Решение № 77 от 17.03.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 588/2024
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 17.03.2025
- Състав
- Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
Други актове по делото
- Протокол № 43 от 20.02.2025 · Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
- Разпореждане № 577 от 12.05.2025 · Георги Йовчев
- Разпореждане № 578 от 12.05.2025 · Георги Йовчев
- Разпореждане № 678 от 03.06.2025 · Даниела Илиева Писарова
Цитирани разпоредби
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270, ал.3, изр. трето · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Закон за задълженията и договорите
- чл.250, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 253, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.288 · Търговски закон
- чл.302 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. Варна, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000588 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.
Производството е инициирано с въззивна жалба вх.№8625/04.12.2024г. в АС-Варна, подадена от СВЕПОЛ ЕАД, ЕИК 175210782, София, чрез адв.А. В. от САК, срещу решение №380/24.09.2024г., постановено по т.д.№748/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от Свепол ЕАД срещу ПРИСТАНИЩЕ ТЕЦ ЕЗЕРОВО ЕАД, иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 60 500 щ. долара, представляващи равностойността на оставени на съхранение /вложени/ при ответното дружество вещи на ищеца, които не са били върнати поради липсата им, евентуално поради увреждането им до степен негодност за употреба по време на престоя им в склад на ответното дружество, както следва:
20 големи торби полиетилен терафталат гранулат смола IVO.80, марка за бутилка Wankai с общо тегло от 22 000 кг. И бруто тегло 22 058 кг. По нареждане за експедиция №101 с вх.№758/26.07.22г.;
35 големи торби полиетилен терафталат гранулат смола IVO.80, марка за бутилка Wankai с общо нето тегло от 38 500 кг. и бруто тегло 38 601.5 кг. По нареждане за експедиция №141 с вх.№830/17.08.22г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.
1
В жалбата се излага, че постановеното от окръжен съд решение е недопустимо, а освен това е и неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
На първо място въззивникът излага, че съдът е разгледал искове, основани на невъведени с исковата молба фактически твърдения – че вещите са съхранявани в склад на ответното дружество, каквито твърдения не са били навеждани с исковата молба. В същата напротив ищецът твърдял, че вещите му са съхранявани на открита складова площ при ответника. Поради изложеното въззивникът счита, че решението е недопустимо на основание чл.270, ал.3, изр. трето от ГПК. На следващо място въззивникът счита решението за неправилно поради следното: Съдът приел, че двете нареждания за експедиция за посочените по-горе вещи /предмет на спора/ са били изпълнени и стоките доставени на ищеца, макар такъв извод да не следва от събраните по делото доказателства. Твърди се, че свидетелските показания установяват принципно режимът на работа в ответното дружество, но не и предаването на конкретните стоки на ищеца. Всички доказателства, които установяват това обстоятелство и на които съдът основава изводите си, са частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.180 ГПК и установяват единствено изявление на лицата, които са ги подписали. Счита, че доколкото тези документи /а част от тях неподписани/ не носят подпис на ищеца, то не може да се счете, че с тях се установява негово признание, че описаните стоки са му били предадени. Съдът е ценил процесните писмени доказателства в отклонение от нормата на чл.180 ГПК както и в нарушение на съдебната практика /цит. съдебна практика на ВКС/. Поради изложеното, въззивникът твърди, че релевантните по иска факти са били надлежно установени и искът е следвало да бъде уважен, а не отхвърлен. Претендира се обезсилване на решението, с което са отхвърлени исковете за сумата от 60 500 щатски долара, и връщане на делото за разглеждането му от друг състав на съда, а в отношение на евентуалност – отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло уважени.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна ПРИСТАНИЩЕ ТЕЦ ЕЗЕРОВО ЕАД, чрез пълномощника ю.к.Н.А., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
На първо място въззиваемата страна счита решението на окръжния съд за допустимо – произнесено по въведения с исковата молба предмет на спора. На следващо място страната коментира доказателствената стойност на частните писмени доказателства като намира, че същите съдът е тълкувал в съгласие с вътрешното си убеждение и останалите събрани по делото доказателства като е отчел и, че документите не са били оспорени от насрещната страна. Въвежда довод, че всеки частен документ, чиято истинност не е оспорена, е автентичен, а доколкото не е оспорено и съдържанието му – той е истински и следва да бъде зачетена формалната му доказателствена сила. Подчертава, че експедиционните бележки са подписани от длъжностни лица при ответното дружество, а също и от шофьорите, на които е предадена стоката. След натоварването й, ответникът не носи отговорност за нея. Счита, че 2 на тези документи изобщо не се предполага полагане подпис от страна на ищеца. В обобщение, счита решението за правилно и законосъобразно, поради което претендира потвърждаването му.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника е заявил, че поддържа въззивната жалба, поддържа изложените в нея доводи и моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Представителят на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, заявява, че поддържа депозирания пред настоящата инстанция писмен отговор. Отправя искане за потвърждаване на решението № 380/24.09.2024г., постановено по т.д.№748/2023г. по описа на ОС– Варна. Претендира ю.к. възнаграждение.
