Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2681 от 21.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52876/2025
Вид
Определение № 2681
Подписан
21.01.2026
В сила
21.01.2026
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2681 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110152876 по описа за 2025 година

Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл.

131, ал. 1 от ГПК ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, намира, че са отпаднали пречките по хода на делото.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2026 г. от 10:50 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК

ПРОЕКТ

ЗА

Предявен е от Б. В. И., ЕГН **********, срещу В. Б. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.1.136 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК , последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект – от 11.10.2024 г., с адрес на имота: гр. София, район „**“, ж.к. „Р.“, ** , който самостоятелен 1 обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ****.1, с предназначение:

Жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 45.83 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 18 с площ от 3.65 кв.м. , заедно с 1.155% идеални части от общите части на вх. „Д“ и вх. „Е“ на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ****.1.137, ****.1.135; под обекта – ****.1.132; над обекта – ****.1.140, който съгласно документ за собственост (Договор от 23.08.1991 г.) представлява АПАРТАМЕНТ № 136 в жилищна сграда бл. 11, вх. „Д“, етаж 5, построена върху държавна земя, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 45.86 кв.м.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи , че имотът е в съсобственост между ищеца и ответника при квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях. Поддържа се, че собствеността за ищеца Б. В. И. е придобита чрез наследяване от неговата майка Н. П. И.а. Имотът е закупен от Н. И.а по време на брака с ответника В. И. с договор от 23.08.1991 г. Бракът между тях е прекратен с развод на 16.09.1995 г. с Решение по гр.д. № 180/1994 г. на РС-Плевен, при което съпружеската имуществена общност върху имота е прекратена и същият е останал в обикновена съсобственост между двамата при равни части. Със смъртта на Н. И.а на 12.10.1998 г. нейната 1/2 идеална част е преминала върху ищеца като единствен наследник по закон. Твърди се, че към момента имотът се ползва лично от ответника и неговото семейство (дъщеря му), като ищецът е лишен от достъп и е принуден да живее под наем.

Ищецът е отправял предложения за доброволно уреждане на отношенията и плащане на обезщетение, на които не е получен отговор. В исковата молба е предявена и претенция за постановяване на привременна мярка по реда на чл.

344, ал. 2 ГПК за заплащане на обезщетение в размер на 400 лева месечно за ползването на притежаваната от ищеца идеална част.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Б. И. е депозирал отговор, с който признава предявения иск за съдебна делба като допустим и основателен по отношение на първата фаза. Не се оспорват квотите от по 1/2 идеална част. Ответникът възразява срещу твърденията за лишаване на ищеца от 2 ползване на имота. Твърди, че след развода имотът е ползван с негово съгласие единствено от ищеца и майка му до нейната смърт, а по-късно и от неговата баба. Сочи, че той и съпругата му живеят и работят в гр. Плевен и нямат причина да ползват жилището в София. Поддържа се, че в апартамента живее дъщеря му Л. И.а (сестра на ищеца) за нуждите на своето обучение, като ищецът лично е предал ключовете около Коледа на 2023 г. Твърди се, че ищецът разполага с ключ за апартамента и е заключил свои вещи в една от стаите (спалнята), като никой не му пречи да ползва имота съвместно с дъщерята на ответника. Възразява се срещу претенцията за привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, като се поддържа, че тя е неприложима в случая, тъй като не става въпрос за спор между наследници по закон, а за прекратяване на съсобственост, възникнала от прекратена СИО. Ответникът твърди, че не е получавал поканата за наем, приложена към исковата молба.

Сочи се още, че дъщеря му е заплатила общи разходи за имота (ремонт на покрив – 200 лв. и смяна на входна врата – 110 лв.), които ищецът не е поел.

Изразява желание производството по делото да се прекрати със спогодба.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:

В тежест на ищеца е да установи следните правнорелевантни факти, включени в предмета на доказване по делото: съществуването на делбения имот; наличието на имуществена общност по отношение на същите и начина на възникване на същата, съобразно твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба; кръгът на лицата, участващи в съсобствеността; както и размера на притежавания от ищеца дял, включително фактът, че процесният имот се ползва еднолично от ответната страна, както и какъв е размерът на обезщетението за лишаване от правото на ползване, което се дължи, както и всички обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съответно в тежест на ответника от друга страна е да установи съществуването на делбения имот; наличието на имуществена общност по отношение на вещта и начина на възникване на същата; кръга на лицата, участващи в съсобствеността; качеството си на съсобственици на имота, предмет на делба; размера на притежавания от него дял.

ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба писмени документи.

ОСТАВЯ разглеждането на заявената от ищеца привременната мярка по 3 чл. 344, ал.2 ГПК за о.с.з., доколкото по делото е заявено желание доброволно решаване на спора.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.

УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.

Процедурата по медиация е неформална и поверителна; ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.

УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, а от постъпилия отговор на исковата молба – на ищеца по делото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4