Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 31.03.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 78/2026
Вид
Решение № 77
Подписан
31.03.2026
В сила
20.04.2026
Състав
Цанка Георгиева Неделчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Сливен, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Г. Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20262230200078 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от А. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Сливен, против НП № РД 27-493/12.12.2025 год. издадено от Заместник-кмет „ФИ” на Община Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 450,00 лева (230,08 евро) на основание чл. 57, ал. 2 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен (НОРТОбСл) за нарушение на чл. 4, ал. 1 от НОРТОбСл.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който моли издаденото НП да бъде потвърдено, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.11.2025 год. свид. Д. Г. подал сигнал за нарушаване на нощната тишина от страна на жалбоподателя. На място отишли полицейските служители – 1 актосъставителят Д. Д. и свид. Х. С.. Същите били посрещнати пред къщата от свид.

Д. Г., който им казал, че съседът му, който живеел под него, системно пускал музика от някакъв обособен буфер, което му пречи. Когато полицейските служители влезли в къщата не установили нарушаване на нощната тишина, а само, че се чувала слабо музика. Свид. Д. Г. заявил, че иска полицаите да вземат отношение по НОРТОбСл, държал да бъде съставен акт, защото постоянно слушали музика и това им пречело. На жалбоподателя бил съставен АУАН, на който свидетели станали Д. Г. и съпругата му.

В съставения на 03.11.2025 год. АУАН с бл. № 769498 против жалбоподателя било отразено, че на 03.11.2025 год. около 22,55 часа в гр. *****, в качеството си на домакин, пуска музика от домашна озвучителна система или други електронни устройства, възпроизвеждащи музика, говор или шум по начин, който смущава спокойствието на околно живущите и нарушава обществения ред в частен дом. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от НОРТОбСл. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 03.11.2025 год. (л. 4 - 5 от делото).

Въз основа на съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № РД 27-493/12.12.2025 год. от Заместник-кмет „ФИ” на Община Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 450,00 лева (230,08 евро) на основание чл. 57, ал. 2 от НОРТОбСл, за нарушение на чл. 4, ал.

1 на НОРТОбСл. НП било връчено на 17.12.2025 год. с обратна разписка (л. 6 - 7 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество е основателна.

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от НОРТОбСл се забранява използването на музикални инструменти, озвучителни системи и други електронни устройства, възпроизвеждащи музика, говор или шум на обществени места или в частни имоти, както и в/на пътни превозни средства, ако смущават спокойствието на гражданите и нарушаващи обществения ред за времето на цялото денонощие.

В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 03.11.2025 год. около 22,55 часа полицейски служители са посетили дома на жалбоподателя по сигнал за нарушаване на нощната тишина. От показанията на полицейските служители се установява, че при пристигане на място същите не са установили нарушаване на нощната тишина, нито силна музика.

2

Безспорно се установи, че актът на жалбоподателя за нарушение на чл. 4, ал. 1 от НОРТОбСл бил съставен по настояване на свид. Д. Г., защото постоянно слушали музика и това им пречело. Следователно в хода на съдебното дирене не беше установено по несъмнен и категоричен начин на 03.11.2025 год. жалбоподателят да е нарушавал нощната тишина. По отношение на показанията на свид. Д. Г. и съпругата му - свид. Г. Г. следва да се отбележи, че същите от една страна са заинтересовани от изхода на делото, доколкото свид. Д. Г. е подал сигнал за нарушаване на нощната тишина, каквото нарушение не е установено от полицейските служители при пристигането им на място. От друга страна видно от показанията на тези свидетели, същите заявяват че при тях се усещали вибрации, кънтене, тъй като къщата била от гредоред, което обаче не представлява нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от НОРТОбСл.

В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение от жалбоподателя, наложеното наказание е неоснователно и трябва да бъда отменено.

Ето защо, доколкото извършеното нарушение на НОРТОбСл не е доказано по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част; както и че при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл.

36, ал. 4 от същия закон. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна е направил мотивирано възражение за прекомерност на разноските, тъй като процесуалният представител на жалбоподателя се е явил само в едно съдебно заседание и не са извършени много процесуални действия.

Процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени разноски, които съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 37 от делото) са в размер на 250,00 евро. Съдът намира, че 3 мотивираното възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна срещу размера на разноските, е основателно, доколкото делото не е с фактическа и правна сложност, засегнатият интерес е в размер на 230,08 евро и извършените от страна на процесуалния представител на жалбоподателя процесуални действия не се характеризират със спешност. Ето защо съдът счита, че следва да присъди разноски в размер на 200,00 евро, като до претендирания размер от 250,00 евро, следва да се отхвърли, като неоснователно.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД 27-493/12.12.2025 год. издадено от Заместник-кмет „ФИ” на Община Сливен, с което на А. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 450,00 лева (230,08 евро) на основание чл. 57, ал. 2 от НОРТОбСл, за нарушение на чл. 4, ал. 1 на НОРТОбСл, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати в полза на А. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Сливен разноски в размер на 200,00 евро (двеста евро), представляващи платено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ до претендирания размер от 250,00 евро, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4