Определение № 1002 от 28.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1002 гр. София, 28.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20248002901096 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Д. Д. и К. В. Д. срещу Решение № 145 от 14.02.2024 г. по в.гр.д. № 1071/2023г. по описа на Апелативен съд – София. С него след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 262749 от 19.08.2022 г., допълнено с Решение № 260334 от 21.02.2023 г., постановени по гр.д. №507/2021 г. по описа на Софийски градски съд, като краен резултат са отхвърлени:

- предявеният от З. Д. Д. и К. В. Д. срещу „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП във вр. с вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП, за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 49 949,76 лв., представляваща курсова разлика, получена от продажба на левове срещу швейцарски франкове, включена без правно основание в главницата по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 56964 от 20.04.2012 г. за рефинансиране на задълженията по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г.;

- предявеният от З. Д. Д. против Юробанк България“ АД, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от 9 819,33 лв., начислена върху сумата от 49 949,76 лв. и платена на ответника без основание като възнаградителна лихва, за периода 14.01.2016г. до 10.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;

- предявеният от К. В. Д. против Юробанк България“ АД, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от 9 819,33 лв., начислена 1 върху сумата от 49 949,76 лв. и платена на ответника без основание като възнаградителна лихва, за периода 14.01.2016г. до 10.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;

- предявеният от З. Д. Д. и К. В. Д. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 8 481,10 лв. (левовата равностойност на 5 208,34 CHF, изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012г.), представляваща капитализирани суми по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г., включена без правно основание към главницата по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL56964 от 20.04.2012г.;

- предявеният от З. Д. Д. против Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 1 665,72 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 14.01.2016 г. – 10.01.2020 г., начислена върху сумата от 8 481,10 лв. (левовата равностойност на сумата от 5 208,34 швейцарски франка, изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012г.), ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;

- предявеният от К. В. Д. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 1 665,72 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 14.01.2016г. – 10.01.2020г., начислена върху сумата от 8 481,10 лв. (левовата равностойност на сумата от 5 208,34 швейцарски франка, изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012 г.), ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;

- предявеният от З. Д. Д. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 3 323,55 лв., представляваща курсова разлика от превалутиране на суми по курс лев швейцарски франк, в периода от 11.07.2008г. до 11.04.2012г. по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;

- предявеният от К. В. Д. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 3 323,55 лева, представляваща курсова разлика от превалутиране на суми по курс лев швейцарски франк, за периода от 11.07.2008г. до 11.04.2012г. по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г.;

- предявеният от З. Д. Д. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 513,88 CHF, представляваща възнаградителна лихва за периода от 11.07.2008г. до 11.04.2009г., формирана от едностранно увеличаване от ответника на лихвения процент по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г., като погасен по давност, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;

- предявеният от К. В. Д. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 513,88 швейцарски 2 франка, представляваща възнаградителна лихва за периода от 11.07.2008г. до 11.04.2009г., формирана от едностранно увеличаване от ответника на лихвения процент по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г.;

- предявеният от З. Д. Д. и К. В. Д. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от 1 733,21 CHF, от които по 866,61 CHF на ищец, представляваща такса за усвояване на заемната сума по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.;

- предявеният от З. Д. Д. и К. В. Д. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 1 608,75 CHF, от които по 804,38 CHF на ищец, представляваща такси за управление на кредита за периода от 11.07.2008 г. до 11.04.2012г. по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008г.;

- предявеният от З. Д. Д. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, за сумата от 1 228,13 лв., представляваща такси за управление на кредита, за периода 14.01.2016 г. – 08.11.2016 г. по Договор за рефинансиране на жилищен кредит HL 56964/10.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г.;

- предявеният от К. В. Д. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, за сумата от 1 228,13 лв., представляваща такси за управление на кредита, за периода 14.01.2016г. – 08.11.2016г. по Договор за рефинансиране на жилищен кредит HL 56964/10.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г.

Със същото решение САС е отменил и определение №260245 от 18.01.2023г. по гр.д. №507/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на „Юробанк България“ АД по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските и е осъдил З. Д. Д. и К. В. Д. поотделно да заплатят на „Юробанк България“ АД разликата до направените в първоинстанционното и във въззивното производство деловодни разноски в размер на сумите от 1198,88 лева.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.12 от ГПК, чл.235, ал.2 от ГПК и чл.236, ал.2 от ГПК, както и че е нарушено правото на касаторите на справедлив съдебен процес, установено в чл.6 от ЕКЗПЧОС, тъй като съдът не е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора относно всеки твърдян от тях относим юридически факт.