За да се произнесе въззивният съд съобрази следното:
Окръжен съд – Варна е бил сезиран с обективно евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, предл. второ вр. с чл.250, ал. 1 и чл. 253, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които „СВЕПОЛ“ ЕАД, действащо чрез изпълнителния член на съвета на директорите С М Д претендира осъждане на ответника „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД, да заплати на ищеца сумата от 60 500 щатски долара, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на вложени за съхранение при ответника движими вещи, а именно: 60,5 метрични тона полиетилен терефталат гранулат (смола), марка „Wankai”, опакован в 55 бр. големи торби (т. нар. „биг бегове“), които не са върнати след поискването им от влогодателя, поради липсата на вещите, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, а в условията на евентуалност, поради увреждането им до степен, която ги прави негодна за предвиденото им предназначение – изработка на пластмасови изделия за съхранения на храни и течности.
В исковата и в уточняваща молба на „Свепол“ЕАД са изложени твърдения, че на 31.05.2022г. в пристанище ТЕЦ Езерово пристигнал м.к.„Оушън Бридж“, който освен други товари, превозвал и собствените на ищеца 115 бр. големи торби, съдържащи полиетилен терефталат гранулат /ПТГ/ с общо тегло от 126 834 кг. и 3 201 бали полиестерни щапелни влакна с общо тегло 1 801 470 кг. След пристигане на кораба в пристанището, стоката на ищеца била разтоварена от служители на ответното дружество на кей в пристанището в периода 31.05.2022 г. до 24.06.2022 г., обстоятелство, отразено в Генерален акт № 224/24.06.2022 г. относно разтоварените от м/к „Оушън бридж“ товари. В същия акт под №9 било отбелязано, че съгласно Декларация за временно складиране /ДВС/ № 22BG002006002122U6/31.05.2022г. с получател „Свепол“ЕАД били обявени общо 115 торби полиетилен терефталат гранулат с общо тегло 126 834 кг. и общо 3 201 бали полиестерни щапелни влакна с тегло от 1 801 470 кг. Стоката била приета от ответника при режим на временно складиране и била съхранявана в открита складова площ на територията на пристанището през периода 06.06.2022 г. до 30.09.2022 г. Сочи се, че след разтоварването ищецът успял да експедира само част от материалите към свои клиенти, а именно: всички бали полиестерни щапелни влакна и само 60 бр. големи торби полиетилен терафталат гранулат смола IVO.80, марка за бутилки „Wankai“. Твърди, че останалите 55 бр.
3 големи торби, съдържащи полиетилен терефталат гранулат не били предадени от ответника, въпреки заявките за експедирането им на 26.07.2022г. и на 17.08.2022г.
Неизпълнението на това насрещно задължение на влогоприемателя обуславя предявените искове за заплащане равностойността на непредадените количества стока /по пазарната им покупна цена на метричен тон, съгласно уточнение в заседанието на 03.07.2024г./ - с твърдение, че собствените на ищеца 55 бр. торби, съдържащи полиетилен терафталат гранулат, са неналични/липсващи/, евентуално, ако бъде установено наличието им счита, че те са замърсени и/или увредени до степен на негодност за употреба.
