Решение № 119 от 03.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Пазарджик, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20245220201144 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Д. С. П. ,ЕГН ********** от с.... чрез адв.Г.

Стоименова - Царска , срещу Заповед за задържане рег.№301/04.08.2024г., издадена от мл.инспектор В. Б. – полицай група „ППД“ при РУ Пазарджик към участък „Лесичово“ , с която на основание чл. 72 ал. 1, т. 1 от Закона за министерството за вътрешните работи е постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане за срок до 24 часа.

В депозираната жалба са изложени доводи за нарушено право на защита на жалбоподателя, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби при издаването на атакуваната заповед. Молбата е да бъде отменена обжалваната заповед. Жалбоподателят сочи доказателства и претендира разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят Д. П. се явява лично и с адв. Г.

Стоименова - Царска , като поддържа жалбата.

Ответникът В. Б. се явява лично.

1

Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с изложените в жалбата твърдения и събраните по делото доказателства, от фактическа страна взе предвид следното:

Срещу жалбоподателя Д. С. П. е издадена Заповед за задържане на лице от мл.инспектор В. Б. – полицай група „ППД“ при РУ Пазарджик към участък „Лесичово,на основание чл.72ал.1т.1 от ЗМВР , във връзка с чл.270ал.1 НК, при следните обстоятелства:

На 04.08.2024г. в 21.00ч. в гр.Пазарджик, подписаният мл.инспектор В. Б.

– полицай група „ППД“ при РУ Пазарджик към участък „Лесичово“ , с която на основание чл. 72 ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в обл.Пазарджик, с.... от центъра на селото посока с.... лицето Д. С. П., ЕГН ********** , след като беше спрян за проверка с лек автомобил „..., същият започна да ни дърпа и бута с ръце мен и колегата мл.инспектор А. С. и се опита да напусне мястото на проверката, като с действията си противозаконно пречи да изпълнявам служебните си задължения.Тоест извършва престъпление по чл.270ал.1 НК – ЗМ №745/04.08.2024г.

Отбелязано е, че задържаното лице „отказва“ да подпише Заповедта за задържане, като този отказ е удостоверен с подпис на един свидетел – ...., пл.“.... Липсва подпис на жалбоподателя П. в нарочна разписка, удостоверяваща получаване на копие от заповедта.

Към обжалваната Заповед е приложена Декларация по образец за правата на задържано лице, с посочен номер на Заповед за задържане №1818р301/04.08.2024г. на ОДМВР Пазарджик.В тази декларация липсват подписи на задържаното лице, като отново е удостоверен отказ да бъде подписана с подпис на един свидетел – ...., пл.“....

Налице е и Протокол за обиск / по образец/ от 04.08.2024г. ,21.00ч. съставен от мл.инсп.В. Б..Същият удостоверява извършен обиск на Д. С. П.

,ЕГН ********** ,в присъствието на мл.инсп.А. Н. С., при който обиск са били намерени 1бр СУМПС № 286252244, негова собственост; 1бр. СР МПС ,част 2, №011681152 и 1бр. лична карта №651880339, негова собственост.Протоколът не е подписан от обискираното лице,както и не е подписана разписка за получаването му, като и двете обстоятелства са удостоверени с подписа на един свидетел.

Съдът, при съвкупна преценка показанията на свидетелите А. С., .... извършената съдебно-техническа експертиза, съдържаща видеозаписи/предявени на страните/, обективирани думи и изрази от съответните лица, както и приетите по делото писмени доказателствени средства, възприе следната фактическа обстановка:

На 04.08.2024г. вечерта жалбоподателят Д. П. се намирал в къщата си в с...., като бил употребил малко количество алкохол. По същото време в къщата били дъщеря му – св.В.Т., неговия зет – св. Й.Т. двете им деца – едното на 4 години, другото на 10 месеца, както и едно от децата на другата 2 му дъщеря – детето М., на 13 години.

Около 20.30ч. жалбоподателят П. потеглил с лекият си автомобил ...., с десен волан, към намираща се наблизо друга къща на втората му дъщеря.По пътя обаче бил спрян за проверка от ответника В. Б., на длъжност полицай група „ППД“ при РУ Пазарджик към участък „Лесичово ,който заедно с колегата си –св.А. С., изпълнявали служебните си задължения по извършване проверки на водачи на МПС за употреба на алкохол.

