Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6019 от 07.06.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47439/2021
Вид
Решение № 6019
Подписан
07.06.2022
Състав
ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167, ал. 1, изр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 52, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 6019 гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110147439 по описа за 2021 година

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 203,01 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 07.06.2020 г., както и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 10 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.06.2021 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 32000/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.06.2021 г., както и предявен при условията на евентуалност обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

2 ЗЗД.

Ищецът ... твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ е заплатил сумата от 193,01 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахования при него л. а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 07.06.2020 г. Поддържа, че ПТП-то е реализирано в гр. София, около 11:15 часа, при движение по ... с посока на движение от ... към бул. „... при попадане на управлявания от М. П. АЛ. автомобил в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно /дупка/, като отговорен за настъпването му е ответникът ..., тъй като пътят, по който се е движил увреденият автомобил, представлява част от общинската пътна мрежа и именно общината отговаря за поддържането му. Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1762192/07.06.2020 г., в който са отразени констатираните видими увреждания по автомобила, а именно: предна дясна гума „Фулда“ и предна дясна джанта.

Твърди, че при него е образувана щета № 5000-1261-20-251393, по която е извършен оглед и е съставен опис, като на 13.11.2020 г. е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 193,01 лв., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 10 лв. Заявява, че с писмо с изх. № 13353/09.12.2020 г. ответникът е поканен да заплати процесната сума в общ размер на 203,01 лв., но с писмо от 12.01.2021 г. същият е отказал, поради което претендира същата. Претендира и разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска при твърдението, че действителността на застрахователния договор е обусловена от наличието на поставени върху него подписи както на застрахователя, така и на застрахования. Сочи, че не е доказано писмено приемане на общите условия на ищеца от страна на застрахования, в който случай следва да се счита, че те го обвързват. Оспорва първопричината за настъпване на процесното ПТП да е необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, като счита, че данните в тази насока се основават единствено на субективните възприятия на водача на увредения автомобил. В тази връзка посочва, че механизмът на настъпване на процесното ПТП по начина, отразен в протокола за ПТП, не се потвърждава от други доказателства по делото, поради което оспорва същия. Навежда довод за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил – М.А. поради допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като в случай, че се е движила със съобразена спрямо пътните условия скорост, то твърдяните вреди не биха настъпили.

Оспорва доказателствената стойност на протокола за ПТП, тъй като е съставен от длъжностно лице, което не е непосредствен свидетел на удостоверените в него обстоятелства. Сочи, че при определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази степента на износване на гумата. Оспорва наличието на покрит застрахователен риск, тъй като в застрахователната полица липсва отбелязване „Гуми“, поради което застрахователното обезщетение е платено на застрахования при липса на основание за това.

Оспорва претенцията и по размер, тъй като не става ясно дали при определянето застрахователят е отчел овехтяването на автомобила към момента на настъпване на процесното ПТП. Допълва, че не се доказва заплащане и на дължимата застрахователна премия в графа „Допълнителна“. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Ответникът ... твърди, че е сключил договор от 17.06.2019 г. с „..., по силата на който му е възложил извършването на поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на ... – IV-та зона, включваща райони „..., „... и ... включително изграждане, изработване и поддържане на средствата за организация на движението на база посочени режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната. Сочи, че „... не е изпълнило задължения си за поддръжка на процесния участък, поради което е настъпил вредоносният резултат. С оглед на тези обстоятелства ... предявява обратен осъдителен иск срещу посоченото дружество, като моли, при условие че предявеният от ... срещу нея иск бъде уважен, то „... да бъде осъдено да му заплати сумата от 203,01 лв., включително и за разноските в настоящото производство.

Третото лице – помагач на страната на ответник и ответник по обратния иск - „... изразява становище за неговата неоснователност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По главния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл.

49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между 2 противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите. В настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.

С определение от 18.01.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че на 07.06.2020 г., около 11:15 часа, в гр. София, при движение по ... с посока на движение от ... към бул. „... е реализирано ПТП с участието на л. а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ..., както и, че същото е настъпило на пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа на ответника – .... За безспорно е отделено още, че в полза на застрахованото лице от страна на застрахователя – ищец е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 193,01 лв., както и, че същият е сторил ликвидационни разноски за определянето му в размер на 10 лв.

В случая, въз основа на представената по делото застрахователна полица № 93001010034546/10.04.2020 г. съдът приема за установено, че между ... и собственика на л. а.

„Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ... – М. П. АЛ. е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в същата, действащо за времето от 00:00 часа на 13.04.2020 г. до 24:00 часа на 12.04.2021 г., като именно в рамките на този период – на 07.06.2020 г. е настъпило и процесното ПТП.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е налице действителен застрахователен договор между ищеца и собственика на л. а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег.

№ .... Това е така, тъй като застрахователната полица е представена в цялост по делото и съдържа подписите на страните по нея, а освен това липсват доказателства, които да сочат евентуална недействителност на договора, поради което следва да се приеме, че той е породил своето действие в отношенията между тях. Отделно от това, наред със застрахователния договор по делото са представени още талон за оглед на автомобил № R0000076896/11.04.2020 г., удостоверяващ техническото му състояние към момента на огледа, както и сметка № Р009201792/10.04.2020 г., с която застрахователният брокер е декларирал с подписа си реалното заплащане на първа вноска от уговорената застрахователна премия в размер на 109,22 лв. от страна на застрахованото лице, с което полицата се счита за платена до 12.07.2020 г. /денят, предхождащ падежа на втората вноска – 13.07.2020 г/, въз основа на което може да се направи извод, че към момента на настъпване на процесното ПТП – 07.06.2020 г. застрахователният договор действително е бил действащ между страните по него. Нещо повече, в подкрепа на този извод е и извънсъдебното поведение на самия застраховател-ищец, доколкото след уведомяването му за застрахователното събитие на 07.06.2020 г. той е извършил заснемане, оглед и е изготвил опис - заключение на вредите по процесния автомобил във връзка със заведената пред него застрахователна щета № 5000-1261-20-251393, като е признал и изплатил застрахователно обезщетение на застрахованото лице в размер на 193,01 лв., което не би сторил ако не е счел, че е налице влязъл в сила застрахователен договор, от който да се счита за обвързан. В допълнение следва да се отбележи още, че наличието на застрахователно правоотношение между ... и собственика на л. а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. ... следва и от факта, че в протокол за ПТП № 1762192/07.06.2020 г., съставен от мл. автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“ – СДВР, този факт също е бил отбелязан, а в тази част протоколът отразява обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.

На следващо място, съдът намира, че по делото безспорно се установява както настъпването по време на действие на застрахователния договор – на 07.06.2020 г. на застрахователно събитие – ПТП, както и начина, по който е станало това, доколкото данни в тази насока се извличат от горния протокол за ПТП № 1762192/07.06.2020 г., уведомление за щета до ... от 07.06.2020 г., показанията на свидетелката М. П. АЛ., както и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, въз основа на които може да се 3 направи обобщен извод, че същото е настъпило по следния механизъм: на 07.06.2020 г., около 11:50 часа, водачът на л. а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ..., движейки се в гр.

София, по ... с посока от ... към бул. „Христо Ботев“ и пред № 55 самокатастрофира в несигнализирана и необезопасена дупка, намираща се в средата на платното за движение, вследствие на което уврежда предна дясна гума и джанта. Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, ако е съставен по предвидения в закона ред – арг. чл. 179 ГПК. По делото се установява, че процесното ПТП е съпроводено с материални щети по смисъла на чл. 7 от Наредба № І-167/2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, с оглед на което органите на полицията са имали задължение да посетят мястото на инцидента и да съставят протокол за ПТП. В случая, представеният по делото протокол показва, че орган на полицията е посетил местопроизшествието 30 минути след реализирането му и следователно протоколът обективира не само авторството на изявлението, датата и мястото на съставянето му, но и другите факти, непосредствено възприети от длъжностното лице, а именно: мястото на настъпване на ПТП-то, наличието на дупка на пътното платно, факта, че същата не е сигнализирана и обезопасена, както и видимите вреди по л. а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № СО 5262 АТ. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП-то протоколът няма такава сила, тъй като представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване на общо основание в процеса /в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС/.