Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 600 от 13.02.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14058/2024
Вид
Решение № 600
Подписан
13.02.2025
В сила
02.04.2025
Състав
Костадин Божидаров Иванов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 107 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 80 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 198 · Наказателен кодекс
  • чл. 161, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 212, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Пловдив, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330114058 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 145 АПК, вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба с вх. № 84008/12.08.2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, депозирана от Д. С. Ч., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка С. Г. М., с която се иска да бъде обявено за незаконосъобразно задържането му със заповед за задържане на лице с рег. № 435зз-161 от 01.08.2024 г., издадена от П. А. И. на длъжност ****** при ****** РУ на ОД на МВР - Пловдив, и с искане за нейната отмяна.

Счита, че заповедта не е законосъобразна, като се излагат съображения в тази насока. Описва се от фактическа страна извършените действия от полицейските служители по повод задържането на жалбоподателя, както и това какво е правил жалбоподателят в деня на задържането, както и в дните, предхождащи неговото задържане. Изтъква се, че не са били налице предпоставките за задържане на жалбоподателя, доколкото липсвали достатъчно данни за извършено от него престъпление, нито е била налице опасност същият да се укрие и да възпрепятства разследването. Счита, че заповедта не отговаря на законоустановеното съдържание в чл. 76, ал. 2 от ЗМВР, доколкото липсвали мотиви в нея относно фактите, на които се основава задържането. В допълнение се излагат аргументи за това, че задържането на жалбоподателя не е била адекватна мярка, като неоснователно на него е било ограничено правото му на свободно предвижване, било упражнено физическо насилие спрямо него, както и му било ограничено 1 правото на адвокат. Изтъква се още и че в хода на проведеното досъдебно производство са установени реалните извършители на престъплението, по повод на което е бил задържан жалбоподателят по предположения на полицейските служители за неговото участие към това деяние. Предвид изложеното в жалбата се моли за отмяна на заповедта на задържане, като са ангажирани и доказателства.

Постъпило е становище от ответника по жалбата, с което се възразява по отношение основателността на жалбата и се моли същата да бъде отхвърлена.

Изложени за аргументи за законосъобразност на заповедта за задържане, а именно, че същата е била издадена от компетентен орган в определената от закона форма и съдържаща необходимите реквизити по чл. 72 от ЗМВР.

Изтъква се, че са били налице предпоставките за задържане на лицето, а именно наличие на обосновано предположение за съпричастност на задържания към извършено престъпление. Счита, че не е налице прекомерност по отношение заповедта за задържане, доколкото същата не се явявала санкция, предвидена в закона. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на жалбата. Ангажирани са доказателства.

Съдът, като съобрази становището на страните и приложените по делото материали, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок от процесуално легитимирано лице - адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Прилагането на мярката по чл. 72 ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, но писмената заповед за задържане е административен акт, който се издава при наличието на фактически и правни основания. Преценката за законосъобразност следва да бъде основана на конкретни факти и обстоятелства, налагащи временното ограничение на адресата, независимо от бързината на производството.

Съобразява се също, че целта на мярката не е да се наложи наказание за конкретно престъпление или противообществена проява – мярката за административна принуда няма характер на наказание за осъществено съставомерно деяние, а цели предотвратяване на неблагоприятни последици във връзка с предвидените в закона хипотези, респективно да се установи съпричастност на дадено лице към извършено конкретно деяние и да се съберат данни за правилното му квалифициране. Задържането на основание чл. 72, ал. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или друго противообществено деяние или да се укрие. Задържането предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани 2 данни за съпричастност на задържаното лице към извършване на престъпление, както и се е установило в този случай.

Не се спори, че процесната заповед за задържане е издадена от компетентен орган, за срок, посочен в закона и в изискуемата писмена форма, поради което същата не е нищожна.

Съдът намира, че издадената Заповед за задържане съдържа изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР, а именно: име, длъжност и месторабота на лицето, издало заповедта; правното основание за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането. Задържаното лице е било запознато с правото му да обжалва по съдебен ред законността на задържането, както и с правото на ****** от момента на задържането. Съставен е Протокол за обиск на лице на 01.08.2024 г. в 11:35 часа на основание чл. 80 от ЗМВР, извършен от полицейски орган в присъствието на свидетел, извършен е и медицински преглед на непълнолетното лице. С оглед посоченото следва, че при извършване на действията по задържане на лицето, са спазени административно-процесуалните правила.

