Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19569 от 19.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52876/2025
Вид
Решение № 19569
Подписан
19.10.2026
В сила
19.10.2026
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 19569 гр. С, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110152876 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС за съдебна делба във фазата по допускането й.

Предявен е от Б. В. И., ЕГН **********, срещу В Б. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С, одобрени със Заповед № *****/02.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, при последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 11.10.2024 г., с административен адрес: гр. С, район „К“, ж.к. „Р“, ********, разположен на пети етаж в сграда с идентификатор ******.1, построена в поземлен имот с идентификатор ******, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива: едно, с площ по кадастрална схема 45,83 кв. м., заедно с прилежащото избено помещение № 18 с площ 3,65 кв. м. и с 1,155% идеални части от общите части на входове „Д“ и „Е“ на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ******.1.137 и ******.1.135, под обекта – ******.1.132, над обекта – ******.1.140. По документа за собственост имотът представлява апартамент № ***, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 45,86 кв. м., заедно с посочените избено помещение, идеални части от общите части на сградата и право на строеж.

В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че имотът е придобит по силата на договор за продажба от 23.08.1991 г. от Н.П. И.а по време на брака й с ответника В Б. И.. Поддържа се, че след прекратяване на 1 брака с развод съпружеската имуществена общност е прекратена, като всеки от двамата съпрузи е придобил по 1/2 идеална част от правото на собственост.

Сочи се, че Надежда И.а е починала на 12.10.1998 г., като нейната идеална част е придобита по наследство от ищеца – единствен неин наследник по закон. Моли се да се допусне съдебна делба на процесния недвижим имот между страните при квоти от по 1/2 идеална част за всеки от тях.

С исковата молба ищецът е предявил и искане за постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, изразяваща се в осъждане на ответника да му заплаща сумата от 400 лева месечно срещу ползването на съсобствения имот до окончателното извършване на делбата. Твърди, че фактическото ползване на жилището е предоставено на дъщерята на ответника, вследствие на което е лишен от възможността да го обитава съобразно правата си, и че е отправил покана за уреждане на отношенията между съсобствениците.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е реализирал правото си да депозира отговор на исковата молба. Не оспорва нито съществуването на съсобствеността, нито квотите от по 1/2 идеална част. Излага, че след развода имотът е бил ползван от ищеца, неговата майка и впоследствие от бабата на ищеца, без ответникът да възпрепятства това ползване. Поддържа, че той и съпругата му живеят и работят в гр. Плевен, а в края на 2023 г. ищецът лично е предал ключове от жилището на дъщерята на ответника – Л В.а И.а, която е започнала да го обитава във връзка с обучението си в гр. С. Сочи, че ищецът разполага с ключове за апартамента, съхранява лични вещи в заключена от него стая и не е бил възпрепятстван да го използва. Оспорва получаването на извънсъдебната покана, както и основателността на искането по чл. 344, ал. 2 ГПК, включително с възражението, че нормата се прилага само към наследствени имоти. Сочи извършени от дъщеря му плащания във връзка с поддръжката на сградата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна.

По делото е приобщен като писмено доказателство Договор за продажба на държавен недвижим имот от 23.08.1991 г., от който се установява, че Н.П.

И.а е придобила правото на собственост върху апартамент № ***, находящ се в гр. С, ж.к. „Р“, б*****, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 45,86 кв. м., заедно с избено помещение № 18, с площ 3,65 кв. м., и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

От представеното по делото Решение от 17.05.1995 г. по гр. д. № 180/1994 г. на Районен съд – Плевен се установява, че гражданският брак между Н.П. И.а и В Б. И., сключен на 17.01.1981 г., е прекратен с развод.

Съобразно данните по делото решението е влязло в сила на 16.09.1995 г. От този момент е прекратен и съществувалият до развода режим на съпружеска 2 имуществена общност върху придобития през брака недвижим имот. От съдебното решение не се установява да е извършвана делба на процесното жилище или да е било прехвърлено правото на собственост върху него в полза само на единия съпруг.

От приложените по делото документи за гражданско състояние се установява, че Н.П. И.а е починала на 12.10.1998 г.

От представеното Удостоверение за наследници № 6343/07.10.2024 г., издадено от Столична община, район „К“, се установява, че нейн единствен наследник по закон е синът й Б. В. И.. С оглед на прекратения преди откриване на наследството брак ответникът не наследява починалата по закон.

Следователно притежаваната от нея 1/2 идеална част от процесния недвижим имот е преминала в патримониума на ищеца по силата на наследяването.

От приложената по делото Схема на самостоятелен обект в сграда № 15- 1030440-11.10.2024 г., издадена от СГКК – С, се установява, че процесният недвижим имот е нанесен в кадастралната карта с идентификатор ******, с посочените в исковата молба местонахождение, предназначение, площ и принадлежности. Съществуващото различие между площта 45,83 кв. м. по кадастралната схема и площта 45,86 кв. м. по договора за продажба не разколебава извода за тъждеството на имота, тъй като съвпадат местонахождението, номерът на апартамента, етажът, входът, функционалното предназначение и прилежащите части. Вписването в кадастралните регистри на починалото лице като носител на вещни права не установява липса на последващо наследствено правоприемство.

