Решение № 39 от 24.01.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 835/2024
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 24.01.2025
- В сила
- 24.01.2025
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Други актове по делото
- Определение № 386 от 03.04.2025 · Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 35, ал. 2, т. 2, 8, 9 и 11 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
- чл. 35, ал. 2, т. 2, 8, 9 и 11 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
- чл. 35, ал. 2, т. 2, 8, 9 и 11 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
- чл. 35, ал. 2, т. 2, 8, 9 и 11 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
- чл. 36 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. С., 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500835 по описа за 2024 година
С решение № 99 от 24.06.2024 год. по гр.д. № 804/2021 год. на Свогенския районен съд „У.К.Б.“ АД, гр. С. е осъдена да заплати на Г. П. А. от гр. С. сумата 3 359,67 лева, представляваща разликата между заплатена от ищцата главница през м. септември 2016 год. по договор за банков кредит № 377 от 16.07.2004 год. и Анекс № 1 към него от 18.06.2007 год. в размер на 27 371,83 лева и действително дължимата от нея главница по погасителния план, ако не е било изменението на годишния лихвен процент, в размер на 24 012,16 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 3 359,67 лева, считано от 23.08.2021 год. до окончателното изплащане.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с твърдения, че същото противоречи на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Ищцата оспорва въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
1
Ищцата твърди в исковата молба, че по силата на договор за банков кредит № 377/16.07.2004 год. ответникът й предоставил сумата 46 000 лева.
Счита, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора, според която банката може да променя едностранно базисния ОЛП, без за това да е необходимо сключването на допълнително споразумение между страните при промяна на пазарните условия, налагащи увеличаването му най-малко с 2 пункта над размера, определен от банката при сключване на договора, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 35, ал. 2, т. 2, 8, 9 и 11 и чл. 36 от ЗЗППТ поради противоречие с добрите нрави и морала, както и поради това, че е неравноправна. През 2007 год. на основание посочената клауза от договора банката увеличила ГЛП на ищцата с повече от 2%, което било причина страните да сключат Анекс № 1 към договора за кредит, с който се предоговаря начина на формиране на ГЛП, като е посочено, че същият не може да бъде по-нисък от 7,22%. Счита, че анексът е нищожен, тъй като е сключен въз основа на нищожни клаузи. Банката не е спазила първоначално уговорената методология за изчисляване на ГЛП по процесния договор, който е следвало да се определи като сбор от ОЛП на БНБ за съответния период плюс твърда надбавка в размер на 6,44%. Вместо това е прилагала ГЛП в размер на 7,22% от м. юни 2007 год. до м. август 2016 год., когато кредитът е предсрочно погасен, като ищцата е заплатила главница в размер на 27 587,95 лева. Счита, че ако банката беше спазила методологията на изчисляване на ГЛП и беше отнасяла сумите, надвишаващи дължимата лихва към главницата, то през м. август 2016 год. остатъчната главница е трябвало да бъде в размер на 23 678,40 лева. Следователно банката е получила без основание сумата 3 909,35 лева, която подлежи на връщане.
В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявения иск. Сочи, че промяната в размера на договорната лихва по кредита, а оттук и размерът на вноските, подлежащи на плащане от ищцата, са изрично и индивидуално уговорени от страните в процесния договор за кредит и анекса към него, чиито клаузи са действителни, като всички плащания са извършени на валидно правно основание. Оспорва твърдението за неравноправност на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора за кредит. В случая банката не е променила едностранно условия по договора, а единствено е отразила на база на обективен и независим и от двете страни показател - промяната в SOFIBOR, изменението на договорната лихва по процедурата и критериите, залегнали в самия договор. Към датата на сключване на анекса към договора – 18.06.2007 год., с който е изменен чл. 3, 2 ал. 1 от него, правната възможност на банките едностранно да променят лихвения процент по договора за кредит изрично е била предвидена съобразно чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ, както и ЗЗППТ е бил отменен с актуалния към онзи момент ЗЗП, който е въвел изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.
По делото е представен договор за банков кредит № 377 от 16.07.2004 год., с който ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 46 000 лв., които да издължи в срок до 25.06.2024 год. на месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план – Приложение № 1 към договора. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент в размер, равен на действащия към периода на олихвяването основен лихвен процент на БНБ в размер на 2,44 пункта плюс надбавка в размер на 6,44 пункта. Общият размер на лихвения процент по кредита при сключване на договора се определя на 8,88 на сто годишно. Според чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора кредитополучателят дава съгласието си банката да променя едностранно базисния ОЛП, определен съгласно предходната точка, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при промяна на пазарните условия, които по преценка на банката водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 2 пункта над размера, определен от банката в деня на сключването на договора. Посочено е, че банката уведомява кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен срок. С Анекс № 1 от 18.06.2007 год. към договора за кредит страните са се съгласили да бъде изменен чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора, както следва: „Дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент в размер, равен на едномесечен SOFIBOR плюс надбавка в размер на договорената в чл. 3.1 годишно, така че за договорения лихвен период да се поддържа общ лихвен процент в размера, установен в т.1.1, както следва: от 18.06.2007 год. до 25.06.2024 год. – базов лихвен процент SOFIBOR в размер на 4,166 процента към момента на сключване на договора плюс надбавка 3.054, или общ размер на ГЛП – 7,22 процента. Посочено е в анекса, че банката има право едностранно да променя базисния годишен лихвен процент, без за това да е необходимо сключването на допълнително споразумение между страните, при промяна на пазарните условия, които по преценка на банката водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт над размера, определен от банката в деня на сключването на анекса, като банката уведомява кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен срок.
