Решение № 305 от 10.03.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 366/2023
- Вид
- Решение № 305
- Подписан
- 10.03.2023
- В сила
- 06.12.2023
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска
Други актове по делото
- Определение № 647 от 17.02.2023 · Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, мл.с. Симона Радославова Донева
- Протокол № 368 от 01.03.2023 · Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска
- Разпореждане № 1797 от 12.04.2023 · Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.2, предл.второ · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл.329 · Кодекс на труда
- чл.329 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл.8 · Кодекс на труда
- чл.8 ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 305 гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100500366 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на Р. И.
И., чрез адв.С. против Решение № 19 от 03.01.2023 година, постановено по гр.дело № 1269/2022 година на ВРС, с което са били отхвърлени исковите претенции на въззивницата против Технически университет – град Варна, както следва: По чл.344, ал.1, т.1, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т. 3 КТ, вр.чл.225 КТ, вр.чл.328, ал.1, т.2, предл.второ от КТ - 1.За отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ЧР-03- 97/06.12.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328 ал.1 т.2, пр.2. от КТ - поради съкращаване на щата; 2.За възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител на сектор“ в отдел „Обществени поръчки и наеми“ в отдел ОПИП; 3.За осъждане на ответника да й заплати сумата 7301.28 лева, представляваща обезщетение по чл.225 КТ за времето, през което ищцата е останала без работа в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане, както и в частта, с която ищцата е била осъдена да заплати в полза на ТУ-Варна разноски за производството в размер на 1995.00 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
1
Според жалбата атакуваното решение се явява неправилно, необосновано и незаконосъобразно - съдът не е отчел наличието на множество доказателства, което прави акта несъобразен с материалите по делото.Излага се, че съдът неправилно е възприел факта, че не следва да се осъществи подбор; че не е налице фактическо премахване на длъжността и че съкращението не е реално по смисъла на закона.Отделно от това се излага, че е налице хипотезата на чл.8 от КТ, както и че решението на ВРС в тази насока не отразя действителната воля на законодателя.Твърди се, че организацията в Университета не е била променяна; сочи се още, че не реализиран подбор, т.к. има служители с идентични трудови функции.По същество отправеното към съда искане е решението да бъде отменено, а исковете – уважени.
В срока за отговор ТУ-Варна е приел, че атакуваното решение се явява правилно и законосъобразно.Изложени са съображения, според които то е подробно и мотивирано, както и че не е налице хипотезата на чл.8 от КТ.
В съдебно заседание пред ВОКС, въззивницата И. е редовно призована, не се явява, представлява се от адв.С., които поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна, в лицето на Технически университет – град Варна, редовно призована, се представлява от адв.П., които излага, че решението е правилно, съобразено е с доказателствата и следва да се потвърди.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Според твърденията в исковата молба и двете страни са били в трудово – правно отношение, по силата на Трудов договор от 23.8.2019 година, по силата на които Р. И. И. е била назначена на длъжност "Експерт обществени поръчки" от 23.08.2019 г. до 03.10.2019 година.След датата 03.10.2019 година тя е заела длъжността „Ръководител сектор Обществени поръчки" до 06.12.2021 година, когато трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед № ЧР-03-97/06.12.2021 г. на Ректора на ТУ - Варна, на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ - поради съкращаване на щата.
Ищцата намира уволнението и заповедта, с която то е извършено за незаконосъобразни, поради което е настояла пред ВРС за неговата отмяна в законоустановения срок. Твърденията са, че оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като не е налице визираното в заповедта основание - съкращаване на щата, а напротив – не е налице реално премахване на длъжността, когато трудовата функция е престанала да съществува, или премахване на част от щатните бройки за тази длъжност от щатното разписание на университета, когато е отпаднала 2 необходимостта от тези щатни бройки.Тя сочи още, че в случая е налице т.нар. фиктивно съкращаване на щата, тъй като е премахната само длъжността ми като наименование, но е запазена трудовата функция, която ищцата е изпълнявала до момента на уволнението и това обстоятелство прави уволнението незаконно.
Ищцата е изложила още, че Работодателя е нарушил изискването за осъществяване на подбор между работещите на една и съща или сходна длъжност.
На следващо място ищцата намира, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като при издаването й е нарушена разпоредбата на чл.
8, ал. 1 от Кодекса на труда.Според исковата молба Ректорът на Технически университет – Варна е упражнявал непрестанен психически тормоз и дискриминационно отношение спрямо нея, като без причина изисква многобройни обяснения за изпълняваните от И. задачи, както и обяснения за твърдени от него нарушения на трудовата дисциплина.Бил е груб, крещял, обвинявал я в кражба, отправял заплахи за дисциплинарно уволнение.Ищцата твърди, че без никакъв повод я викал в кабинета си, за да й връчва многобройни искания за даване на обяснения от всякакъв характер.Тя разяснява още, че на 25 януари 2021 година не е успяла да влезе в кабинета си, т.к. по нареждане на Ректора е променено работното й място, и трябва да се премести на друг етаж в друга стая, без достъп до досиетата за водените обществени поръчки, което прави невъзможно изпълнението на служебните й задължения.
По същество е настояла процесната Заповед да бъде отменена, тя да бъде възстановена на предишната си длъжност и да й се присъди търсеното обезщетение.
От фактическа страна, решаващата съдебна инстанция е констатирала, че страните са били в трудово правни отношения, по силата на които ищцата е заемала по силата на сключен от тях безсрочен Трудов договор от 13.08.2019 година /л.7/ длъжност „Експерт обществени поръчки“, в отдел „Обществени поръчки и инвестиционно планиране в сектор обществени поръчки и наеми към отдел ОПИП“.
По силата на Допълнително Споразумение /ДС/ от 03.10.2019 година е променена длъжността й в „Ръководител сектор“.
С друго ДС от 03.02.2020 година е променено основното възнаграждението на ищцата 906.00 лева, а със Заповед № ЧР-0397/06.12.2021 г. на Ректора на Технически университет Варна е съкратен щата за длъжността на ищцата „Ръководител сектор“ - Отдел обществени поръчки и инвестиционно планиране – сектор Обществени поръчки и наеми към отдел ОПИП – като са посочени и – това е Решение на Академичния съвет – протокол № 40/29.11.2021 година.
Пред ВРС са били изслушани две Съдебни експертизи – според първата при сравнителния анализ на длъжностните характеристики на сходните длъжности се установява припокриване отчасти на същността на основните функции и задължения, но в новите длъжности „Експерт Обществени 3 поръчки, юрисконсулт“ и „Началник отдел Обществени поръчки и търгове“ те са формулирани с различен текст и са допълнени и разширени.Експерта сочи, че новите длъжности включват и юридическо образование.
От Допълнителната Съдебна експертиза става ясно, че през периода 23.08.2019 г. – 06.12.2021 г. в който ищцата е била в трудово - правни отношения с ответника са обявени общо 23 обществени поръчки. В 13 от тях е посочена от възложителя като лице за контакт, като поръчките са подписани от инж.М. А. – заемал длъжността „Главен секретар“, упълномощен със заповед № 209/17.04.2019 година.Според експерта от 13 обществени поръчки е обжалвана само една, обжалването е отхвърлено, но същата поръчка е прекратена поради липса на финансов ресурс. За периода 06.12.2021 г. – 02.08.2022 г. са обявени общо 10 обществени поръчки - две от тях са прекратени поради установени нарушения при откриването им, като няма обжалвани. Три от тях са с под писани договори. Останалите са в процес на провеждане.Пред съда експерта е посочил, че всички търгове за отдаване под наем на собственост са провеждани в отдела на който ръководител е била ищцата Р. И..