С депозирания в срока по чл.367, ал. 1 ГПК писмен отговор, ответникът „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД, чрез представителя си по закон, е изразил становище за допустимост и за неоснователност на така предявените искови претенции. Заявява, че не оспорва обстоятелствата, че стока на Свепол ЕАД е била разтоварена от м/к „Оушън бридж“ на пристанище ТЕЦ Езерово, считано от 31.05.2022г. до 24.06.2022г. и складирана в посоченото пристанище. Признава, че посочените от ищеца количества стока, предмет на иска, не се намират в негова фактическа власт към момента. Твърди обаче, че искът е неоснователен, тъй като ответникът е предал на ищеца/спедитора му/ цялата складирана при него стока – сочи, че на 27.07.2022г. с писмо от „Терминален оператор" ЕООД /спедитор/, е получена Заявка за товарене и експедиция от страна на ищеца, в която било упоменато, че част от стоката, собственост на ищцовото дружество, следвало да бъде натоварена и експедирана с товарен автомобил с рег. № ХХ ХХХХ ХХ и ремарке рег.№ ХХ ХХХХ ХХ. С тази заявка била допълнена информацията към Нареждане за експедиция №101 от 26.07.2022г. Посочил е, че от препис-извлечение на регистъра на товарни МПС, поддържан от „Електрик секюрити"ЕАД /охранителна фирма на пристанището/ се установява, че на 27.07.2022г. в 19:13ч. товарен автомобил с рег. № ХХ ХХХХ ХХ с ремарке с рег. № ХХ ХХХХ ХХ е влязъл на територията на пристанището, а с оглед експедиционна бележка № 08550/27.07.2022г., стоката посочена в Нареждането за експедиция № 101/26.07.2022г., била натоварена и предадена на водача на товарния автомобил. Твърди си, че видно от отбелязването в Регистъра на товарните МПС-та, автомобилът е напуснал територията на пристанището в 20:20ч. на 27.07.2022г. Излага, че спорната стока е в действителност предадена, както следва: 1) въз основана на Нареждане за експедиция № 101/26.07.2022 г. – 20 броя големи торби, съдържащи полиетилен терефталат гранулат с общо тегло 20 058 кг., са били натоварени и предадени на „Терминален оператор“ ЕООД, съобразно указанията на ищеца;
2) въз основа на Нареждане за експедиция № 141/17.08.2022г. – общо 35 броя големи торби, съдържащи полиетилен терафталат гранулат с общо тегло 38 601.5 кг., са били натоварени и предадени на „Терминален оператор“ ЕООД. Твърди се, че партидата от 35 бр. големи торби от стоката са били натоварени на товарен автомобил с рег. № ХХ ХХХХ ХХ и ремарке с рег.
№ ХХ ХХХХ ХХ и на товарен автомобил с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, регистрационен номер на ремарке ХХХХХХХХХ. /освен 20 бр., които са посочени по-горе/ Ответникът е посочил, че едва с исковата молба е узнал за претенцията на ищцовото дружество. Оспорва също твърдението на ищеца, че определените да превозят стоката лица са констатирали липса на 4 полиетилен терефталат гранулат, съотв. като относим представеният от ищеца Констативен протокол от 21.11.2022г./с допълнителната искова молба/ Посочил е, че след напускане на товарните автомобили територията на пристанището, ответното дружество не носи отговорност за стоката.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа изложените фактически твърдения и правни доводи. Оспорва насрещното възражение на пристанището за предаване на цялото количество стока на спедитора, т.е. за изпълнение на договора. Сочи, че представените от насрещната страна писмени доказателства съставляват копия на частни документи, които установяват единствено, че изявленията в тях са направени от лицата, който са ги подписали.
Разпечатката съдържа 29 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/909c6ae4-2e23-4be4-8388-528ced9024f4