Решение № 125 от 14.04.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 337/2025
- Вид
- Решение № 125
- Подписан
- 14.04.2025
- В сила
- 14.04.2025
- Състав
- Росица Бункова, Божана Манасиева, Вили Дацов
Други актове по делото
- Определение № 242 от 19.03.2025 · Росица Бункова, Божана Манасиева, Красимир Аршинков
- Протокол № 451 от 10.04.2025 · Росица Бункова, Божана Манасиева, Вили Дацов
Цитирани разпоредби
- чл.144, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.144,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.216 · Наказателен кодекс
- чл.216,ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.81,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.341,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.81,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 125 гр. Благоевград, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Бункова
Членове:
Божана Манасиева
Вили Дацов при участието на секретаря Илиана Ангелова като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно наказателно дело № 20251200600337 по описа за 2025 година Производството е с пр.основание чл.341,ал.1 от НПК,във вр. с чл.289,ал.1,във вр. чл.24,ал.5,т.2НПК,образувано по частна въззивна жалба на адв.К.,в качеството му на повереник на частния тъжител Н. К. М. срещу Определение №414/18.02.2025г.,с което е прекратено наказателно производство по нчхд №95/24г. по описа на РС-Благоевград, в частта му касаеща частната тъжба с вх. № 8699/02.06.2022г., депозирана от Н. К. М. срещу подсъдимия В. Н. К., с която на последния се вменява извършването на престъпление по чл.144, ал.1 от НК, поради процесуална недопустимост /просрочие/ на тъжбата в тази й част и прекратяването на производството относно предявения граждански иск за сумата от
1000 лв.,представляващи причинени от престъплението неимуществени вреди.
С жалбата се аргументира становището,че срокът по чл.81,ал.3 от НПК следва да се счита за спазен,тъй като в казуса произнасянето на ВКП, поради обжалване на отказа на РП-Благоевград да образува наказателно производство е станало с постановление от 16.03.2022г.Ето защо,броенето на 6-месечния срок следва да отпочне именно от тази дата.Насочва към неяснота и противоречие в определението на съда,тъй като се коментира инстанционния 1 контрол на постановения отказ на РП-Благоевград да образува наказателно производство,а същевременно е възприето,че първоначално подадената/нередовна/ тъжба е депозирана в срок/на 25.03.2022г/,като е прието,че поправената и редовна такава е депозирана извън срока/на 02.06.2022г./,а като се вземе предвид датата на произнасянето на последната прокурорска инстанция,то предвиденият в чл.81,ал.3 от НПК срок е спазен и при подаването на поправената частна тъжба.
Ето защо се иска,обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на пърВ.стнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явява жалбоподателят/частен тъжител/ Н. М. лично и с повереника си адв.Г.
К..Поддържат депозираната жалба по съображенията изложени в нея и искат прекратителното определение на първата инстанция да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззиваемият подсъдим се явява лично и със защитника си адв.П.
Н..Защитникът застъпва позицията за правилност и законосъобразност на постановеното от първата инстанция определение,считайки,че в казуса е без правно значение проверката на постановения от РП-Благоевград отказ да образуване на наказателно производство и произнасянето на последната инстанция/ВКП/ по този въпрос,тъй като в случая не се коментира вече образувано и прекратено наказателно производство,поради което срокът по чл.81,ал.3 от НПК започва да тече от узнаване за извършеното престъпление,поради което дори и депозираната първоначална тъжба се явява просрочена.
Подсъдимият поддържа позицията на адвоката си и иска определението на първият съд да бъде потвърдено.