ВРС е отхвърлил исковите претенции, като е приел, че уволнителната процедура е изрядна и че не е налице хипотезата на чл.8 от КТ.
Виждането на настоящия съд е следното:
ВРС е посочил конкретна практика на ВКС, касаеща правото и задължението да се осъществи подбор.Той е посочил, че и звършването на подбор по чл.329 ал.1 КТ при съкращаване на щата, задължава работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции. Този подбор обаче следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата. Обособена структура в предприятието на работодателя е не само териториално обособено звено или звено, което е отделено финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна разходна сметка), но и всяко образувание, което е обособено в организационно-управленската структура на предприятието - самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието, каквито са не само клонът на дружеството или негово поделение, но и отделните отдели и цехове.Съобразно Решение № 17 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 547/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И. П., преценката на Работодателя по чл.329 от КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 4
КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.Също ВКС е посочил в Решениe № 1845 от 29.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 768/99 г., III г. о., докладчик съдията Н.З. , че когато извършването на подбора е задължително за работодателя и подбор не се извърши, както и когато се извърши, но не по законоустановените критерии, уволнението е незаконно. Извършването на подбора е въпрос на приложение на закона, поради което подлежи на съдебен контрол.Разпоредбата на чл.329 КТ по императивен начин определя случаите, в които подборът е право на работодателя и в които той е задължителен, както и критериите за извършване на подбор.
Самото право на подбор е субективно право, то принадлежи на Работодателя и се реализира при наличието на следните предпоставки: закриване на част от предприятието, съкращаване на щата и намаляване обема на работа.Факта, че се касае за субективно право на работодателя обаче има своите ограничения, с оглед различните основания, при наличието на които се упражнява правото на избор.Ако бива съкратена единствената бройка на съответната длъжност, то в този случай работодателя не е задължен да упражни правото си на подбор.По – различна е ситуацията, при която се засяга една или две от множество еднородни функции – тогава работодателя е задължен да извърши подбор по определени критерий, основно защото той следва да подбере онези работници с по – висока квалификация.В конкретния случай е било по несъмнен начин установено, че длъжността на ищцата е била закрита по решение на Академичния съвет и че в новата длъжност/ длъжности фигурира още едно изискване – това за юридическо образование.При това положение за работодателя не е съществувало задължението да извършва подбор, просто защото във въпросното звено не са останали работници / служители на такива, подобни или сходни длъжности, между които да се проведе подбора.Следователно, когато не са налице други близки и сходни длъжности на съкращаваната, за Работодателя не възниква задължение за извършване на подбор, а единствено право на това, още повече, че в съответствие със закона самото „съкращаване в щата” е реално.
Задължението за подбор възниква най – вече, ако и когато работодателят съкращава част от щатните бройки за една и съща длъжност.Последното му налага да извърши преценка кои от заемащите еднаквите длъжности лица да остави на работа и кои не. В този случай правото на подбор става част от правото на уволнение, тоест съдебният контрол за законосъобразност на уволнителната заповед включва и преценката за правилността на подбора не само относно неговото формално 5 извършване, но и относно съобразяването му с критериите по чл. 329, ал. 1 КТ.Самото съкращение в щата означава премахване на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции, считано от един определен момент за бъдеще. За да бъде законосъобразно уволнението на това основание, е необходима кумулативната даденост на следните предпоставки: да е реално, а не фиктивно, т.е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършената работа; уволнението и фактическото премахване на съответната трудова функция да съвпадат по време или уволнението да следва съкращаването на щата; да бъде извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такава промяна. В случаите, когато една и съща длъжност се заема от няколко лица и работодателят пристъпва към прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращение в щата, в резултат на което се намаляват бройките на съответната длъжност, той е длъжен да извърши подбор.Но в хипотеза, в която се съкращава единствената или всички бройки от дадена длъжност, работодателят не е задължен да извършва подбор , а това е негово право.
Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/935ff230-ac18-41a3-b356-8378fe24fc53