Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18604 от 05.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10818/2026
Вид
Решение № 18604
Подписан
05.10.2026
Състав
БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18604 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20261110110818 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т..” ЕАД е предявило срещу М. В. М. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 192, 75 евро - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Д..“ №.., вх.., ет. 1, аап.., абонатен номер № 1.., за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно с дължимата законна лихва от 09.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, 128, 83 евро - обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 26.01.2026 г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 43, 81 евро - главница за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно с дължимата законна лихва от 09.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението и 9, 13 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 26.01.2026 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 79.. г. по чл. 410 ГПК по частно гр.д. № ... г. на РС – В, VIII състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение № 79.. г. по чл. 410 1

ГПК по частно гр.д. № ... г. на РС – В, VIII състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. В. М., чрез адв. И. А. Н., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че е потребител на топлинна енергия, с доводи, че възникването на това качество е обусловено от подаването на молба за открИ.не на партида от собственика, респ. ползвателя на вещно право. Именно след това ищецът посочва, че възникват договорните взаимоотношения между страните, които са от естество да ангажират отговорността му за заплащане на доставена до процесния имот топлинна енергия. Сочи, че до открИ.не на индивидуална партида или до изрично искане от стария собственик за прекратяване на договора с писмено заявление, то задължено лице си остава последният. Оспорва размера на процесните суми, с доводи, че т. 6.1.1 от Методиката, по която са начислени, е отменена и не е налице валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия. Оспорва, че Общите условия на ищеца го обвързват, доколкото не представлявали индивидуален, общ или нормативен административен акт по смисъла на закона. Оспорва, че сумите са изчислени на база извършен реален отчет на действително потребена енергия. Оспорва, че уредите, с които ищецът е измервал доставената топлинна енергия са били изправни. Твърди, че ищецът е извършил прихващане на суми от изравнителни сметки към други фактори, за което ответникът не е давал съгласие в съответствие с Общите условия на „Т..“ ЕАД.

Оспорва дължимостта на услугата дялово разпределение, както и нейния размер. Оспорва, че дължи лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, както и лихва за забава върху сумата за дялово разпределение на топлинна енергия.

В заповедното производство, със срочно депозирано възражение по чл. 414 ГПК, М.

В. М. е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като е оспорил изцяло дължимостта на сумите поради изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на тях. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет нотариален акт №.. от 20.03.1974 г. за собственост на апартамент 2

(жилище) по чл. 55г ЗПИНМ, с който ответникът М. В. М. е придобил правото на собственост върху процесния апартамент №.., находящ се в гр. София, жк „Ч..“, бл.., ет. 1, като видно от приложеното на л. 13 удостоверение, издадено от Столична община – район „И.“ през 1991 г. жк „Ч..“ е бил преименуван на жк „Д..“. Ответникът не е ангажирал доказателство за прехвърляне на притежаваното от него право на собственост в последващ момент преди исковия период, нито за наличието на право на ползване на трето за спора лице. Ето защо, съдът приема, че именно ответникът в качеството на собственик следва да отговаря за задълженията за реално потребена топлинна енергия в процесния имот през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в процесния имот е имало три броя отоплителни тела с монтиран индивидуален разпределител на разход за отопление с отчетени показания, което се потвърждава и от представените от третото лице-помагач документи за главен отчет с подписи за клиент (л. 74 и л. 75). За процесния отоплителен период е била начислена и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като вещото лице е установило, че пълната отопляема кубатура на имота е 147 куб.м., а не 148 куб.м., поради което е преизчислило количството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, което се дължи по реда на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е била начислена по показанията на един водомер, който също са били отчетени реално. В заключението е посочено още, че технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.

Вещото лице посочва, че общият топломер е преминал метрологична проверка през 27 месеца вместо през законоустановения период от 24 месеца, като не е бил сменян и при последващите проверки не са били констатирани отклонения извън допустимите, поради което съдът приема, че той представлява годно средство за измерване. Вещото лице е изчислило, че стойността на реално доставената през процесния период топлинна енергия е 1191, 45 евро.

Направените от ответника оспорвания във връзка със законосъобразността на начина на изчисляване на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, са неоснователни.

Както е изяснено с Решение № 5 от 22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на Република България, сградната инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да 3 задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.

Също така в т. 86 от Решение от 05 декември 2019 г. на СЕС по съединени дела С 708/17 и С 725/17, Съдът приема, че що се отнася по-конкретно до сградната инсталация може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. Всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти на сградната инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават през този апартамент, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл, както отбелязва генералният адвокат в точка 85 от заключението си, отделните апартаменти в сградите в режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения.