Решение № 19068 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19068 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110115199 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Н. Т. М. искова молба срещу „Т.С.“ ЕАД, с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 97,15 евро, представляваща сбор от платени на 08.01.2026 г. без основание за това от ищеца на ответника суми, начислени по фактури № 11497419/01.2008 г., № 11900876/02.2008 г., № 12298737/03.2008 г., № 12693286/04.2008 г. и № 13022561/05.2008 г., всяка на стойност по 19,43 евро (38,00 лв.), за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37/2026 г. по описа на РС Сливница.

Ищецът твърди, че посочените по-горе фактури са издадени от ответника без правно основание, респ., че сумите по тях са платени без основание за това. Сочи, че с решение № 19746 от 01.11.2025 г., постановено по гр.д. № 34245/2025 г. по описа на СРС, 161-и състав, е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума поради липса на облигационна връзка между страните, както и на доказателства за извършена доставка на топлинна енергия. Излага, че е уведомен по телефона от представител на ответното дружество за просрочени задължения в големи размери, който освен това заявил, че при липса на плащане ще бъде заведено съдебно производство. Вследствие разговора, сочи, че е решил да заплати някаква сума на каса на Изипей, като от издадените разписки от 08.01.2026 г. установил, че с процесната сума в размер на 97,15 евро са погасени задължения по фактури № 11497419, № 11900876, № 12298737, № 12693286 и 1

№ 13022561. Поддържа, че ответникът не се е съобразил с влезлия в сила съдебен акт. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Т.С.“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорва, че процесната сума е заплатена, но счита, че доколкото в случая е налице доброволно плащане на задълженията по процесните фактури, то няма основание за възстановяване на претендираната сума.

Излага, че в посоченото от ищеца съдебно решение не са индивидуализирани процесните фактури, поради което счита, че със същото не е признато за установено със сила на пресъдено нещо, че процесните вземания са недължими. Твърди, че ищецът като собственик на топлоснабдения имот отговаря за заплащането на процесната сума. Подробно аргументира, че в случая не е налице нито една от хипотезите на неоснователното обогатяване.

Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

За основателността на иска ищецът следва да докаже, че е заплатил процесната сума на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът на основание чл. 146 вр. чл. 153 ГПК, е обявил за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: че на 08.01.2026 г. ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 97,15 евро, представляваща сбор от сумите, начислени по фактури № 11497419/01.2008 г., № 11900876/02.2008 г., № 12298737/03.2008 г., № 12693286/04.2008 г. и № 13022561/05.2008 г., всяка на стойност по 19,43 евро (38,00 лв.).

От приетия по делото заверен препис от решение № 19746/01.11.2025 г., постановено по гр. д. № 34245/2025 г. по описа на СРС, 161-и състав, се установява, че с влязло в сила на 21.11.2025 г. решение е признато за установено по предявения от Н. Т. М., ЕГН **********, против „Т.С.“ АД, ЕИК ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1, пр. 3 ГПК, че в полза на ответника и в тежест на ищеца не съществува вземане за сумата от 792,39 лв. – главница за топлинна енергия за периода м. 01.2008-м. 01.2010 г. по партида с абонатен № *** за следния имот, а именно: ***. От приложеното решение е видно, че искът е уважен, тъй като по делото не е установено наличие на облигационно правоотношение между ищеца и ответника, нито реалната доставка на топлинна енергия в исковия период.

От приетата по делото справка, приложена към заявлението по чл. 410 ГПК, се установява, че към 07.01.2026 г. по партида с абонатен № *** за 2 следния имот: ***“, бл. * * , при ищеца като неплатени са отразени процесните фактури № 11497419/01.2008 г., № 11900876/02.2008 г., № 12298737/03.2008 г., № 12693286/04.2008 г. и № 13022561/05.2008 г., по всяка, от които е начислена ТЕ на стойност 19,43 евро или сума в общ размер 97,15 евро, представляваща главница за цена на ТЕ за периода 01.2008 г. – 05.2008 г.

Видно от гореизложено, между същите страни за същия имот е постановено влязло в сила решение, което със сила на пресъдено нещо установява, че в полза на ответника и в тежест на ищеца по настоящото дело не съществува вземане за сумата от 792,39 лв. – главница за топлинна енергия за периода м. 01.2008-м. 01.2010 г. по партида с абонатен № *** за следния имот, а именно: ***.

Съгласно трайната съдебна практика, при отрицателния установителен иск основанието не индивидуализира спорното право – ищецът отрича самото съществуване на претендираното от кредитора парично вземане. Кредиторът (ответник по отрицателния иск) носи тежестта да докаже възникването му и е длъжен да изчерпи всички възможни основания, от които то би могло да произтече (Решение № 60215 от 2022 г. на ВКС; Решение № 287 от 2010 г. на ВКС; Решение № 6672 от 2025 г. на СГС).

