Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10291 от 29.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69569/2024
Вид
Решение № 10291
Подписан
29.05.2026
Състав
ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10291 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110169569 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Ф ЕООД срещу „Ф ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8 040 евро /евровата равностойност на 15 718,20 лв./, представляваща договорна неустойка за забава по чл. 15, ал. 5 от сключени между страните предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти в груб строеж, дължима поради забавено изпълнение на поето от ответника задължение да снабди ищеца с разрешение за ползване на имотите в срок, не по-късно от 31.01.2023 г.

Ищецът твърди, че между страните са сключени 3 бр. предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти в груб строеж от 27.05.2021 г., от 23.07.2021 г. и от 30.09.2021 г. Поддържа, че по силата на клаузите на чл. 9, ал. 2 вр. чл. 15, ал. 5 от предварителните договори ответното дружество следвало да изпълни задълженията си за снабдяване на ищеца с разрешение за ползване на имотите, описани в договорите, в срок, не по-късно от 31.01.2023 г. Поради неизпълнение с повече от 3 месеца на поетия ангажимент за снабдяване на ищеца с разрешение за ползване по посочените договори, ищецът претендира от ответника сумата от 8 040 евро /15 718,20 лв./, представляваща договорна неустойка за забава, гарантираща и обезпечаваща изпълнението в срок на поетите от ответника задължения по всеки от описаните предварителни договори по отношение на имотите, представляващи апартамент № 13, апартамент № 15 и гараж № 14 от жилищен комплекс „РОЖЕН-2“, и дължима за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. Твърди, че с покана за доброволно изпълнение, получена на 21.06.2024 г., на ответника бил предоставен 30-дневен срок да заплати 1 доброволно дължимата неустойка, но плащане в дадения срок не последвало.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че самостоятелните обекти, предмет на цитираните от ищеца предварителни договори, са били прехвърлени с общ договор във формата на нотариален акт от 16.02.2023 г., в който не били предвидени клаузи за неустойки, дължими от продавача. Твърди, че окончателният договор, който е заместил предварителния, не съдържа уговорки за срок за снабдяване на сградата с протокол обр. 16 по Наредба № 3/31.07.2003 г. и разрешение са ползване.

Посочва, че клаузите от предварителните договори не били запазени в окончателния договор. На следващо място, поддържа, че продавачът не е изпаднал в забава, пораждаща вземане за неустойки по предварителните договори, доколкото строителството на сградата се е удължило спрямо уговорените срокове по обективни причини, представляващи независещи от ответника обстоятелства. По-конкретно, твърди, че в случая е приложима хипотезата на чл. 9, ал. 3 от предварителните договори, съгласно която уговорените крайни срокове за изпълнение на строителството могат да бъдат удължавани с броя на дните, в който по данни на Централната метеорологична служба средната денонощна температура за района на имота е била под пет или над тридесет и пет градуса. На следващо място, твърди, че ако е имало забава, то тя е по вина на съгласуващите органи и експлоатационните дружества. Поддържа, че сроковете за изпълнение били удължени поради наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 4 от договорите, за което ищецът бил своевременно уведомен. По-конкретно, твърди, че след сключване на договорите в хода на строителството се наложило да се осъществят, респ. се осъществили съществени промени по см. на чл. 154 ЗУТ, за което били издадени съответните заповеди на главния архитект на район „Надежда“.

Излага, че по искане на „Софийска вода“ АД се наложила промяна на начина на включване на сградното канализационно отклонение в уличната канализационна мрежа, което представлява съществено отклонение от одобрените проекти и което довело до препроектиране, изменение и допълване на строителното разрешение със заповед на главния архитект на район „Надежда“. Ответното дружество твърди, че за извършване на водопроводно и канализационно отклонение сключило договор от 18.01.2024 г. с ЕТ „Ф“. На следващо място, твърди, че „Ф ЕАД предоставило документацията за външното електрозахранване на сградата в края на 2023 г.

Освен това, налице била забава и от страна на строителния надзор, тъй като окончателният доклад по чл. 168, ал. 6 ЗУТ бил съставен със закъснение, за което ответникът няма вина. Моли за отхвърляне на иска. В условията на евентуалност – в случай че искът бъде приет за основателен, ответното дружество прави възражение за прихващане на вземането за неустойка със свое насрещно вземане към ищеца за законна лихва за забава в общ размер от 5 083,28 лв., произтичаща от процесните предварителни договори, върху 2 дължими от ищеца вноски по всеки от тях. Поддържа, че ищецът е изпълнил задълженията си за заплащане на вноските по всеки от предварителните договори със забава, както следва: по предварителния договор от 27.05.2021 г.

