Решение № 86 от 12.04.2023, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 42/2022
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 12.04.2023
- В сила
- 08.01.2024
- Състав
- Ваня Ангелова Маркова
Други актове по делото
- Протокол № 176 от 08.06.2022 · Ваня Ангелова Маркова
- Протокол № 276 от 21.09.2022 · Ваня Ангелова Маркова
- Протокол № 370 от 16.11.2022 · Ваня Ангелова Маркова
- Протокол № 15 от 25.01.2023 · Ваня Ангелова Маркова
- Протокол № 76 от 15.03.2023 · Ваня Ангелова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 325 ал.1 т.1 · Кодекс на труда
- чл. 328 ал.1 т.5 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. С., 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20222200100042 по описа за 2022 година
Предявен e частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД и цена – 26 000лв от общо 90 000лв, ведно с акцесорен иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД .
В коригираната исковата молба от 27.02.2022г ищецът твърди, че до 12.04.2019 г. работил в ответното дружество съгласно сключен трудов договор № 17422/29.12.2016г, като „монтажник кабели“ на обекти в гр.Я., гр.С., Д. и гр.С.З., като трудовите му задължения били свързани със сглобяване на дневната продукция, проверка на материалите, монтаж на кабели, олепване и поставяне на допълнителни компоненти към тях и пр.
Твърди, че в нарушение на чл. 3 ал.3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труда, работодателят, представляван от управителя В.С. и подчинените му ръководител на отдел “Здраве и безопасност на труда“ - Ж.Д., както и прекият ръководител –мениджър на производството – М.С., не са осигурили основните принципи на превенция, като допуснали използване на опасни за здравето препарати и ареозолни спрейове, без да осигурят адекватни на опасността лични предпазни средства .
Твърди, че по време на работата си използвал постоянно препарати за пръскане на произвежданите кабели, които да ги предпазват от гризачи, а най-често изпълвания препарат бил с наименование“ATOL-LE Aerosol, като на етикета било записано, че е безвреден.
Същевременно, в информационния лист за безопасност на препарата, изтеглен от интернет страницата на производителя на немски език, в описание на мерките за първа помощ било записано,че при допир до облекло, то трябва веднага да се смени, а при допир с кожата на тялото, веднага да се изплакне с много вода и сапун, а при кожни реакции да се потърси лекар.
1
Твърди ,че този спрей има изключително нездравословно въздействие върху човешкия организъм, за което никой от работниците не бил уведомен предварително от съответното длъжностно лице, което отговаря за безопасността на труда в предприятието.
В резултат на работата си и използването на други препарати за дератизация и въпреки постоянно използваните от него предпазни ръкавици, получил персистираща плака по лява длан със сърбежи, провеждал многократно оздравителни курсове с локални средства с частичен ефект.
Твърди, че на 13.03.2018г, постъпил в „Център за кожновенерически заболявания“ ЕООД - гр.С., за лечение на еритемопапулопустулозен обрив, ангажиращ дясна длан и гърба на ръката, медиалната повърхност на дясна предмишница и част от мишницата, единични рокади, покрити със секреция и жълти крусти..Обривите били повече от пет на брой, с еритемен вал около тях. Бил изписан на 20.03.2018г с подобрение, но на 25.04.2018г постъпил и за втори път на лечение с еритемно-едемна плака, с неправилна форма, болезнена, затоплена при палпация, подуване на дясната ръка, дразнене и сърбеж, отпадналост, втрисане, повишена температура. Изписан бил без подобрение на 02.05.2018г.
Твърди, че от констатиране на заболяването до настоящия момент, изпитвал силни болки, трудно се обслужвал с една ръка, при къпане трябвало да слага ръкавица, за да предотврати болезнен допир до наранената длан, а лечението изисквало медицинска интервенция и продължително домашно лечение. Заболяването не се повлиявало от проведеното лечение и предизвикало силна депресия и психически дискомфорт, стрес и труднопреодолима промяна в начина на живот, отказ от активна физическа работа, липса на яснота относно здравния и трудов статус. Въпреки че заболяването не било заразно, то било много ясно забележимо, което водело до инстинктивно отдръпване на всички негови близки от физически контакт с него, включително съпругата и детето му.
