Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1320 от 22.10.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1144/2024
Вид
Протокол № 1320
Подписан
22.10.2024
В сила
22.10.2024
Състав
Камен Георгиев Гатев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 119 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 121 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1320 гр. Пазарджик, 17.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова

Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20245220201144 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Жалбоподателят Д. П. – редовно призован, явява се лично и с адв. Г.

Стоименова - Царска надлежно упълномощена.

Ответникът по жалбата В. Б. – редовно призован, явява се лично.

Свидетелят А. С. – редовно призован, явява се лично.

СЪДЪТ докладва изискана и постъпила преписка ЗМ № 745/2024 г. по о писа на РУ – Пазарджик.

АДВ. ЦАРСКА – Да се даде ход на делото.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА Б. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

АДВ. ЦАРСКА – Поддържам жалбата по съображения подробни посочени в жалбата. Поддържам и направените доказателствениени искания.

Водим допуснатите свидетели.

ОТВЕТНИКЪТ Б. – Поддържам това, което сме написали в докладната и в заповедта за задържане. Целият случай е описан в докладната.

1

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

А. Н. С. – роден на ... в Пазарджик г., живущ в гр. Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство, с висше образование, работещ.

Й.Н.Т. – роден на ... в гр. Г.Д., живущ в гр. С., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ. Аз съм зет на Д. П..

В.Д.Т. – родена на .... в гр. Пазарджик, живуща в гр. С., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, работеща.

Дъщеря съм на Д. П..

Г.П.К. – роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в с. Ц., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, работещ, със средно образование, без родство.

Н.Г.Ц. – родена на ... в гр. С., живуща в гр. С., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, пенсионер, с висше образование, без родство.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.

Разясниха се правата на свидетелите по чл. 122, във връзка с чл. 121 и чл.

119 от НПК.

Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала с изключение на свидетеля А. С..

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ А. С. – Бяхме на работа по селата в определен час и бяхме по това време в с. Ц.. Не си спомням датата. Бяхме с колегата – В. Б.. Беше около 20,00-21,00 часа.

Работата ни е да спираме автомобили и да проверяваме с дрегер за алкохол.

Това беше СПО да проверяваме за алкохол, за наркотици. По принцип аз стоя вътре в колата и подготвям дрегера, пиша докладните. Колегата спря автомобила – баничарка, не си спомням колата. Аз подготвям дрегера, вратите са отворени и видях, че стана нещо като бутане много бързо между проверявания водач и колегата. Колегата беше до вратата и той с излизането го удари с вратата. Аз държа и документи и дрегера и видях едно тропане и избутване. Водачът беше явно агресивен, чух че му каза „аз си тръгвам не ме интересува, какъв си ти, ставай се махай“ и тръгна. Аз вече бях излезнал 2 отвън от колата, оставих всичко вътре и излезнах от колата. Д. вече беше срещу мен и яростно и енергично да тръгва нанякъде да заминава. Колегата мисля, че в ръцете имаше някакви работи - книги или палки. Той беше малко по-назад и аз хванах жалбоподателя за ръката да го спрем и тогава ми замириса на алкохол и затова беше и агресивен. В момента, в който го хващам за ръката, дойде и колегата. Той започна да се тръшка, бутнахме го на земята да му сложим белезници, за да можем да го установим кой е. Сложихме му белезниците.Той отказа проба за алкохол. Обикновено такива които са на границите около 50 г. правят такива сцени да спечелят време, първата проба я даде след час и нещо и беше паднала на 0,25, но 100 % е била 0,50 преди един час. Докато му слагаме белезниците той падна на земята някак си настрани.

След това му казахме, че трябва да даде проба за алкохол, но той отказваше, като каза, че няма да даде проба. Колегата по телефона или по радиостанция докладва на командира и на другите колеги, защото беше агресивен и те казаха, че ще дойдат и казаха да изчакаме до тяхното идване. Закарахме го в болницата на преглед да каже доктора съС.ието му и да го прегледат, да каже има ли оплаквания, може ли да понесе задържането. Закарахме го в МБАЛ – Пазарджик и там беше прегледан. Докторът каза, че е годен, той и пред нас каза, че няма оплаквания, няма наранявания, то така и е записано сигурно. От там го караме в районното, после пуснахме заповед за задържане и каквато е процедурата по задържане. Ясен спомен за спирането на автомобила нямам, колегата беше на пътя с палката и с жилетката. Колегата ми каза „идва една кола отсреща“ и тръгна към главния път да я спира с палката. Патрулката стои в улицата, да кажем около 4 или 5 метра от мен беше спряна колата. Така преценявам. Да, чух много добре, че му поиска колегата документите.