Към исковата молба са представени и документи за изпратено по пощенски път съобщение до ответника, съдържащо предложение за доброволно уреждане на отношенията по повод съсобствения имот и искане за заплащане на сума за ползването му. От съдържанието им се установява, че ищецът е предприел действия за извънсъдебно уреждане на спора, включително с писмена покана. От представените копия обаче не може с необходимата категоричност да се установи лично връчване на конкретното съобщение на ответника на посочената от ищеца дата, поради което съдът не приема този факт за безспорно доказан. Във всеки случай съдържащото се в исковата молба изрично писмено искане за заплащане на обезщетение е достигнало до ответника с връчването на преписа й, както се установява и от депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор, в който искането е обсъдено и оспорено.

По делото са представени и две квитанции за плащания, извършени от Л В.а И.а: квитанция № 19/29.08.2024 г. за сумата от 200 лева за ремонт на покрив и квитанция № 9/11.03.2025 г. за сумата от 110 лева за смяна на външната входна врата на сградата.

По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице В. И. О..

3

От заключението се установява, че жилището представлява преустроена гарсониера, при която кухненският бокс е изнесен на усвоената тераса и достъпът до него е само през хола. Бившата кухня е обособена като отделна стая с площ около 10 кв. м. По време на огледа това помещение е било заключено, с недовършени стени и под, без нормални условия за обитаване.

Холът е с приблизителна площ 20–22 кв. м. и в него, заедно с терасата, са съсредоточени фактически използваните жилищни функции. Санитарното помещение е ремонтирано, но е без врата. Дограмата е стара, а жилището като цяло се нуждае от основен ремонт.

Вещото лице е посочило, че при фактическото състояние и функционално разпределение на жилището съвместното му използване от две лица, които не образуват едно домакинство, е теоретически възможно с цената на значителни неудобства, но практически почти невъзможно. Този извод е обоснован с ограничената площ на годните за обитаване помещения, липсата на възможност за самостоятелен достъп до кухненския бокс от второто помещение, както и с необходимостта от общо ползване на санитарния възел.

От заключението се установява още, че бившата кухня се държи заключена от ищеца, а холът и кухненският бокс се използват от страна на ответника чрез допуснатата в имота негова дъщеря.

По отношение на средната пазарна наемна цена вещото лице е съпоставило предложения за отдаване под наем на сходни имоти в същия район, като е приложило корекции за местоположение, етажност и физическо състояние. Въз основа на направения сравнителен анализ е определило индикативен месечен пазарен наем от 110 евро за целия процесен апартамент при действителното му състояние. Посочената сума е формирана с отчитане на необходимостта от ремонт и липсата на нормални битови условия, поради което не съответства на наем за изцяло ремонтирано и обзаведено жилище.

Определена е и индикативна пазарна цена на имота 116 720 евро, която не е определяща за разрешаването на спора относно привременното ползване.

При изслушването си в откритото съдебно заседание на 14.10.2026 г. вещото лице уточнява, че не е виждало лично ответника В И. в апартамента.

Посочва, че достъп до хола и обособения там кухненски бокс му е осигурило момиче, което заявило, че живее в тази част от жилището, а достъп до бившата кухня е осигурил лично Б. И.. Вещото лице потвърждава, че наемната цена от 110 евро се отнася за целия апартамент, че използваните пазарни аналози са коригирани с оглед по-лошото физическо състояние на процесното жилище и че същото, макар да не осигурява комфортно обитаване, има годни за използване помещения. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и непротиворечиво.

В хода на делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.К.Х. и Л В.а И.а.

Свидетелят К.К.Х. споделя, че познава ищеца от детството си и живее в същия жилищен вход, на по-долен етаж. Посочва, че в миналото Б. И. е живял 4 в процесния апартамент заедно с майка си и баба си, докато ответника не е виждал да го обитава. Свидетелят сочи, че ищецът към момента живее под наем в ж.к. „М“, като се е преместил там преди смъртта на баба си. Разказва, че в края на 2023 г. лично е участвал с ищеца в подготовка на една от стаите за ремонт, като са преместили вещите му там, за да бъде освободено останалото пространство за пребиваване на сестра му. Посочва, че стаята е останала без подова настилка и с недовършени стени и не е годна за живеене в това състояние. Свидетелят няма преки впечатления от уговорките между ищеца и сестра му за срока на нейното пребиваване и не знае по какъв начин последната се е снабдила с ключове. Заявява, че вижда сестрата рядко и няма преки наблюдения относно всички нейни посещения в имота.

Свидетелката Л В.а И.а сочи, че е дъщеря на ответника и сестра на ищеца. Разказва, че е получила лично от брат си ключовете за апартамента около коледно-новогодишните празници на 2023 г., след което се е нанесла през януари 2024 г. за нуждите на обучението си в Софийския университет.

Посочва, че продължава да използва жилището при пребиваването си в С и че в него живее сама. Сочи, че използва хола с кухненския бокс, банята и общия коридор, докато другата стая е заключена от ищеца, тя не влиза в нея и не знае какви вещи се съхраняват вътре. Поддържа, че е търсила ищеца и му е предлагала да живеят съвместно, но той не е пожелал да остане в апартамента.

Същевременно свидетелката изрично заявява, че ищецът се е противопоставил, когато тя е започнала да се нанася, както и че между тях не е имало ясна уговорка за срока, за който ще остане в имота. По думите й ищецът го е посещавал два или три пъти, като при едно посещение е довел лице, представило се за брокер.