За да постанови обжалваният съдебен акт, пърВ.станционният съд,който е втори по ред съд, разглеждащ образуваното частно производство/пред него с №95/2024г/,след като веднъж постановената присъда по предходното образувано НЧХД №405/2022г е отменена и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд,е отнесъл развилата се преди съдебното производство процедура със сезирането на РП-Благоевград с жалба,касаеща фактите по частната тъжба и искане за образуване на 2 наказателно производство,което обаче не е било удовлетворено от прокурора.РП-Благоевград с постановление от 18.10.2021г. е приела, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер и като последица от това е отказала образуването на наказателно производство.Това постановление е било предмет на инстанционен контрол от Окръжна прокуратура -Благоевград,Апелативна прокуратура-гр.София и Върховна касационна прокуратура,която на 16.03.2022г. е постановила окончателния акт,потвърждаващ първия,а именно, че изложените от Н. М. факти в жалбата до РП-Благоевград не касаят деяние от общ характер.РС е приел,че първата частна тъжба,послужила за образуване на НЧХД №405/2022г по описа на РСБлагоевград е била депозирана в срока по чл.81,ал.3 от НПК- на
25.03.2022г.Но тъй като е била оставена без движение,то депозираната поправена тъжба с вх. № 8699/02.06.2022 г по същото нчхд, в частта, касаеща инкриминирания период за престъпление по чл.144, ал.1 от НК, както и основни фактически елементи на рамката на обвинението, в това число към кого са отправени и към какво твърдените заплахи спрямо тъжителя, негови близки и негово имущество,се явява просрочена,тъй като конкретизирането на обвинението с поправената тъжба представлява по естеството си изменение на същото/изменя се датата на извършване на престъплението както и елементи от обективната страна на престъплението-посочено е,че заканата е отправена не само към частния тъжител, а и към негов близък-съпругата му П.
М.а,посочено е и имуществото ,което е под заплаха-лекия автомобил,къщата и т.н/.По този начин,районният съд е достигнал до извод за просрочие на поправената частна тъжба с вх. № 8699/02.06.2022г.
За да се произнесе по жалбата въззивният съд взе предвид следното:
Видно от първоначално депозираната частна тъжба на Н. К. М. срещу В. К. с вх.№4701/25.03.2022 г.,послужила за образуване на НЧХД №405/2022г се вменяват на подсъдимия две престъпления:първото с правна квалификация по чл.144, ал.1 от НК и второто с правна квалификация по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК. Според описаното в частната тъжба, престъплението по чл.144, ал.1 от НК се изразило в това, че през месец септември, около две седмици преди 28.09.2021г., пред къщата на тъжителя, находяща се в махала „Ч.“ , землище на с.С.,Община-Б.,подсъдимият се заканил с престъпление против личността, близките и имота на Н. М. с думите: „*****“, което заканване тъжителят твърди, че е възбудило в него основателен страх за осъществяването му.Тази 3 формулировка на въпросното инкриминирано деяние по чл.144, ал.1 от НК, е дало основание първият определен докладчик по делото да приеме, че тъжбата е нередовна, поради неяснота в инкриминираната дата или период, както и защото няма конкретизация относно това кои близки и какъв имот на тъжителя са били заплашени от подсъдимото лице.Ето защо,с разпореждане № 486/07.04.2022 г., постановено по нчхд № 405/22 г. съдията -докладчик е оставил тъжбата без движение, като е предоставил на тъжителя срок за отстраняване на неяснотата относно инкриминираната дата или период за това деяние, както и относно констатираната фактическа неяснота, касателно начина на извършването на това вменено на подсъдимия престъпление. В изпълнение на тези указания на съда и в срока, който му е предоставен, тъжителят е депозирал поправена частна тъжба към 02.06.2022 г., на която е поставен вх. № 8699 по описа на РС-Благоевград,в която е посочил, че инкриминираният период е през месец септември на неустановена дата, но за времето от ****г. до ****г. Конкретизирал е също, че твърдяната заплаха от подсъдимото лице е била отправена и към негов близък /съпругата му П. М.а/, както и към конкретно негово имущество, а именно: лек автомобил, къща, както и срещу движимо и недвижимо имущество в нея и около нея.
На тази тъжба е даден ход и по нея е постановена оправдателна присъда и за двете престъпления-по чл.144,ал.1 от НК и по чл.216,ал.4,във вр. с ал.1 от НК.В хода на съдебните прении пред пърВ.станционния съд, защитникът е направил възражение за просрочие на частната тъжба касаеща престъплението по чл.144,ал.1 от НК,но то не е било уважено.След отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на пърВ.станционния съд,за което е образувано нчхд №95/2024г,посоченото възражение е останало незабелязано,като то е възприето едва в края на съдебното следствие,имащо за последици произнасяне на определението,предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство.