Колегата му се представи и поиска документите за проверка на автомобила и на водача. Аз съм вътре в автомобила и чувам разговора и от 10 метра ще го чувам, защото внимавам да го чуя - на мен това ми е работата да слушам.

Вътре има дрегери, документи, вратите са отворени и пиша вътре в колата.

Чух, че водачът му отговори „гледай си работата, ставай се махай“ - от тези работи му каза. Спомням си, че основата на разговора е, че той му искаше документите, водачът каза „нямам документи и няма да ти дам нищо“.

Водачът на автомобила остана в неговия автомобил няколко секунди 20-30 секунди от момента на спирането. Не съм обърнал внимание дали се бави или да търси нещо в автомобила. Аз това го определих, като неизпълнение на 3 полицейско разпореждане, като колегата му казва „дайте документите“, водачът казва - нямам документи“. Аз чувам, че не иска да си даде документите. През това време никой не е минавал и никой не е разговарял с нас. Камерата беше включена отпред на служебния автомобил, която впоследствие използвахме като боди камера, защото на боди камерата и трябва време да зареди и да се включи. Имаше включена камерата на автомобила отпред. Аз дръпнах в ръцете си камерата от автомобила и стана боди камера, защото аз я дръпнах да стои с мен и да снимам. Имахме боди камера до едно време. Нямахме в този момент включени лични боди камери.

На личния телефон имам малко запис, защото видях, че става проблем.

Водачът на автомобила беше облечен с бяла тениска, с къси гащи и миришеше много лошо на алкохол и изглеждаше като неадекватен. Аз излезнах пред автомобила и водачът на автомобила се указа срещу мен с цел да продължи там накъдето е тръгнал. Водачът минава през колегата и се насочва да мине и през мен и да си отива някъде. Колегата тръгна по него, но ръцете му бяха заети с палка и фенери и докато го хванах за ръцете, колегата дойде до мен. Първо за едната ръка, после за другата ръка го хванах. Мисля, че първо го хванах за дясната ръка, за китката го хванах да го спра. Аз го хващам да го спрем да видим, какво става и той започна да се дърпа, да се тръшка, да се съпротивлява. Колегата дойде и двамата трябваше да му сложим белезници. Не е дал никакво обяснение, защо така се държи, но под въздействието на алкохол, той лъхаше на алкохол. То стана боричкане между нас. В тази ситуация Д. беше паднал на земята, получи се боричкане, аз не съм толкова силен, аз съм с 29 захар, на инсулин съм и не мога да го смачкам този човек, получи се боричкане и той падна на земята. Сложихме му белезниците.

Ние му обяснихме, че трябва да даде проба за алкохол поне 10 пъти ми го обяснихме, но той отказа. Обяснихме му го това след като се изправи и беше до колата - тогава му го обяснихме. След 10-15 минути, оставихме го да се успокои до колата, говорихме и тогава му обяснихме. Когато му сложихме белезниците тогава вече се успокои. И аз имам запис, как си говорим, може да го приложа. Той нямаше документи, някой му донесе документи. Аз не се занимавах с документите и не мога да отговоря точно. Проверката на документите мисля, че я извърши колегата, аз лично не съм извършил проверка на документите. През цялото време бяхме двамата с колегите. Не помня дали аз съм я извършил проверката или какво е станало. Ние бяхме 4 около 5 човека, дойдоха и още други колеги и те вече поеха случая и от там не помня какво стана. След време вече ние не сме само двамата, а сме 5 човека колеги. В случая аз взех това решение да бъде задържан, да го успокоим и впоследствие го задържахме, след като отказа пробата и миришеше на алкохол и взе да буйства. Не мога да кажа колко часа е било тогава. Водач който осуети полицейска проверка, не спазва полицейско разпореждане, лъха на алкохол, ние сме длъжни да го задържим. На колегата не изпълни разпореждане да остане на место, да си даде документите и да извършим проверка. Водачът не ни даде никакво обяснение, каза ни да ставаме да се махаме. Около един час след като беше спрян, беше извършена проверка за алкохол. Дойдоха колегите и те му обясниха, че е по- добре да даде проба отколкото да откаже. 0, 25 показа пробата един час след това. След извършване на проверката дойдоха негови роднини, които викаха по нас, заплашваха, дори зет му се опита да ме бута, и затова той беше с белезници докато се успокоят нещата. Може би 15-20 минути след като го задържахме там на место дойдоха неговите роднини. В тези 15-20 минути вече не беше агресивен, но се опитваше да си тръгне с белезници. Мъжът още от далеч се развика по мен „индианец, какъв си ти“ почти дойде да ме бута и аз тогава взех боди камерата да го заснемам и той тогава се успокои, като ме видя, че взех камерата. Аз взех камерата на автомобила, за да го заснема това нещо.

