Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 30.07.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1096/2024
Вид
Решение № 204
Подписан
30.07.2026
В сила
30.07.2026
Състав
Тотка Калчева, Вероника Николова, Мадлена Желева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.281 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.293 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.294 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.5 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.2 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20248002901096 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Д. Д. и К. В. Д. срещу Решение №145 от 14.02.2024г. по в.гр.д. №1071/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение №262749 от 19.08.2022г., постановено по гр.д.

№507/2021 г. по описа на Софийски градски съд, като краен резултат са отхвърлени:

- предявеният от З. Д. Д. и К. В. Д. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП във вр. с вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП, за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 49 949,76 лв., представляваща курсова разлика, получена от продажба на левове срещу швейцарски франкове, включена без правно основание в главницата по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL56964 от 20.04.2012г. за рефинансиране на задълженията по 1

Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г.;

- предявеният от З. Д. Д. против „Юробанк България“ АД, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от 9 819,33 лв., начислена върху сумата от 49 949,76 лв. и платена на ответника без основание като възнаградителна лихва, за периода 10.06.2012г. до 10.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;

- предявеният от К. В. Д. против „Юробанк България“ АД, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от 9 819,33 лв., начислена върху сумата от 49 949,76 лв. и платена на ответника без основание като възнаградителна лихва, за периода 10.06.2012г. до 10.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;

- предявеният от З. Д. Д. и К. В. Д. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 8 481,10 лв. (левовата равностойност на 5 208,34 CHF, изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012г.), представляваща капитализирани суми по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г., включена без правно основание към главницата по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL56964 от 20.04.2012г.;

- предявеният от З. Д. Д. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 1 665,72 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 10.06.2012г. – 10.01.2020г., начислена върху сумата от 8 481,10 лв. (левовата равностойност на сумата от 5 208,34 швейцарски франка, изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012г.), ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;

- предявеният от К. В. Д. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 1 665,72 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 10.06.2012г. – 10.01.2020г., начислена върху сумата от 8 481,10 лв. (левовата равностойност на сумата от 5 208,34 швейцарски франка, изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012 г.), ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.

В останалата му част въззивното решение е влязло в сила.

2

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.12 от ГПК, чл.235, ал.2 от ГПК и чл.236, ал.2 от ГПК, както и че е нарушено правото на касаторите на справедлив съдебен процес, установено в чл.6 от ЕКЗПЧОС, тъй като съдът не е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора относно всеки твърдян от тях относим юридически факт.

Касаторите поддържат, че въззивният съд е приел, но без да изложи своите правни съображения, за неоснователни твърденията им, че са новирали обективно съществените елементи от съдържанието на договора за кредит от 2008г., че тази новация е основание да се ревизира начина на изпълнение на задълженията по първия договор и че е налице установената в чл.17 от ЗЗД прикрита сделка. Също твърдят, че не е мотивиран и изводът на съда за изтекла погасителна давност по отношение на осъдителните искове. Твърдят, че с договора за кредит от 2008г. върху тях като кредитополучатели е бил прехвърлен неравноправно валутният риск от увеличаването на курсовата стойност на швейцарския франк, тъй като банката не им е разяснила пълно, прозрачно и обективно последиците от поемане на задължение в чуждестранна валута и погасяването му при условие, че доходите на длъжниците се получават в националната валута. Касаторите считат, че имат качеството „потребители“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като са усвоили кредита за лични нетърговски нужди, а възраженията на банката за неприложимост на потребителската защита спрямо тях, основани на обстоятелството, че З. Д. има висше икономическо образование, а К. Д. – висше юридическо образование, са изцяло неоснователни. Позовават се на практика на СЕС относно изискванията за прозрачност при сключване на договор за кредит, индексиран в чужда валута, както и относно понятието „потребител“. Поддържат, че всички допълнителни споразумения към договора за кредит от 2008г. представляват нищожна спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 от ЗЗД, с който те са извършили недопустим предварителен отказ от защита по ЗЗП. В условията на евентуалност излагат аргументи, че ако не се приеме становището за цялостна нищожност на допълнителните споразумения, то установеният с тях дълг не е обвързващ за страните поради нарушаването на принципа по чл.10, ал.3 от ЗЗД за забрана на анатоцизма в правоотношенията между граждани и търговци. Твърдят, че договорът за кредит от 2012г., с който са рефинансирани 3 задълженията по договора от 2008г., осъществява фактическия състав на договор за новация, тъй като е налице несъвместимост на едновременното изпълнение на клаузите в договорите от 2008г. и 2012г., от което може достатъчно ясно да се извлече съгласие за замяна на предходното правоотношение. Твърдят, че договорът за кредит от 2012г. не е произвел валидни правни последици, тъй като инкорпорира всички пороци на договора от 2008г. и допълнителните споразумения към същия. Считат за недействителни част от клаузите на договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №HL36727 от 22.05.2006г. и на чл.4.1 от Договор за рефинансиране на жилищен кредит №HL56964/10.04.2012г., поради значителна неравнопоставеност между произтичащите о т договорите права и задължения, в противоречие с изискването за добросъвестност.

