Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 24 от 27.10.2026, Районен съд - Девин

Съд
Районен съд - Девин
Дело
Административно наказателно дело 34/2026
Вид
Решение № 24
Подписан
27.10.2026
Състав
Елка Антимова Хаджиева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Девин, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно наказателно дело № 20265410200034 по описа за 2026 година И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. К. Д., с ЕГН **********, с адрес с. М., ул. А. У. № *, против Наказателно постановление № 25-0266- 000739/26.08.2025 г., издадено от Началника на РУ – Гоце Делчев, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.

5 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 76.69 EUR и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа се, че актът за установяване на административно нарушение е съставен и предявен в нарушение на изискванията на закона, че между акта и наказателното постановление е налице несъответствие относно съществен елемент от нарушението, че липсва пълно и конкретно описание на фактическите обстоятелства, както и че деянието не е доказано. Навежда се и довод, че в акта липсва подпис на актосъставителя, както и че е налице значително разминаване между датата на съставяне на АУАН и датата на връчването му. При условията на евентуалност се претендира приложение на 1 чл. 28 ЗАНН, а при по-далечна евентуалност – изменение на наказателното постановление, чрез намаляване на санкциите до законовия минимум.

В о. с. з. жалбоподателят лично поддържа изцяло жалбата, моли да се отмени наказателното постановление, като излага съображения по същество.

В о.с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взима становище.

РП - Смолян, ТО - Девин не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗАНН да бъде отменено, по следните съображения:

Установява се, че на 11.04.2025 г. около 11:50 часа в гр. Г. Д., на ул.

С., е възникнало пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ****, управляван от жалбоподателя, и лек автомобил „БМВ Х6“ с рег. № *****. По повод подаден сигнал на място са били изпратени полицейските служители К. З. и А. К.. От показанията на свидетеля З. се установява, че той не е очевидец на настъпването на произшествието, а е пристигнал впоследствие по сигнал за ПТП с материални щети. Към момента на пристигането му на място се е намирал само единият участник в произшествието, докато жалбоподателят не е бил там. Свидетелят сочи, че впоследствие по телефон е бил установен контакт с Д., който след известно време се е явил. Свидетелят заявява още, че първоначално на жалбоподателя е бил съставен акт и за допускане на ПТП, и за напускане на местопроизшествието, но след получаване на снимков материал преценката за механизма на произшествието е била променена, първият акт е бил отменен, а по-късно е бил съставен втори акт само за напускане на местопроизшествието.

Съществено е и изричното му изявление, че вторият акт е съставен в КАТ, не е бил съставен в присъствието на Д. и самият свидетел не е присъствал на връчването му.

Свидетелят А. К. също не е очевидец на самото настъпване на ПТП.

2

Показанията му установяват единствено, че при посещението на сигнала на място е бил само подалият сигнала водач на другото МПС и че по-късно жалбоподателят е бил установен. Този свидетел многократно заявява, че няма ясен спомен по случая, не помни в негово присъствие ли е съставен актът, не помни конкретното вменено нарушение и допуска, че вторият акт може да е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя.

От показанията на допуснатия свидетел С. С., съдът прие за установено, че същия е пътувал в автомобила на жалбоподателя, заявява, че след контакта между двете превозни средства автомобилът на жалбоподателя е спрял на около десет метра напред, за да се освободи платното, тъй като участъкът е бил тесен и се е образувало задръстване. По думите му Д. е слязъл да говори с другия водач, изчакал е известно време и едва след това е потеглил. Свидетелят отрича да е имало „бягство“ от местопроизшествието и сочи, че другият автомобил е навлязъл в тяхната лента поради заети паркирани коли.

С Наказателно постановление № 25-0266-000739/26.08.2025г. от Началникът на Районно управление - Гоце Делчев, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на АУАН № АД542054/10.06.2025г. е наложил на жалбоподателя И. К. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. М., ул. А. У. № *, за това, че на 11.04.2025г. около 11:50 часа в гр. Г. Д. по ул. С. с посока от ул. Д. към ул. Д. управлявайки собственият си лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ****, като участник в ПТП с лек автомобил „БМВ Х6“, с рег. № *****, не остава на място на ПТП и не уведомява МВР и напуска произшествието, е извършил: „При наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й, с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП“, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150.00 лева (76.69 EUR) и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

По делото е безспорно, че въз основа на АУАН № 25-0266-000739 е издадено процесното наказателно постановление. От твърденията на жалбоподателя, неподкрепени с надлежно опровержение от административнонаказващия орган, се установява още, че процесният АУАН е с дата на съставяне 10.06.2025 г., а е връчен на 28.07.2025 г., както и че в акта 3 липсва подпис на актосъставителя.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е основателна.