През цялото това нещо ние нямаме лични боди камери, те са оборотни и ги взимаме за момента. На нас не сме имали монтирани боди камери.

Единствената камера, която беше пусната е тази на автомобила и впоследствие стана боди камера, защото аз я взех да снимам. Няма разлика между боди камера и камера на автомобила - едно и също е. Боди камера нищо не означава, едната камера трябва да стои на автомобила да снима отвън панорамата, другата да стои у мен да снима сигналите, ако има такива. Боди камера монтирана на нашите тела нямаше. Близките стояха при нас около половин час докато дойдат нашите колеги.

Докато дойдат колегите поведението му беше - опитваше се да си тръгне, суетеше се, но не беше агресивен, вече се беше успокоил. Аз се намирах през това време около служебния автомобил, той се беше облегнал на нашата кола и там съм го снимал с моя телефон. Той не стои на едно место, ние докато говорим с дежурния той прави някакви движения да върви на някъде. Не мога да отговоря след като е бил до полицейския автомобил, какво точно е искал да 5 направи - движел се е. По лицето нямаше никакви наранявания, има го снимане на телефона. Предварителната проверка от колега казаха, че по лицето има някакви наранявания. Не съм видял да има някакви наранявания, когато му сложихме белезниците. Не сме се бавили в бърза помощ, колкото да го прегледат 10-15 минути. Не мога да кажа как беше установена самоличността му в бърза помощ, колегата се занимаваше с това. Обиск на лицето беше извършен горе в нашата дежурна стая. Не мога да кажа в колко часа. Обискът е извършен в РУ след бърза помощ. От части бях по време на обиска, стоя при него, отивам при командирите, пишем на компютъра, наглеждаме го и него в коридора. При обиска се описват в няколко екземпляра вещите които са у него, той трябва да се подпише, някъде около 15-20 минути беше обиска. Аз не стоя на едно место, не мога да отговаря в кои части от тези 15-20 минути къде съм бил. Не мога да кажа точно колко съм бил и наблюдавал директно обиска. Не мога да кажа кога е изготвена заповедта за задържане. Присъствах при изготвянето на заповедта. Аз съм по-старшия и аз казвам какво да се направи. Заповедта след като дойдат двамата командири на место те двамата решават точно и какво ще се получи. До районното отговаряме ние, след районното отговарят те - ние сме екип, ние преценяваме, те преценяват. Няколко пъти са му разяснени правата на Д. и на место когато говорихме за дрегера. По време на задържането и след задържането сме му разяснявали правата. При връчването на заповедта и по време на обиска са му разяснени правата, но ние сме пет човека. Аз му казвах един път и командирите му казват. Аз му казах, че ще бъде задържан, че има право на адвокат, има право на доктор, има право да не казва нищо. Това му го казах в коридора вътре в стаята по време на обиска, вътре в автомобила там на место също, няколко пъти му е казано. Не съм видял дали е подписал Д. заповедта за задържане и протокол за обиск. Той после беше свален в ареста. Не знам в колко часа е освободен от ареста. Предполагам рано си е тръгнал, няма да е изкарал 24 часа, около обед или преди това си е тръгнал. Не ме интересува кога си е тръгнал от ареста. Когато го задържим го предаваме на дежурен по арест, който стои там и ние повече нямаме взимане даване с него. Не помня точно детайли, как беше установена самоличността му, но предполагам, че неговите близки донесоха някакви документи.