Поддържат, че изводите на съда относно индивидуалния характер на клаузите в двата договора за кредит и допълнителните споразумения към тях са неправилни, тъй като банката, в чиято доказателствена тежест е да докаже, че кредитополучателите са имали възможност да изложат своето становище и предложени за съдържанието на текстовете, не е успяла да проведе успешно доказване. Във връзка с клаузата на чл.4, т.2 от договора от 2008г. изтъкват, че ответникът не е представил доказателства за действително предоставени услуги или извършени разходи. Правят оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по възраженията във въззивната им жалба за нарушени съдопроизводствени правила от страна на първоинстанционния съд при разпределяне на доказателствената тежест относно доказването на обстоятелството, че кредитополучателите са разбрали през 2020г. за неравноправния характер на договора за кредит от 2012г.

Ответникът по касация „Юробанк България“ АД оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага доводи за недопустимост на предявените установителни искове, като поддържа, че сумите, претендирани чрез установителните искове, са били платени на банката по силата на договора за кредит от 2008г. и е следвало връщането им да бъде заявено чрез осъдителен иск. Счита за неоснователни твърденията, че въззивното решение е немотивирано, като изтъква, че при извода за наличие на индивидуално договаряне е било безпредметно въззивният съд да отговаря на останалите оплаквания на касаторите. Оспорва, че касаторите имат 4 качеството на потребители, евентуално поддържа, че те са над нивото на средния потребител, защото единият има юридическо, а другият икономическо образование, които са им позволили да разберат много добре с какви уговорки и какви правни последици се обвързват. Поддържа, че вторият договор за кредит не прадставлява новация или предоговаряне на първия, като от сравнението между договора за кредит HL36727/2008г. и договора за кредит HL56964/2012г. се установява, че се касае за уговаряне на изцяло ново правоотношение между страните. В подкрепа на това становище изтъква и че самото скючване на договора за кредит от 2012г. не е довело автоматично до погасяване на кредита от 2008г., а до изплащането на сумите по договора от 2008г. със сумата получена по втория договор, двата договора са съществували паралелно. Счита за неоснователни и доводите на касаторите, че вторият договор представлява спогодба върху непозволен договор, като посочва, че от съдържанието на договора за кредит от 2012г. не може да се направи извод, че страните са правили взаимни отстъпки. Подробни съображения излага в писмения отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че между З. Д. Д. и К. В. Д., от една страна като кредитополучатели, и „Юробанк България“ АД, от друга страна като кредитодател, са сключени Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL36727 от 22.05.2008г., с който е уговорено, че кредиторът предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на швейцарските франкове на 70 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката в деня на усвояване на кредита. Изложил е аргументи, че кредитът е усвоен на 11.06.2008г., че е учредена договорна ипотека за обезпечаване на кредита, а впоследствие са сключени допълнителни споразумения от 21.04.2009г., от 20.04.2010г. и от 27.04.2011г.

Установил е, че страните са сключили Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL56964/20.04.2012г., с който „Юробанк България“ АД е предоставил сумата от 196 500 лв., като този договор е бил обезпечен с втора по ред ипотека. Въззивният съд е приел, че чл.1, ал.1 от Договора за кредит от 5

2008 г. съдържа уговорка, изразена по ясен и разбираем начин, съгласно изискването на чл.145, ал.2 от ЗЗП, поради което не е неравноправна.

Констатирал е, че договорът за кредит от 2008г. е погасен изцяло през 2012г. по искане на кредитополучателите с част от предоставените парични средства – предмет на втория договор за банков кредит. Счел е, че страните са субекти по две материални правоотношения, възникнали въз основа на два юридически факта, поради което със сключването на втория договор за кредит от 2012г., задължението на кредитополучателите по първия договор за кредит от 2008 г. не е новирано. Софийски апелативен съд е приел за неоснователно твърдението на ищците и настоящи касатори, че соченото според тях новиране препятства последиците на направеното от ответника възражение за изтекла давност по отношение на кондикционните (осъдителни) искове, както и че е налице прикрита сделка съгласно чл. 17 от ЗЗД. Изложил е аргументи, че клаузите и по двата договора за кредит, както и тези в допълнителните споразумения, са индивидуално уговорени и не са неравноправни в контекста на ЗЗП, тъй като е изтекъл достатъчен период от време между първото посещение на офис на „Юробанк България“ АД от страна на кредитополучателите за кандидатстване за получаване на кредит до двукратното обсъждане на условията за получаване и обезпечаване на кредита. Счел е, че е изтекла погасителната давност за осъдителните искове.