На първо място, съдът констатира съществен порок във формата на АУАН, свързан с липсата на подпис на актосъставителя. Законът изрично предписва, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише – чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Подписът на актосъставителя не е маловажен технически реквизит, а завършващ елемент на волеизявлението на органа, чрез който се удостоверява, че именно той е съставил акта и носи отговорност за съдържащите се в него фактически констатации. При липса на подпис не може да се приеме, че е налице редовно съставен акт по смисъла на закона. Това е нарушение, което пряко засяга валидността на началния процесуален документ в административнонаказателното производство. В тази връзка, съдът съобразява и практиката на Върховния административен съд, според която при спор относно подписването на АУАН решаващо значение има изследването дали е налице подпис съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, като в Решение № 1894 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 958/2018 г., VII о., е прието, че актът следва да е подписан от актосъставителя и от свидетел. В разглеждания случай не се твърди неяснота относно местоположението на подписа, а пълна липса на подпис на съставителя, което е още по-съществен порок.

На следващо място, съдът приема, че е нарушен и редът за предявяване и връчване на акта. Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба за предявяване и подписване, като се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно – чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, като в акта се отбелязва датата на подписването – чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. В случая самият актосъставител З. категорично посочва, че вторият акт не е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, а свидетелят К. не дава данни за обратното.

При това положение е приложима именно хипотезата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.

4

По делото обаче липсват доказателства, кога актът е бил изпратен за предявяване, кога е бил получен от съответната служба, защо е връчен едва на 28.07.2025 г. при дата на съставяне 10.06.2025 г., както и как е спазено императивното изискване за предявяване в седемдневен срок от получаването.

Това забавяне не е неутрално. То компрометира правото на защита на нарушителя, включително правото му своевременно да направи възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, както и да се възползва от възможността да отправи предложение за споразумение след връчването на акта по реда на чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН. Ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган е длъжен да го върне веднага на актосъставителя – чл. 52, ал. 2 от ЗАНН. Вместо това наказващия орган е издал наказателно постановление. Следователно е налице самостоятелно съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът приема за основателно и възражението за непълнота и неяснота на АУАН. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН актът трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. Именно чрез тези данни нарушителят узнава фактическите и правните рамки на обвинението срещу себе си. При процесното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП съществен елемент от състава е наличието на пътнотранспортно произшествие с имуществени вреди и липса на съгласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с него. От изложеното по делото е видно, че в акта не е описано конкретно в какво се изразяват имуществени вреди, не са индивидуализирани техният характер и обем, а най-същественото – не е въведен по ясен начин фактът на наличие на разногласие между участниците относно произшествието. Този елемент се появява едва в наказателното постановление.

Такова разминаване между АУАН и НП е недопустимо, тъй като наказателното постановление не може да разширява фактическата рамка на обвинението и да въвежда нови съществени факти, които не са били предявени с акта. В този смисъл е и значението на практиката, според която при последващ анализ на обстоятелства, невъзприети лично от актосъставителя, се изисква особено точно и коректно описание на фактическите данни, въз основа на които е направен изводът за нарушението.

5

В Решение № 10224 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4259/2009 г., 5- членен с-в, е подчертано, че когато длъжностното лице не е присъствало на самото ПТП и изводите му почиват на последващ анализ, в акта следва да се отразят коректно и точно обстоятелствата, при които е установено нарушението. Това изискване в настоящия случай не е изпълнено.

Вън от горното, показанията на двамата полицейски служители не установяват по несъмнен начин съставомерното поведение на жалбоподателя.

Свидетелят З. не е очевидец на произшествието, не е очевидец и на непосредственото поведение на жалбоподателя след него, а е пристигнал на място около двадесет минути по-късно. Показанията му относно напускането на местопроизшествието са производни и се основават на казаното от другия водач. Още повече, че този свидетел признава, че първоначално неправилно е преценил кой е виновен за самото ПТП и впоследствие е променил изводите си след снимков материал. Това намалява убедителността на неговите първоначални възприятия и налага особена предпазливост при преценката на достоверността им. Свидетелят К. също не дава годни и категорични показания относно спорните факти. Липсата му на конкретен спомен, колебливите отговори и използването на предположения от рода на „може би“ и „нямам спомен“ не позволяват на съда да изведе сигурни фактически констатации въз основа на неговия разпит. За разлика от това, показанията на свидетеля Сарачев, макар и да произхождат от лице, намиращо се в близки отношения с жалбоподателя, са вътрешно логични, последователни и кореспондират с обективната възможност автомобилът да е бил преместен на кратко разстояние поради затруднение на движението. Тези показания не са оборени от преки доказателства. Свидетелят посочва конкретна причина за преместването на автомобила – тесният пътен участък, паркирани автомобили и образувано задръстване. Той не установява поведение по укриване, а краткотрайно преместване в непосредствена близост и изчакване.