Окръжен съд - Благоевград, след запознаване с доказателствата по делото и след преценка на становищата на страните, счита атакуваното определение, постановено от РС – Благоевград като краен резултат за правилно макар, че посочвайки хронологията на събитията,районният съд е допуснал неяснота във волята си и противоречимост при този анализ с полученият краен резултат:
4
Видно е от обстоятелствената част на тъжбата,послужила за иницииране на частното наказателно производство е,че жалбоподателят навел твърдения, че през месец септември около две седмици преди 28.09.2021г пред къщата на тъжителя, находяща се в махала „Ч.“ , землище на с.С.,ОбщинаБ.,подсъдимият се заканил с престъпление против личността, близките и имота на Н. М. с думите: „*****“, което заканване тъжителят твърди, че е възбудило в него основателен страх за осъществяването му.Тази частна тъжба е депозирана на 25.03.2022г.След обездвижването на частната тъжба ,Н. К. М. конкретизирал обвинението по следния начин:На неустановена дата в периода от ****г. до ****г. ,пред къщата на тъжителя,находяща се в махала „Ч.“, землището на с. С., общ. Б. с изразите „****“, „****“ се заканил с престъпление против личността на Н. М., на съпругата му П. М.а и имота на Н. М. /л.а. „Лада нива“ с рег. № ****, къща в махала „Ч.“, землището на с. С., общ. Благоевград, както и движимото имущество в нея и имота около нея/ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му– престъпление по чл.144, ал.1 от НК.Тази поправена частна тъжба е била депозирана на 02.06.2022г. Съгласно чл. 81, ал. 3 НПК тъжбата до съда следва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал.
1, т. 6 НПК. Както се отбеляза и по - горе, в процесния случай тъжителят сам посочил, че заканата спрямо него ,близките и имуществото му е била част от обективната действителност около две седмици преди 28.09.2021г,който срок е бил напълно определяем и районният съд принципно е могъл да образува производство с дата на извършване на престъпно деяние по чл.144,ал.1 от НК на неустановена дата около средата на месец септември 2021г,тъй като формулировката дадена от частния тъжител е била достатъчна за това.Но въпреки това,поради обездвижването на частната тъжба,тъжителят М. е конкретизирал датата:на неустановена дата в периода от ****г. до ****г. При тази формулировка като период,дори и за последна дата да бъде възприета тази от края на периода/****г/,то депозирането на частната тъжба/първата и възприета за нередовна/ на 25.03.2022г я превръща в просрочена с един ден.
Този казус не изиска коментар за това,кога е била депозирана поправената частна тъжба,какъвто е извършен от районния съд,тъй като и първоначалната такава/нередовна/ е била депозирана извън срока по чл.81,ал.3 от НК.Това е 5 така,тъй като в процесния казус ,срокът следва да се брои от момента на узнаването за деянието.Не може да бъде приложена втората хипотезата на чл.81,ал.3 от НПК,тъй като в случая не е било образувано наказателно производство и не е налице прекратяване на вече образувано такова от прокурора,а последният е постановил отказ да образува наказателно производство.За този отказ,РП-Благоевград е произнесла постановление от 18.10.2021г,след като още на същия ден-28.09.2021г жалбоподателят Н. М. е сигнализирал прокуратурата с жалба,в която е изложил факти,единствено касаещи деяние по чл.216 от НК,извършено на тази дата/28.09.2021г/.И за да отнесе деянието към възможния негов извършител е посочил,че: „Сигурен съм,че той/В. Н. К./ е направил този атентат на двеста процента.Преди около две седмици В. започна да ни заплашва,че „****“.Разсъждавайки по въпроса,дали е налице извършено престъпление по чл.216,ал.1 от НК,прокурорът е достигнал до извод,че такова не е налице,но е заключил,че деянието може да се квалифицира като такова по чл.216,ал.4 от НК,което обаче се преследва по тъжба на пострадалия.Същевременно е взел отношение и по твърдяната заплаха,като категорично е посочил,че наказателно производство по чл.144,ал.1 от НК се образува по тъжба на пострадалия до съда,тъй като прокуратурата е компетентна да образува наказателно производство от общ характер, само ако са налице данни за извършено престъпление по чл.144,ал.3 от НК-закана с убийство,за каквато нито се твърди,нито са налице данни.
Разпечатката съдържа 28 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94c8c81f-9f33-4daf-ab13-871edb810612