3
Според заключението на основната и допълнителна съдебносчетоводната експертиза на в.л. Лидия Х.ва при направено преизчисляване на кредита от датата на сключване на договора до окончателното му погасяване при ГЛП, изчислен по формулата: стойността на ОЛП за съответния месец плюс твърда надбавка в размер на 6,44%, размерът на остатъчната главница по изготвения погасителен план към датата на предсрочното погасяване е в размер на 25 629,45 лева. Сумата, която е заплатена за главница от Г. А. при предсрочното погасяване е в размер на 27 371,83 лева, като разликата между двете суми възлиза на 1742,38 лева – надплатена главница. Размерът на възнаградителната лихва, дължима по банковия кредит в периода м. юли 2004 год. – 31.08.2016 год. при ГЛП, изчислен по формулата ОЛП на БНБ за съответния период плюс твърда надбавка в размер на 6,44% /подробно описана в таблица по т. 1 от експертизата/ е в размер на 38 159,68 лева.
Размерът на възнаградителната лихва, заплатена от ищцата за същия период е в размер на 39 972,97 лева. Тъй като на 17.04.2014 год. е преизчислена и възстановена лихва за периода от 02.05.2007 год. до 25.03.2014 год. в размер на 2 565,13 лева и сумата е постъпила по разплащателната сметка на ищцата, заплатената възнаградителна лихва реално е в размер на 37 407,84 лева.
Разликата между заплатената остатъчна главница през септември 2016 год. – 27 371,83 лева и действително дължимата главница по договора за кредит по погасителния план, ако не беше изменението на ГЛП /24012,16 лева/ е в размер на 3 359,67 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно постоянната практика на ВКС /решение № 77/22.04.2015г. по гр. д. № 4452/2014г. на III г.о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д.
№1899/2015 г., IV г.о., решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015г. II т.о., решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г., II т.о., решение № 205/07.11.2016 г. по т.д. №154/2016 г. I т. о., решение № 165/02.12.2016 г. по т.д. №1777/2015 г. I т.о., решение № 98/25.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 535/2016 г., I т.о. и др./ предпоставките за определяне, че една договорна клауза е неравноправна, са следните: клаузата да не е индивидуално 4 уговорена, да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност, да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните, и да е сключена във вреда на потребителя.
Уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент, въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по смисъла на общата дефиниция на чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП.
В договора от 16.07.2004 год. е посочено, че според първоначално уговорената методология за изчисляване на ГЛП по процесния договор, същият е следвало да се определи като сбор от ОЛП на БНБ за съответния период плюс твърда надбавка в размер на 6,44%. Вместо това въз основа на анекса към договора, считано от м. юни 2007 год. до м. август 2016 год. банката е прилагала ГЛП в размер на 7,22%. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора банката може да променя едностранно базисния ОЛП, без за това да е необходимо сключването на допълнително споразумение между страните при промяна на пазарните условия, налагащи увеличаването му най-малко с 2 пункта над размера, определен от банката при сключване на договора.
Възможността банката да изменя едностранно размера на лихвения процент по кредита е предвидена и в Анекс № 1 от 18.06.2007 год. , според чиито клаузи кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин, като промяната може да бъде извършена при наличие на някое от посочените условия. Установи се от заключението на вещото лице, че разликата между заплатената остатъчна главница през септември 2016 год. – 27 371,83 лева и действително дължимата главница по договора за кредит по погасителния план, ако не беше изменението на ГЛП /24012,16 лева/ е в размер на 3 359,67 лева.
В случая не се касае за индивидуално уговорени клаузи. Както е прието в решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г. на ВКС, I т. о. и решение № 98/25.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 535/2016 г., I т. о., ТК, при потребителски договор и възражение за неравноправен характер на клаузи от същия, тежестта на доказване, че определено условие от договора е уговорено индивидуално, е на търговеца или доставчика. В този смисъл, при позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при 5 служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор, търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. В конкретния случая страната, носеща доказателствената тежест не е установила, че се касае за индивидуално уговорени клаузи. Посочените по-горе клаузи, неиндивидуално уговорени, са нищожни по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП. Същите са неравноправни, както по смисъла на чл.143 от ЗЗП, така и съгласно Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, и Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и съвета от 11.05.2005г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, приети и станали част от българското законодателство със Закона за защита на потребителя - пар.13а т.9 и т.12 от ДР ЗЗП. В процесната клауза не са предвидени обстоятелствата, при които лихвата може да се променя едностранно от банката - при изменение на пазарните условия, които по преценка на банката водят до необходимост от увеличаването на базисния годишен лихвен процент най-малко с 2 пункта над размера, определен при сключването на договора, а считано от 18.06.2007 год. – увеличаването му най-малко с 1 пункт над този размер.
Разпечатката съдържа 31 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/942be50c-be01-4f3b-aa62-7148773ac7da