Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 746 от 15.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 222/2026
Вид
Определение № 746
Подписан
15.05.2026
В сила
15.05.2026
Състав
Лилия Масева, Росица Велкова, София Икономова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 746 гр. Благоевград, 15.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Р. Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от Р. Велкова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500222 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. П. Ж., САК, № 4000226210, представляващ Адвокатско дружество *** и Ж., БУЛСТАТ 181029523, вписано под № 2500003227, против Определение № 2287/22.12.2025 г., постановено по гр. д. № 1061/2025 г., VI граждански състав, по описа на Районен съд – Благоевград, в частта, в която първоинстанционният съд е оставил без уважение двете искания за изменение на Решение № 920/19.11.2025 г. в частта за разноските. Жалбоподателят сочи, че в хода на производството е отправил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на представляваното от него адвокатско дружество, а с решението е присъдено такова в негова полза. Въпреки направеното нарочно искане, обективирано в молба по чл. 248 от ГПК първоинстанционният съд да измени решението в частта за разноските като отстрани тази грешка, той не се е произнесъл в тази част. Счита, че липсата на произнасяне по валидно направено искане представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

На следващо място обжалва и определението, с което е оставено без уважение искането му за изменение на размера на присъденото възнаграждение от присъдените 200 лева до претендираните 400 лева.

В предоставения срок за отговор по частната жалба насрещната страна не е представила отговор.

1

След дадени указания от ОС – Благоевград, районният съд е постановил Решение № 240/02.04.2026 г. по гр. д. № 1061/2025 г., с което е допуснал очевидна фактическа грешка в постановеното Решение № 920/19.11.2025 г. и Определение № 2287/22.12.2025 г., постановено по гр. д. № 1061/2025 г. в частта за разноските, като е уточнил, че адвокатското възнаграждение се присъжда на Адвокатско дружество *** и Ж., БУЛСТАТ 181029523.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав възприема следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. д. № 1061/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград е било образувано по искова молба, подадена от Р. К., ЕГН **********, за прогласяване за нищожен на сключен между нея и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548, договор за паричен заем Standard 30 № 6060557 от 21.07.2024 г.

С Решение № 920/19.11.2025 г. по гр. д. № 1061/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград, изменено с Решение № 240/02.04.2026 г., съдът е уважил предявения иск, като е присъдил на Адвокатско дружество *** и Ж. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника.

По депозирана молба по реда на чл. 248 от ГПК от страна на Адвокатско дружество *** и Ж., районният съдия се е произнесъл, като е отхвърлил искането за изменение на разноските за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски и възнаграждение за адвокат съразмерно с отхвърлената част от иска.

Действително съобразно чл. 38 от ЗАдв., „адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие“ на посочени категории лица, а съгласно ал. 2 е прието, че „в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.“.

Размерът на адвокатското възнаграждение се определя или по договаряне между адвокат и клиент, или от съда, в случаите, когато правната помощ се оказва по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото и вида и 2 сложността на делото.

Съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи на процесуалния представител. В настоящия случай въззивният съд счита, че правилно първоинстанционният съд е съобразил всички препоставки при определяне на размера на дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответницата - длъжник в първоинстанционното производство и е определил размер от 200,00 лв.

В Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е посочено, че приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителните, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба и тогава, когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, в който по съгласие на страните се определя адвокатско възнаграждение, каквато е хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв.

Междувременно с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн., ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.) освен че се променя наименованието на подзаконовия нормативен акт, се въвежда дефиниция на интерес ( § 1а., ал. 1 от ДР), фактическа и правна сложност на случая ( § 1а., ал. 2 от ДР), като в чл. 2 ал. 2 се уточнява, че в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съобразно критериите, предвидени в тази наредба, като чл. 7, ал. 2, определящ възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, не е претърпял промяна относно заложените минимални суми.

При това положение, дължимото се в полза на адвокатското дружество адвокатско възнаграждение за осъщественото от негов представител безплатно процесуално представителство на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв следва да се определи като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа (Определение №1967 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д.

№3404/2023 г., III г.о.).

Посочените критерии са обсъдени в пълнота от страна на 3 първоинстанционния съд, който правилно е акцентирал върху обстоятелството, че в конкретния случай процесуалните усилия на адвоката се ограничават единствено до представяне на съображения и възражения по еднотипен правен проблем за недействителност на договор за поръчителство, залегнали в два процесуални документа, без осъществено процесуално представителство и възникнали усложнения в процесуален или доказателствен план по конкретното дело, поради което определеното възнаграждение е съответно на извършената работа и средния пазар на адвокатските възнаграждения за подобен вид дела.

Ето защо искането за отмяна на Определение № 2287/22.12.2025 г., постановено по гр. д. № 1061/2025 г. по описа на РС - Благоевград се явява неоснователно. С оглед изложеното съдът следва да потвърди определението като правилно и законосъобразно.

Предвид горното, Окръжен съд – гр. Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2287/22.12.2025 г., изменено с Решение № 240/02.04.2026 г. по гр. д. № 1061/2025 г., постановени по гр. д. № 1061/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4