- вземане за законна лихва за забава върху дължима вноска по чл. 12.1, т. 1, втора хипотеза в размер на 135 734 лв., или за периода от 03.06.2022 г. до 13.07.2022 г. ищецът дължи обезщетение за забава в размер на 1 545,86 лв.; по предварителния договор от 23.07.2021 г. – вземане за законна лихва за забава върху част от дължима вноска по чл. 12.1, т. 1, втора хипотеза в размер на 10 555,12 лв., или за периода от 03.06.2022 г. до 18.01.2023 г. ищецът дължи обезщетение за забава в размер на 682 лв.; по предварителния договор от 30.09.2021 г. - вземане за законна лихва за забава върху част от дължима вноска по чл. 12.1, т. 1, втора хипотеза в размер на 61 500 лв., или за периода от 31.01.2022 г. до 10.07.2022 г. ищецът дължи обезщетение за забава в размер на 2 855,42 лв. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка за забавено изпълнение на непарични задължения, поети от ответното дружество по сключени между страните предварителни договори.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: наличието на валидна неустоечна клауза по всеки от предварителните договори; настъпване на предпоставките за претендиране на неустойката; размера на дължимата неустойка.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже възраженията си за наличие на твърдените обстоятелства, изключващи отговорността му.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с приетия за окончателен без възражения на страните доклад по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на 3 бр. предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти в груб строеж, сключени на 27.05.2021 г., 23.07.2021 г. и 30.09.2021 г.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от всеки от предварителните договори продавачът „Ф ЕАД се задължил да сключи окончателен договор в нотариална форма, по силата на който да прехвърли на купувача „Ф ЕООД правото си на собственост върху собствените си недвижими имоти, които ще бъдат изградени в „груб строеж“, находящи се в „Многофамилна жилищна сграда за персонал с подземни гаражи“, която се изгражда съгласно Разрешение за строеж № 13/15.02.2021 г., издадено от Главния архитект на СО – район „Надежда“, гр. София, в поземлен имот с идентификатор ***, а 3 именно апартамент № 15, гараж № 14 и апартамент № 13. От чл. 9, ал. 1 от предварителните договори следва, че продавачът е длъжен да предаде имота по чл. 1, ал. 1 с протокол за установяване годността за ползване на строежа, представляващ приложение № 16 към Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, в срок до 31.12.2022 г., а съгласно чл.

9, ал. 2 в едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 1 продавачът е длъжен да снабди купувача с разрешение за ползване на имота по чл. 1, ал. 1, издадено по реда на Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнение строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Съгласно чл. 15, ал. 5, изр. 1 от всеки от предварителните договори, в случай че продавачът се забави с предаването на сградата с разрешение за ползване с повече от 3 месеца след договорения в чл. 9, ал. 2 срок, той дължи на купувача неустойка в размер на 300 евро за всеки месец забава, считано от 01.05.2023 г., но общо не повече от 10% от общата цена на договора.

Безспорно е между страните, а и от писмените доказателства се установява, сключването между тях на окончателен договор, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 17, том I, рег. № 775, дело № 15/16.02.2023 г.

Възражението на ответника, че в окончателния договор за покупкопродажба липсва постигната между страните уговорка за запазване на неустоечните клаузи по предварителните договори, поради което претендираните неустойки са недължими, е неоснователно. В тази връзка съдът съобрази съдебната практика, обективирана в Решение № 210/02.05.2012 г. по гр. д. № 884/2011 г. на ВКС, IV ГО. В него е прието, че основното задължение на страните по предварителния договор, който е организационен и подготвителен по своя характер, е това за сключването на обещания с него окончателен договор. Няма пречка обаче в предварителния договор страните да включат и уговорки, които са поначало характерни за обещания окончателен договор. Нерядко в практиката страните по предварителен договор за продажба на недвижим имот включват такива уговорки за предаване на имота и/или за заплащане на продажната му цена в определен срок и пр., като уговарят и неустойки при неизпълнение, при неточно, непълно или забавено изпълнение на тези задължения. Често срещани са и смесените договори, които инкорпорират в себе си както предварителен договор за продажба на недвижим имот, така и договор за изработка – за извършване строителството на имота от продавача, който в този случай се явява и изпълнител. В тези договори също могат да бъдат уговорени неустойки. Във всички тези случаи по силата на различните клаузи на договора наред с основното организационно задължение по предварителния договор – за сключване на окончателен такъв, възникват и различните по своя характер други престационни задължения на страните. Те могат да бъдат изменени или прекратени само по взаимно съгласие на страните /чл. 20а ЗЗД/ или пък да бъдат погасени чрез изпълнение или чрез друг погасителен способ.

4

Със сключването на обещания окончателен договор /в предвидената от закона форма; при договор за продажба на недвижим имот – във формата на нотариален акт/ се погасява поради неговото изпълнение именно и единствено това посочено по-горе основно организационно задължение на страните по предварителния договор. Останалите поети с клаузите на този договор престационни задължения /за построяването и/или за предаването на имота, за плащането на продажната цена/възнаграждението за изработката в уговорения срок и пр./, ако не са изпълнени или погасени по друг начин или ако не са изменени или прекратени по взаимно съгласие на страните, обективирано в окончателния договор или в друго споразумение между тях, продължават да съществуват също съгласно чл. 20а ЗЗД. При неизпълнение, респ. при неточно, непълно или забавено изпълнение на тези задължения, възникват и съответните акцесорни задължения – за заплащане на съответните уговорени неустойки. Тези клаузи за неустойки, включени в предварителния договор /респ. в смесения такъв/, също не се заличават и прекратяват и не изгубват действието си само поради факта на сключването на окончателния договор. Те запазват своето действие и продължават да обвързват страните и след сключването на последния, стига тези неустоечни клаузи да не са изменени или прекратени с окончателния договор – изрично или мълчаливо предвид конкретното му съдържание, респ. стига с окончателния договор да не е постигнат и съответният престационен резултат – изпълнение на съответното задължение, за чието обезпечаване е уговорена неустойката. В тези случаи неустоечните клаузи запазват своето действие дори и да не са преповторени в окончателния договор /в нотариалния акт/, като за запазване на действието им не е необходимо и той да препраща към предварителния договор.