Определение № 28364 от 05.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15199/2026
- Вид
- Определение № 28364
- Подписан
- 05.08.2026
- В сила
- 05.08.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 68082 от 04.06.2026 · ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
- Разпореждане № 73654 от 16.06.2026 · ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
- Разпореждане № 120533 от 07.10.2026 · ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
- Решение № 19068 от 12.10.2026 · ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28364 гр. София, 05.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20261110115199 по описа за 2026 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Представените с отговора на исковата молба писмени доказателства съдът намира за относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
Следва да бъде приложено за послужване ч. гр. д. № 37/2026 г. по описа на РС С..
Ищецът е направил искане за изискване на заверен препис от решение № 19746/01.11.2025 г., постановено по гр. д. № 34245/2025 г. по описа на СРС, 161-и състав, което е основателно и следва да бъде уважено.
Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 07.10.2026 г. от 14.40 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 37/2026 г. по описа на РС С..
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените от ответника документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, 161-и състав заверен препис от решение № 19746/01.11.2025 г., постановено по гр. д. № 34245/2025 г. по описа на СРС, 161-и състав.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
1 доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора може да бъде използван способът медиация.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Н. Т. М. искова молба срещу „Т. С.“ ЕАД, с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 97,15 евро, представляваща сбор от платени на 08.01.2026 г. без основание за това от ищеца на ответника суми, начислени по фактури № 11497419/01.2008 г., № 11900876/02.2008 г., № 12298737/03.2008 г., № 12693286/04.2008 г. и № 13022561/05.2008 г., всяка на стойност по 19,43 евро (38,00 лв.), за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37/2026 г. по описа на РС С..
Ищецът твърди, че посочените по-горе фактури са издадени от ответника без правно основание, респ., че сумите по тях са платени без основание за това. Сочи, че с решение № 19746 от 01.11.2025 г., постановено по гр.д. № 34245/2025 г. по описа на СРС, 161-и състав, е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума поради липса на облигационна връзка между страните, както и на доказателства за извършена доставка на топлинна енергия. Излага, че е уведомен по телефона от представител на ответното дружество за просрочени задължения в големи размери, който освен това заявил, че при липса на плащане ще бъде заведено съдебно производство. Вследствие разговора, сочи, че е решил да заплати някаква сума на каса на И., като от издадените разписки от 08.01.2026 г. установил, че с процесната сума в размер на 97,15 евро са погасени задължения по фактури № 11497419, № 11900876, № 12298737, № 12693286 и № 13022561. Поддържа, че ответникът не се е съобразил с влезлия в сила съдебен акт. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Т. С.“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.
Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорва, че процесната сума е заплатена, но счита, че доколкото в случая е налице доброволно плащане на задълженията по процесните фактури, то няма основание за възстановяване на претендираната сума. Излага, че в посоченото от ищеца съдебно решение не са индивидуализирани процесните фактури, поради което счита, че със същото не е признато за установено със сила на пресъдено нещо, че процесните вземания са недължими. Твърди, че ищецът като собственик на топлоснабдения имот отговаря за заплащането на процесната сума. Подробно аргументира, че в случая не е налице нито една от хипотезите на неоснователното обогатяване. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в полза на ответника.
В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаването, съответно задържане на получената сума, в това число, че това основание се е осъществило.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на факти и обстоятелства, при настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
2
С оглед изявленията на страните и на основание чл. 146 вр. чл. 153 ГПК, съдът отделя като безспорни и с това ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: че на 08.01.2026 г. ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 97,15 евро, представляваща сбор от сумите, начислени по фактури № 11497419/01.2008 г., № 11900876/02.2008 г., № 12298737/03.2008 г., № 12693286/04.2008 г. и № 13022561/05.2008 г., всяка на стойност по 19,43 евро (38,00 лв.).
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3