Това го депресирало още повече и бил принуден да потърси помощ от психиатър, който му изписал антидепресанти със зелени рецепти.
Моли за съдебно решение, с което ответника бъде осъден да му заплати сумата 26 000 лева – частичен иск от общо 90 000лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане, настъпило в резултат на работата му в ответното дружество в периода 03.01.2017г- 12.04.2019г, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2017г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска изцяло- по основание и размер.
Твърди, че ищецът работил по трудов договор при ответното дружество на длъжност „транспортьор“, считано от 03.01.2017г до 27.03.2019г, а с допълнително споразумение от 26.03.2019г е прехвърлен на длъжност “монтажник, кабели“, която заемал от 28.03.2019г до напускането си на 12.04.2019г.
Тъй като допуснал нарушение на трудовата дисциплина,а именно:неспазване на техническите и технологичните правила за работа, със заповед от 26.02.2019г бил наказан 2 със „забележка“ и това наложило преместването му на длъжност „монтажник кабели“, която заемал в периода 27.03.2019г до 12.04.2019г, т.е. за период по-кратък и от месец.
Твърди, че ищецът бил запознат с Правилника за вътрешния трудов ред и му бил проведен първоначален инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд. На стр.
15 от инструктажа от 04.01.2016г, били представени изисквания за установяване на професионално заболяване, сред които е и причините за него да бъдат доказани с проучване на работното място. Нямало данни ищецът да е изисквал от ответника дерматологичното му заболяване да бъде потвърдено като професионална болест.
На стр.40 от инструктажа била публикувана и инструкцията за работа с безопасна работа с АТОЛ-ЛЕ, като ищецът подписал декларация на 03.01.2017г, че се е информирал с действащия към момента ПВТР и служебна бележка от 03.01.2017г, че е проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа, а ищецът се подписал в книгата по инструктаж. По време на проведения първоначален инструктаж, той се запознал още с карта за резултата от оценката на риска по професии и работни места или извършвана работа от 29.01.2014г, като оценката се отнасяла до длъжността “траспортьор, преносвач“, заемна от него през по-голямата част от трудовото му правоотношение с ответника, от 29.12.2014г до 12.04.2019г, от която карта било видно, че работата в дружеството не предполага рискове, породени от опасност при работа с отровни материали и вещества.
Твърди,че по време на инструктажа бил запознат и с инструкцията за безопасна работа с АТОЛ-ЛЕ аерозол от 22.08.2014г, информационен лист за безопасност при работа с АТОЛЛЕ аерозол, версия 13 от 02.01.2017г. съгласно регламенти ЕОТ № 1907/2006 и № 2015/830.
Твърди, че когато дружеството трябва да закупи нов препарат, с който да работят служителите, се изисквал информационен лист за безопасност от производителя или доставчика на препарата, след което същият се изпращал на службата по трудова медицина..Оценката на риска от използване на препарата АТОЛ-ЛЕ била изготвена в резултат на проверка и оценка от страна на служба по трудова медицина при СД “ПГП.К. иС“, която след анализ на химичните вещества, съдържащи се в продукта, изготвила оценка на риска и препоръки при употребата му. Единственият риск, установен от службата по трудова медицина относно препарата АТОЛ-ЛЕ бил, че препарата е силно запалим. Нямало данни същият да е токсичен или опасен за здравето на хората.
Допълва, че при постъпването си на работа, ищецът подписал декларация за имуществена и дисциплинарна отговорност, трудоустрояване и представил формуляр за трудоустрояване, в който потвърдил, че не е трудоустроен, не страда от сериозни болести и няма телесни увреждания.
Освен първоначален, всяка година на ищеца бил провеждан и периодичен инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд, част от който била и оценката на риска по професии и информационен лист за безопасна работа с АТОЛ-ЛЕ. На 19.01.2018г. и 24.01.2019г. на ищеца бил проведен периодичен инструктаж, като в програмата и на двата 3 инструктажа се обръщало внимание на рисковете при работа с АТОЛ-ЛЕ.