Ответникът Б. подал сигнал за спиране със стоп палка, при което жалбоподателят преустановил движението на автомобила, след което,чрез маневра назад го позиционирал така, че да не пречи на движението.Към този момент св.С. също приближил автомобила, както и наблизо преминали свидетелите Н.Ц. и Н.Ц., които видели, че е спрян техният познат „бай Д.“, след което продължили пътя си.

Св.С. бил на малко разстояние, от което можел да вижда и чува всичко, което върши колегата му Б..

Ответникът Б. пристъпил към извършване на проверка, като поискал от водача документи ,като талон на автомобила,лична карта, СУ МПС , СР МПС.

Междувременно св.С. се придвижил няколко метра назад до служебния автомобил, след което телефонът му звъннал и започнал да провежда личен разговор.

През това време жалбоподателят П. представил на ответника Б. талон на автомобила, но не и останалите документи, тъй като не можал да ги открие.

Ответникът Б. разпоредил на жалбоподателя да стои в колата, след което отишъл до служебния автомобил, с цел започване на проверка чрез служебния таблет, и отново се върнал до водача П., заставайки до предната дясна част на автомобила.

В следващия момент жалбоподателят П. самоволно и безпричинно излязъл от автомобила, започвайки да се отдалечава с бързи крачки и казвайки на ответника да се махне, при което ответникът Б. незабавно отново му разпоредил да стои в колата.Св.С., наблюдавайки всичко това, веднага се приближил и усетил мирис на алкохол от жалбоподателя П., който замахнал с ръка към него, казвайки му „ма бегай оттука бе“, като в същото време опитал на промени посоката си на движение, с цел да мине между почти плътно доближилите го двама полицейски служители. При тези действия на жалбоподателя ,ответникът Б. и св.С. пристъпили към физическото му задържане , при което П. оказал физическа съпротива във вид на бутане и дърпане на полицейските служители, и след кратко боричкане полицаите поставили белезници на жалбоподателя, в положение с лице към земята.

Жалбоподателят П. започнал да вика „а,бе главата ми бее,айй,ооо..помощ“.

След това жалбоподателят П. бил изправен на крака и приканен да даде проба за алкохол, като в същото време ответникът Б. го критикувал, че не е изпълнил разпореждането му да остане в колата, както и е посегнал на 3 колегата му. Жалбоподателят П. от своя страна отричал да е посягал, твърдейки,че само е искал да мине,след като св.С. му препречил пътя, като в същото време се оплаквал, че не може да си поеме въздух. В следващия момент наблизо преминал св.Г.К.,който чул полицейските служители да казват на жалбоподателя, че не е изпълнил някаква заповед и не се подчинявал. Жалбоподателят П. се провикнал към св.К. да каже на жена му да му донесе книжката.След това жалбоподателят бил още няколкократно приканван да даде проба за алкохол, но отказвал, настоявайки ,че ще даде кръвна проба.

Междувременно св.Г.К. отишъл до къщата на жалбоподателя П. ,където съобщил на близките му, включително дъщеря му В.Т., че Д. П. е задържан от полицаи, като трябва да донесат документите му – лична карта и СУ МПС.Започнало търсене на документите, но такива не били открити. След това св.В.Т., заедно с двете си деца и племенника си – детето М., на 13 години, отишли пеша до мястото, където се намирали полицейските служители и задържания Д. П.. Св.Й.Т. останал в къщата и продължил търсенето на документите, и не след дълго също отишъл при жалбоподателя.

На място св.В.Т. останала шокирана от външния вид на баща си – с белезници, раздърпан , рошав,охлузен и окървавен.Св.Т. задавала въпроси на полицейските служители – защо баща и е бит и каква е причината да бъда арестуван, настоявайки ,че полицаите са превишили правомощията си, а те от своя страна казвали, че са изпълнили служебните си задължения и има записи на случилото се.След като пристигнал и св.Й.Т., жалбоподателят П. се съгласил и извършил проба чрез техническо средство алкотест-дрегер, което отчело 0.25 промила в издишания въздух. Също така, св.Т. открила в колата на баща си документите, които търсели и ги дала полицейските служители – ответника Б. и св. С..

Междувременно на място пристигнали още полицейски служители.