Относно описването на фактическите основания съгласно изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, следва да се има предвид, че в процесната заповед за задържане, полицейският орган е описал извършеното деяние – „чрез използване на сила и заплаха отнема чужда движими вещ с намерение противозаконно да я присвои“, като са посочени също и отнетите движими вещи. Освен това, полицейският орган се позовава на образувано ДП № 466/2024 г. по описа на ****** РУ Пловдив, при което следва да се анализират и съдържащите се в преписката данни, обосноваващи прилагане на посочената в заповедта норма – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В тази връзка се приема, че мотивите може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС/. С цитирането на досъдебното производство в заповедта за задържане реално е постигнато изискването на стандарта на ЕСПЧОС за посочване на данни, от които да може да се направи предположение за извършено престъпление, без да е необходимо да се описва механизма и начина на извършването на престъплението, тъй като това може да попречи на разследването /в този смисъл Решение № 9945 от 18.11.2024 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 1634/2024 г./. В приетата по делото като писмено доказателство Докладна записка /л. 51/ е отбелязано, че на дата 30.07.2024 г., около 00:21 ч. е получен сигнал за извършен въоръжен грабеж чрез използване на огнестрелно оръжие от две неизвестни лица на видима възраст около 16 год., при който от пострадалия са отнети мобилен телефон „Iphone SE2020”, портмоне, съдържащо лични документи, един брой банкова карта и сумата от 150 лева. Подробно са описани извършените от лицата действия, като освен това се съдържа и описание на външния им вид. Разследването е 3 започнало на основание чл. 212, ал. 2 НПК с първото процесуално действие, видно от изпратеното, по реда на чл. 212, ал. 3 НПК, уведомление до РП Пловдив от 30.07.2024 г. Следва да се допълни, че със заповедта за задържането нито се установява по несъмнен начин вината на дееца, нито пък законът изисква пълно и точно описание на всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна на противоправното деяние. Изискването е да има достатъчно данни за извършено престъпление, а в случая такива са налични и са били констатирани от органа издал заповедта. Отделно от това, от приложената по делото Докладна записка /л. 40/ органът издал заповедта за задържане е изложил подробни мотиви за налагане на принудителната административна мярка, обосновавайки наличието на данните, послужили като основание за издаване на заповедта. Предвид документираните факти следва извод за това, че действително са били налице фактическите основания за издаване на ПАМ.

Съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на Заповед за задържане, доколкото от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че полицейските органи са разполагали с данни, от които може да се предположи съпричастност на жалбоподателя към извършения грабеж, доколкото същият е бил разпознат както от майка си, така и от баща си на показания им видеозапис. Освен това описанието на външния вид на извършителите, дадено от пострадалото лице до голяма степен съвпада с външния вид на задържания. В допълнение следва да се посочи и че от събраните гласни доказателства при разпита на един от свидетелите – А.В.Т., които съдът кредитира като достоверни, се установява, че при разпита на жалбоподателя и на брат му са констатирани несъответствия, които породили допълнителни съмнения относно участието на жалбоподателя в извършеното деяние. Освен това, лицето, което намерило телефона, обект на въоръжения грабеж, се оказало приятел на задържания, което обстоятелство засилило още повече съмненията на разследващите органи. Доколкото са налични данни, обосноваващи предположението за извършено престъпление, настоящият състав приема, че са достатъчно основание за издаване на заповед за задържане за срок до 24 часа, имайки предвид и че не е необходимо тези данни да са пълни, нито ясно да уличават лицето в извършване на престъпление.

В административното съдебно производство се проверява съответствието на ПАМ с принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК.

Описаните данни не обосновават извод за прекомерност на мярката, тъй като са налице данни, че извършителят е използвал огнестрелно оръжие при осъществяване на деянието. За принудителната мярка е относимо наличие на основание за прилагането й, доказано в случая. Действително, всяко лишаване от свобода е изключителна мярка, която е допустима като крайно средство, ако други не толкова строги мерки няма да са достатъчни за защита на обществения интерес, при съблюдаване на закрилата от произвол. В тази насока ЕСПЧ трайно се придържа към становището, че основният принцип за 4 закрила срещу произволно лишаване от свобода, заложен в член 5 ЕКПЧ, е несъвместим с политиката на обща превенция – но конкретните факти (тежестта на престъплението, данни за притежаване на огнестрелно оръжие) обосновават задържането, поради което същото е съобразено с целта на ограничението и последицата не е непропорционално засягане правото на свобода и сигурност в нарушение на чл. 6, ал. 1 АПК и чл. 107 ЗМВР.

Съразмерността на мярката с ограничаване правата на лицето произтича от обстоятелството, че задържането касае престъпление по чл. 198 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години (което по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК се явява тежко престъпление), поради което и изискването за съразмерност на приложената принудителна административна мярка е спазено.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е накърнено правото му на ******. От приложените доказателства се установява, че задържаното лице е уведомено за правото му на ******. Тъй като същото е непълнолетно, е налице хипотеза, в която участието на ****** е задължително, поради което полицейският орган е отправил искане до ****** с което иска да бъде определен ******, който ****** на задържаното непълнолетно лице. ****** ****** В. В. Б., който е назначен със Заповед за назначаване на ****** /л. 37/, която му е обявена на 01.08.2024 г. в 11:30 часа, като същата е подписана от него. Изводът, че е осигурено правото му на ****** се потвърждава и от приобщеното по делото ДП № 466/2024 по описа на 02 РУ при ОД на МВР – Пловдив, по което е приложена декларация, подписана от задържания, с която удостоверява, че е запознат с правата си и че желае на назначи ****** по свой избор и за собствена сметка, като на л. 158 от делото е посочен точен час на уведомяване на ******а – 11:30 часа. Освен това от представената извадка от книга за пропускателен режим е документирано присъствието на ****** В. В. Б. на 01.08.2024 г. във ****** РУ Пловдив. От така изложеното се стига до извод, че на задържаното лице е дадена възможност да се ползва от правото си на ******.