Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5342 от 20.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 13498/2025
Вид
Решение № 5342
Подписан
20.03.2026
Състав
ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 5342 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110113498 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от *** с ЕИК ***, срещу *** по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата 60,50 лева главница /горница за претендирано и неизплатено в цялост обезщетение от ПТП/ ведно със законната лихва считано от предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК, както и мораторна лихва в размер на 21,91 лева за периода 16.12.2021г. – 16.12.2024г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 73087/2024г. на СРС, 70 състав. Претендира разноски.

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за имуществено застраховане „Каско“ е настъпило застрахователното събитие ПТП на *** на кръстовището на *** между л.а. *** рег. № *** и л.а. *** с рег. № *** /застрахован при ищеца/. Водач на първия автомобил е бил П. Г., а на втория – Ж. Д., като л.а. *** е собственост на ***. Съставен е двустранен протокол. Щетите за л.а. *** били оценени и били изплатени на застрахования в размер на 304,00 лева. Впоследствие ищцовото дружество претендира от ответното сумата 319,00 лева с включени ликвидационни разноски 15,00 лева. След това след направено прихващане ответното дружество е заплатило 258,50 лева. Сега се претендира горницата от 60,50 лева, както и мораторната лихва в горния размер и законна лихва от подаването на заявлението и разноски. Горните обстоятелства подлежат на доказване от ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

Ответното дружество оспорва изцяло иска, прави възражения само по размера на щетите, като признава застрахователните правоотношения, механизма на ПТП и извършеното плащане. Моли исковете да бъдат отхвърлени, счита, че с извършеното плащане се изплаща цялата щета. Претендира разноски.

1

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Съгласно приетия по делото доклад са приети за безспорни обстоятелствата по наличие на валиден договор за застраховка „Каско“ за увредения автомобил марка *** при ищеца, също плащането от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, както и валиден договор на водача на втория автомобил марка *** за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество.

Щетата е под номер *** по описа на ищеца. Не се оспорва извършеното плащане от ответника към ищеца в размер на 243,50 лева обезщетение и 15 лева разноски, или общо 258,50 лева.

Приетата по делото САТЕ дава заключение, че настъпилите вреди по повредения автомобил, застрахован при ищеца по пазарната стойност, са в размер на общо 303,84 лева с ДДС.

Приетият по делото Протокол за ПТП от *** на л. 6 описва същите увреждания по автомобила.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Спорен по делото е въпросът само дали стойността на нанесените щети е реална и обоснована. По приетото заключение на САТЕ се доказа по категоричен начин, че щетите са в размер на общо 303,84 лева. При неоспорения факт, че са платени 258,50, които обаче съдържат ликвидационни разноски 15,00 лева, съдът намира искът за основателен за разликата от 45,34 лева, дължима със законната лихва от подаването на заявлението по чл.

410 ГПК – 06.12.2024г. Неправомерно се искат два пъти ликвидационни разноски от 15,00 лева. Така заплатеното от ответното дружество обезщетение е непълно и се дължат още само 45,34 лева, а не 60,50 лева, като за горницата искът подлежи на охтвърляне – не установява неговата дължимост.

По акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва, съдът взе предвид следното.

Никъде в доказателдствения материал, нито по изявлението на страните не се доказа кога ответникът е изплатил на ищеца частичното обезщетение. Това, че го признава като настъпило не съдържа изявление относно датата на плащане. Няма доказателства и за датата на поканата. Ето защо началният момент на закъснителната лихва е неясен и същата е недоказана по размер. В тежест на ищеца бе да докаже началния момент на забавата и за този период как е изчислил претендирания размер, като такова доказване не бе проведено.

Ето защо не се установява дължимостта на мораторна лихва и искът подлежи на отхвърляне.

2

По разноските

При горните изводи за частична основателност на претенцията и по направените искания на страните, същите си дължат разноски по съразмерност.

По отношение на постановените в заповедното: от 75,00 лева общо /25 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение/ се дължат 41,26 лева.

Съдът приема, че ищецът е извършил деловодни разноски в размер на 75,00 лева за държавна такса, 250 лева за САТЕ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. От този общ размер 425,00 лева по съразмерност се дължат 233,82 лева.

Ответната страна претендира разноски само за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 90,00 лева.

Фактът, че считано от 01.01.2026г. в България има друга официална валута не задължава съда да превалутира предявеното в левове вземане. По наличието на официален курс всяка от страните би могла да знае каква е дължимата сума в актуалната валута.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. 411 КЗ, че *** с ЕИК ***, и седалище: ***, ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***, и седалище: гр. ***, сумата 45,34 /четиридесет и пет лв. и 34 стотинки/ лева ведно със законната лихва считано от 06.12.2024г. до окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

73087/2024г. на СРС, 70 състав.

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД от *** срещу *** иск за установяване дължимостта на сумата 21,91 лева мораторна лихва за периода 06.12.2021г. – 06.12.2024г., за която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 73087/2024г. на СРС, 70 състав, като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата 41,26 /четиридесет и един лв. и 26 стотинки/ лева разноски в заповедното и 233,82 /двеста тридесет и три лв. и 82 стотинки/ лева разноски в исковото производство по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата 90,00 /деветдесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

3

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4