Жалбоподателят П. бил отведен и освидетелстван в спешния център при МБАЛ Пазарджик, а след това – в РУ Пазарджик.Преди това, пред МБАЛ Пазарджик дошъл и св.Т., спрямо който също било постановено полицейско задържане за срок от 24 часа.В сградата на РУ Пазарджик жалбоподателят П. отказал да подпише съответните документи - Заповедта за задържане, Декларация по образец за правата на задържано лице и Протокол за обиск / по образец/.Той бил освободен на следващия ден, около обяд.

Относно така възприетата от Съда фактическа обстановка, същата се различава за някои съществени обстоятелства от фактите, изложени в жалбата, а впоследствие и приложените писмени бележки. Жалбоподателят П. признава, че ответникът му е разпоредил да стои в колата, казвайки му „стой тука“,след което отишъл при другия полицейски служител/св.С./ ,за да проверят талона.Това действие се наблюдава и в първия видеозапис, предмет на приетата съдебно техническа експертиза на в.л.А. К.. Твърди обаче П., че след като останал сам, видял съседката Н./ св.Н.Ц.а/ ,като инстинктивно 4 излязъл от колата, за да я помоли да отиде до вкъщи и каже на близките му да му донесат документите.Прави впечатление, че в писмените бележки сочи, че е видял съсед, а не съседка.По –важното обаче е друго.

На първия видеозапис се вижда, че още към момента, в който ответникът Б. подава сигнал за спиране лек автомобил „..., наблизо се намират и двамата свидетели – Н.Ц.а и Н.Ц., като се чува израза „бай Д.“ , с оглед констатацията, че е спрян за проверка техния съсед. Свидетелите Н.Ц.а и Н.Ц. ,които са очевидно в приятелски отношения с жалбоподателя и в никакъв случай не дават показания в негова вреда, продължават движението си и излизат не само от кадър, но се и отдалечават от мястото на проверка, още преди жалбоподателят П. да излязъл от автомобила си.Този извод се потвърждава и от показанието на св.Ц. на л.46 - „може би 2-3 минути се спрях при повъзрастния полицейски служител и през тези няколко минути не съм виждала Д. да излиза от колата.

Също и от св.Н.Ц. , л.65 – „не сме видели Д. да слиза от колата, това не сме го видели въобще“.Така моментът, в който жалбоподателят е излязъл от колата , е след като и двамата свидетели Н.Ц.а и Н.Ц. са напуснали мястото на проверка, в противен случай те биха възприели неговото излизане от автомобила.

В един много по-късен момент, след като вече е с поставени белезници и изправен на крака, жалбоподателят П. наистина вижда свой съсед –това е свидетелят Г.К. , и му казва да каже на жена му да му донесе книжката.Това се потвърждава от показанието на св.К./л.45/ ,че бил помолен от комшията Д. да отиде до тях и каже на леля П. да му донесе книжката. Кореспондира и с експертизата на втория видеозапис ,където на лист 154 е обективиран израз на Мъжки глас номер 3 / който несъмнено е на жалбоподателят П./ ,като казва „Т., я кажи на мойта жена да ми донесе книжката“,както се вижда и св.К.. При по внимателно прослушване се чува, че името е „Гого“ , а не „Т.“ ,като всъщност няма спор ,че обръщението е именно към св.Г.К..

Друго съществено фактическо разминаване е твърдението в жалбата, че резултатът от проверката за употреба на алкохол с алкотест дрегер бил отрицателен, съответно жалбоподателят същата вечер не е употребявал алкохол. В тази връзка са налице показанията на св.С., че е усетил мирис на алкохол от жалбоподателя – когато се доближил до него , а при по-късно извършената проверка с дрегер апаратът е отчел 0.25 промила. При това тези показания не са изолирани, а се потвърждават – в частта за отчетена концентрация не от кого да е, а от собствената на жалбоподателя дъщеря – св.В.Т..Тя също заяви, че апаратът е отчел наличие на алкохол – според нея 0.20 промила, за разлика от св.Й.Т. който каза, че резултатът е бил отрицателен. Св.Т. между другото каза в този аспект, че никога не е виждала бащи си пиян или подпийнал, но по принцип майка и баща и всяка вечер си пият по 50 грама ракия и една чаша вино, а същата вечер баща и е гледал и Олимпиада.Така твърдението, че същата вечер жалбоподателят въобще не е 5 употребил алкохол, както твърди и във втория видеозапис – л.154,/ 03:38/ „щот не съм пил“, не отговаря на обективната истина.