Решение № 122 от 25.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300502590 по описа за 2023 година

Производство по чл. 250,ал.1 от ГПК, чл.251,ал.1 от ГПК и чл.248,ал.1 от ГПК.

Производството по делото е приключило с постановено на 04.01.2024г.

Решение № 11, с което ОС-Пловдив, в правомощията си на въззивна инстанция по чл.269-чл.272 от ГПК, е отменил изцяло постановеното на 02.06.2023г. Решение №2520 на Районен съд- Пловдив, по гр.д. №

620152/2021г., като е уважил предявените искове от ищеца „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК 201750042, против ответниците С. Т. Н., ЕГН **********, Д. Т.

Р., ЕГН ********** и Т. П. А., ЕГН ********** и е признал за установено в отношенията между страните, че всеки един от ответниците дължи на ищцовото търговско дружество, сумата от 500 лева- главница, представляваща пропорционална част от вноска с падеж на дата 20.09.2021 г. по споразумение от 10.09.2021 г. с нотариална заверка на подписите, сумата от 0,27 лева - представляваща законна лихва за забава за периода от 21.09.2021 г. до 22.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 1

23.09.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № 7985/24.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 15004/2021 г. по описа на РС Пловдив.С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция в полза на търговското дружество е присъдил и направените разноски съответно в заповедното, първоинстанционното и възивното производство.

В едномесечен срок от влизане в сила на решението, е постъпила молба от въззивниците С. Т. Н., ЕГН **********, Д. Т. Р., ЕГН ********** и Т. П. А., ЕГН ********** , подадена чрез пълномощника им по делото адвокат К., с искане за неговото допълване, с посочване в диспозитива на решението , че сумите посочени в него са заплатени на 14.10.2021г. по изп.д.

№333 и 334/2021г. по описа на ЧСИ Иво Кралев ; за тълкуване на решението и неговото измение в частта за разноските, като същите се възложат в тежест на търговското дружество, тъй като въззивниците не са станали причина за завеждане на делото.

В писмения си отговор „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК 201750042, оспорва молбата като неоснователна.

Съдът след цялостна проверка на постановеното по делото решение, счита, че молбата е допустима- подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 250 от ГПК, чл.251,ал.1 от ГПК и чл.248,ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Съгласно чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет, вкл. и поради липса на формирана воля на съда в диспозитива на решението относно част от спорното, т. е. когато съдът е пропуснал да се произнесе по някой иск, когато са предявени няколко съединени иска, или пък е пропуснал да се произнесе за част от иска – напр. произнесъл се е за определена сума, за определена площ от имота и т. н., а не се е произнесъл за цялата претендирана искова сума, за цялата претендирана площ на имота и т. н. На допълване подлежи диспозитивът на съдебният акт, но не и мотивите му.

В процесния случай със съдебното решение, въззивният съд дължи произнасяне по исковете, предмет на спора, с които е сезиран от ищеца 2

„Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК 201750042–предявени по реда на чл. 422 от ГПК с правна квалификация чл. 365, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, и такова произнасяне е налично с постановеното от него решение, с което е признал за установено съществуването на спорното между страните парично вземане на ищеца срещу ответниците във всички негови части- главница и лихва.

Със съдебното решение съдът дължи и произнасяне по исканията на ответника, тогава, когато се касае до предявен и приет за разглеждане по негов почин в процеса насрещен иск /чл. 211 от ГПК / или инцидентен установителен иск /чл. 212 от ГПК/, каквито искове не са били предявени по делото от ответниците – физически лица, поради което и липсва произнасяне по същите с диспозитива на постановеното от въззивния съд решение.

В аспекта на казаното и след като въззивният съд де е произнесъл по целия предмет на делото,с който е бил сезиран , искането на въззивниците по чл. 250 ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Неоснователно е и искането на последните за тълкуване на постановеното по делото решение.

На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в сила решения и определения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл, предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.

В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване е ясно изразена и обусловена от приетото в мотивите на решението.С последното въззивният съд, след отмяна на първоинстанционното решение, е признал за установено съществуването на спорното между страните парично вземане на ищеца срещу ответниците. . В производството по реда на чл.251 ГПК е недопустимо да бъде извършена нова преценка на доказателствата и да се постановява нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно. В настоящия случай ревелираните от пълномощника на молителите оплаквания изцяло касаят правилността на решението,а тълкуването беше казано е специфична форма на процесуална дейност, с предмет неясни или двусмислени 3 диспозитиви.Несъгласието на въззивниците с правните изводи на съда, оплакванията за неправилно извършената преценка на събрания доказателствен материал и приложението на материалния закон , не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл.251, ал.1 от ГПК.

Налага се изводът, че не е налице хипотезата на чл. 251 от ГПК, поради което молбата за тълкуване следва да бъде оставена без уважение.

Няма основание за ревизиране от въззивния съд и на постановения от него съдебен акт в частта за разноските. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна е възмездена за разноските, които е сторила в рамките на спорния исков процес и заповедното производство.Доводът на молителите, че не следва да бъде възложена в тяхна тежест разноските по делото не може да бъде споделен, тъй като не е налице хипотезата на чл.78,ал.2 от ГПК освобождаваща същите от отговорност за възмездяване на сторените от ищеца разноски.В процесния случай ответниците са оспорите исковите претенции и не за погасили паричното си задължение на уговорения в договора падеж, с което са дали и повод на ищеца за предявяване на настоящия установителен иск за вземането, намерен за основателен от въззивния съд с постановеното по делото съдебно решение.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че не са налице основанията за ревизиране на въззивното решение в частта за разноските,а молбата по чл.248,ал.1 от ГПК следва да се остави без уважение като неоснователна.

Водим от горните съображения, съдът:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 928/10.01.2024 г., подадена от С. Т. Н., ЕГН **********, Д. Т. Р., ЕГН ********** и Т. П. А., ЕГН ********** , чрез пълномощника им по делото адвокат Г. К., за допълване, тълкуване и изменение в частта за разноските на Решение №11 от 04.01.2024г. , постановено по в.гр.д.№2590/2023г. по описа на ОС-Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5