В Решение № 60215 от 15.07.2022 г. по гр. д. № 3616/2020 г. на ВКС, IV г. о. се приема, че при уважен отрицателен установителен иск силата на пресъдено нещо отрича предметното право спрямо всички негови възможни основания до приключване на устните състезания. В случая ответникът не твърди и по делото не се установява нов факт, възникнал след този момент.

Тъй като с влязло в сила решение № 19746/01.11.2025 г., постановено по гр. д. № 34245/2025 г. по описа на СРС, 161-и състав, е признато за установено, че в полза на ответника и в тежест на ищеца по настоящото дело не съществува вземане за сумата от 792,39 лв. – главница за топлинна енергия за периода м. 01.2008-м. 01.2010 г. по партида с абонатен № *** за следния имот, а именно: ***, поради липса на облигационна връзка и реално доставена топлинна енергия, това вземане е съдебно отречено с обвързваща сила.

Доколкото по делото нито се твърди, нито се установява след приключване на устните състезания по гр. д. № 34245/2025 г. по описа на СРС, 161-и състав, да са настъпили нови факти, то съдът следва да зачете силата на пресъдено нещо, с която е отречено съществуването в полза на ответника и в тежест на ищеца по настоящото дело вземане за сумите, начислени по фактури № 11497419/01.2008 г., № 11900876/02.2008 г., № 12298737/03.2008 г., № 12693286/04.2008 г. и № 13022561/05.2008 г., всяка на стойност по 19,43 евро.

От приетия по делото Договор за продажба на недвижим имот частна държавна собственост от 11.10.2007 г., се установява, че ищцата Н. Т. М. е собственик на процесния имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Обеля 2“ *, *. С придобиването на собствеността върху топлоснабдения имот ищцата е придобила качеството потребител на топлинна енергия, във връзка с което и 3 видно от представените писмени доказателства по делото, на нейно име е открита партида за топлоснабдяването на имота с номер на инсталация ***.

Същото обаче не представлява нов факт, настъпил след приключване на устните състезания по гр. д. № 34245/2025 г. по описа на СРС, 161-и състав, а както се посочи кредиторът (ответник по отрицателния иск) е носил тежестта да докаже възникването на спорното право и е бил длъжен да изчерпи всички възможни основания, от които то би могло да произтече.

Доколкото по делото се установява, че по предявен от ищцата срещу ответника отрицателен установителен иск е постановено решение, с което признато за установено, че в полза на ответника и в тежест на ищеца по настоящото дело не съществува вземане за сумата от 792,39 лв. – главница за топлинна енергия за периода м. 01.2008-м. 01.2010 г. по партида с абонатен № *** за следния имот, а именно: ***, че след влизане в сила на това решение, ищцата е заплатила в полза на ответника сума в общ размер 97,15 евро, за която са издадени фактури № 11497419/01.2008 г., № 11900876/02.2008 г., № 12298737/03.2008 г., № 12693286/04.2008 г. и № 13022561/05.2008 г., всяка на стойност по 19,43 евро, като от приетата по делото справка за задълженията на ищеца във връзка с доставката на топлинна енергия за имота й, се установява, че така заплатената сума е част от сума в общ размер на 792,39 лв. и попада в периода м. 01.2008-м. 01.2010 г., дължимостта на която е отречена със СПН, то сумата от 97,15 евро се явява платена при начална липса на основание, тъй като към момента на плащането й с влязло в сила решение между страните е била отречена дължимостта й.

Дори обаче да възприеме тезата на ответника, че в посоченото по-горе съдебно решение не са индивидуализирани процесните фактури, поради което да не може да се приеме, че със същото е признато за установено със сила на пресъдено нещо, че процесните вземания са недължими, то ответникът в настоящото производство не установява факта на реално доставена и ползвана ТЕ, за която са издадени процесните фактури, респ., че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

Ирелевантно за предмета на делото е възражението на ответника, че процесната сума не подлежи на връщане, тъй като е платена доброволно.

Както се посочи по-горе, за основателността на иска, достатъчно е ищецът да докаже, че е заплатил процесната сума на ответника, а ответникът да не докаже, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

По отношение на релевираното възражение за изтекла погасителна давност от ответника, съдът намира следното:

Съгласно задължителната практика, обективирана в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. №1/1979 г., Пленум на ВС – т. 7, погасителната давност при предявен иск за връщане на получено без основание (чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД) започва да тече от получаването на даденото без основание. Доколкото за кондикционното вземане не е предвиден специален давностен срок, приложим е общият петгодишен срок по чл. 110 ЗЗД. Не е спорно между страните, а и от 4 приетите по делото разписки, се установява, че предаването на процесната сума е станало на 08.01.2026 г., а заявлението по чл. 410 ГПК, от когато се счита предявен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, е депозирано преди изтичане на законоустановения петгодишния давностен срок – на 09.01.2026 г. По изложените съображения и възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно, а предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - изцяло основателен.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното производство, които са 12,78 евро - заплатена държавна такса. В заповедното производство заявителят е представляван от адв. М. Л., който на основание чл.