Ответникът счита, че негови служители нямат вина за настъпване на вредните последици за ищеца, а твърдените от него вреди не са породени от противоправни действия на ответника или неговите служители, тъй като те са действали изцяло в съответствие с утвърдените от българското законодателства изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на служителите на дружеството.
Освен това, през по-голямата част от трудовото правоотношение ищецът заемал длъжността „транспортьор”, а съгласно длъжностната му характеристика, задълженията му включвали най общо превозването и разпределение на материалите в рамките на отделните производства в предприятието. В този период ищецът не е работил, нито е имал какъвто и да е пряк контакт с препарата АТОЛ-ЛЕ, тъй като това не е било част от трудовите му задължения. Единственият му възможен контакт с този препарат бил само да избута контейнера с АТОЛ-ЛЕ от производството до стаята с опасни отпадъци, като дори и тогава е нямал пряк контакт с този препарат, тъй като флаконите с АТОЛ-ЛЕ били опаковани в чували, които били поставени в контейнери.
Препаратът АТОЛ-ЛЕ се използвал само от операторите, които монтирали допълнителни компоненти, което не било част от задълженията на ищеца, а от картата за оценка на риска по професии, за позицията „транспортьор“ било видно, че за тази длъжност дори не се предвиждат рискове от работа с АТОЛ-Ле, защото същият не трябвало да се използва.
По отношение на длъжността “монтажник кабели“, която ищецът заемал само от 28.03.2019г до 12.04.2019г, през първите 2 седмици му било проведено обучение при започване на работа на нова позиция. В периода 28-29 март и 01-15 април ищецът ползвал болничен, като практически бил обучаван само 4 дни и след това е напуснал работа.
В картата за резултата от оценка на риска по професии и работни места или извършване на работа относно длъжността „монтажник кабели“, заемана от ищеца само 2 седмици, изрично бил предвиден риск от работа с химическия препарат АТОЛ-ЛЕ, който бил свързан основно с дихателни проблеми. Предвидено било и понесе на лични предпазни средства.
Оспорва твърдението на ищеца, че дерматологичното му заболяване е свързано с работа в дружеството. Видно от амбулаторния лист № 1247/10.04.2019г, от 10 години ищецът имал персистираща плака по лява длан със сърбеж, т.е. още от 2009г имал дерматологично заболяване, за което не информирал работодателя си при сключване на трудовия договор, нито по-късно, нито че това заболяване може да е провокирано от изпълнение на трудовите му задължения.
Счита иска за прекомерно завишен по размер, неосъответстващ на принципа за справедливост и трайната съдебна практика.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на иска за законна лихва, считано от 13.03.2018г ,на основание чл. 111 б.“в“ ЗЗД, както и тази, считано от 03.02.2017г с оглед направеното в с.з. уточнение за началния момент, от който се претендира лихва за забава.
В с.з. ищецът, ред. призован, не се явява, а се представлява от процесуален 4 представител, който поддържа иска и моли да бъде уважен. В първото с.з. прави уточнението, че ищецът е работил в ответното дружество от 2008г, а кожното му заболяване се дължи само на работа с препарата АТОЛ-ЛЕ. Уточнява също, че претендира лихва за забава, считано от 03.02.2017г до окончателното изплащане на главницата, което е пет години преди датата на предявяване на иска- 03.02.2022г. Претендира за разноски по делото съгласно списък. Прави възражение за прекомерност на платеното от ответника адв.възнаграждение.
В с.з. ответникът, представляван от пълномощник, оспорва иска изцяло и поддържа отговора на исковата молба. С оглед направеното в първото с.з. уточнение за началния момент, от който се претендира лихва за забава, счита, че претенцията за законна лихва, считано и от 03.02.2017г е погасена по давност на основание чл. 111 б.“В“ ЗЗД.
Разпечатката съдържа 37 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/924cb757-e090-40dd-96b4-f20ddb9429f1