Касаторите поддържат, че въззивният съд е приел, но без да изложи своите правни съображения, за неоснователни твърденията им, че са новирали обективно съществените елементи от съдържанието на договора за кредит от 2008г., че тази новация е основание да се ревизира начина на изпълнение на задълженията по първия договор и че е налице установената в чл.17 от ЗЗД 3 прикрита сделка. Също твърдят, че не е мотивиран и изводът на съда за изтекла погасителна давност по отношение на осъдителните искове. Твърдят, че с договора за кредит от 2008г. върху тях като кредитополучатели е бил прехвърлен неравноправно валутният риск от увеличаването на курсовата стойност на швейцарския франк, тъй като банката не им е разяснила пълно, прозрачно и обективно последиците от поемане на задължение в чуждестранна валута и погасяването му при условие, че доходите на длъжниците се получават в националната валута. Касаторите считат, че имат качеството „потребители“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като са сключили договора за кредит за лични нетърговски нужди, а възраженията на банката за неприложимост на потребителската защита спрямо тях, обосновани на обстоятелството, че З. Д. има висше икономическо образование, а К. Д. – висше юридическо образование, са изцяло неоснователни. Позовават се на практика на СЕС относно изискванията за прозрачност при сключване на договор за кредит, индексиран в чужда валута, както и относно понятието „потребител“. Поддържат, че всички допълнителни споразумения към договора за кредит от 2008г. представляват нищожна спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 от ЗЗД, с който те са извършили недопустим предварителен отказ от защита по ЗЗП. В условията на евентуалност излагат аргументи, че ако не се приеме становището за цялостна нищожност на допълнителните споразумения, то установеният с тях дълг не е обвързващ за страните поради нарушаването на принципа по чл.10, ал.3 от ЗЗД за забрана на анатоцизма в правоотношенията между граждани и търговци. Твърдят, че договорът за кредит от 2012г., с който са рефинансирани задълженията по договора от 2008г., осъществява фактическия състав на договор за новация, тъй като е налице несъвместимост на едновременното изпълнение на клаузите в договорите от 2008г. и 2012г., от което може достатъчно ясно да се извлече съгласие за замяна на предходното правоотношение. Твърдят, че договорът за кредит от 2012г. не е произвел валидни правни последици, тъй като инкорпорира всички пороци на договора от 2008г. и допълнителните споразумения. Считат за недействителни клаузите на чл.4, т.1 и т.2 от договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №HL36727 от 22.05.2006г. и на чл.4.1 от Договор за рефинансиране на жилищен кредит

№HL56964/10.04.2012г., поради значителна неравнопоставеност между произтичащите по договора права и задължения, в противоречие с изискването за добросъвестност. Поддържат, че изводите на съда относно индивидуалния характер на клаузите в двата договора за кредит и допълнителните споразумения към тях са неправилни, тъй като банката, в чиято доказателствена тежест е да докаже, че кредитополучателите са имали възможност да изложат своето становище и предложения за съдържанието на текстовете, не е успяла да проведе успешно доказване. Във връзка с клаузата на чл.4, т.2 от договора от 2008г. изтъкват, че ответникът не е представил доказателства за действително предоставени услуги или извършени разходи.

Правят оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по възраженията във 4 въззивната им жалба за нарушени съдопроизводствени правила от страна на първоинстанционния съд при разпределяне на доказателствената тежест относно доказването на обстоятелството, че кредитополучателите са разбрали през 2020г. за неравноправния характер на договора за кредит от 2012г.

Допускането на касационното обжалване обосновават с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Неравноправна ли е клауза за предоставяне на кредит в чужда валута, която урежда престация по договора, определяща неговия основен предмет, когато същата не е изразена ясно и разбираемо по отношение на поетия валутен риск и произтичащите от него икономически последици?; 2. Задължение ли е на въззивния съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства?; 3. Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза” по смисъла на чл.146 от Закона за защита на потребителите и дали изтичането на достатъчно дълъг период от време между периода, следващ първия ден, в който кредитоискателите са посетили офис на кредитодателя, деня, в който са проучили и намерили условията на банката за удовлетворяващи ги, обсъждането на обезпеченията на кредита и периода, в който са извършени поредица от последователни и съвместни фактически и правни действия по сключването на договора за кредит е равнозначно на индивидуално уговаряне на договорните клаузи? Равнопоставени правни субекти ли са доставчиците на кредитни услуги и физическите лица, усвояващи банкови кредити за лични, нетърговски нужди?; 4. Кой е началният момент, от който тече погасителната давност за вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на кредитор, осъществено вследствие на приложението на неравноправни клаузи в потребителски договор?

Разпечатката съдържа 30 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/131a7927-885c-4855-abbe-5a1da67efbc6