Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 350 от 21.03.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 219/2023
Вид
Решение № 350
Подписан
21.03.2023
В сила
21.03.2023
Състав
Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Мая Недкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Варна, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

З.а Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от З.а Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100500219 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 82779/30.11.2022г., уточнена с молба № 4511/19.01.2023г. от В. А. А. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Хр.Македонски“, № 14, действаща в лично качество и като майка и законен представител на детето З. Е. Г. ЕГН **********, чрез адв. Д.Т., против решение № 3197/24.10.2022г. по гр.д. № 20223110112240 по описа за 2022г. на 24-ти състав на ВРС, с което е отхвърлена подадената от нея молба за налагане на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН спрямо Е. В. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“Хан Пресиян“ № 5, осъдена е да заплати на Е. В. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“Хан Пресиян“ № 5 сумата от 400 лв., представляваща сторени по първоинстанционното дело съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 и е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25 лв., на осн. чл.11, ал. 3 ЗЗДН.

Счита първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът е дал на молителката 5-дневен срок за представяне на писмени бележки по делото, който според страната изтича на 24.10.2022г., а на същата дата, на която изтича даденият срок, той вече се е произнесъл с решение. Това представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на решението и връщане на делото за 1 извършване на процесуалните действия по чл. 149, ал. 1 от ГПК-даване ход на устните състезания. Освен това съдът е следвало да даде вяра на декларираното от нея в представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, т.к. при случилото се на 25.08.2018г. е била сама с детето и не е могла да се ползва от свидетелски показания. Ответната страна не е опровергала доказателствената й стойност по пътя на успешното насрещно главно доказване. Видно, показанията на св. Д.В.-приятелка на ответника са противоречащи на дадените от нея в Първо РУ на МВР сведения. Следва да се има предвид още и това, че ответникът е представил в о.с.з. писмени бележки, още преди да е била разпитана посочената свидетелка, а в писмените бележки са отразени показанията й, явно предварително уговорени.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена подадената от нея молба за защита, като бъде издадена и заповед за защита спрямо нея и детето З. Е. Г.. Претендира присъждане на сторените разноски в двете инстанции.

Е. В. Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Хан Пресиян“, № 5, чрез адв. В.С. е подал писмени възражения срещу въззивната жалба на насрещната страна. Намира въззивната жалба за напълно неоснователна, почиваща на неверни факти, обстоятелства и твърдения.

Първоинстанционният съд не е допуснал соченото процесуално нарушение. Обсъдил е всички събрани писмени и гласни доказателства и е приел за опровергана доказателствената сила на представената от молителката декларация. Правилно е възприета целта за посещението на бащата пред детското заведение. Субективните усещания на майката не съответстват на действително осъщественото от него, без намерение да отвлича детето. Естествено е предположението на състава, че молителката цели събиране на доказателства за висящия процес по иска й с правно осн. чл. 59, ал. 9 от СК. Невярно е твърдението на молителката и за това ,че той е извършвал в миналото множество актове на домашно насилие

Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение, като законосъобразно и правилно. Моли за присъждане на разноските в настоящото производство.

ДСП-Варна не взема становище по постъпилата въззивна жалба.

В о.с.з. на 20.02.2023г. въззивницата В. А. А., лично и в качеството й на майка и законен представител на детето З. Е. Г., чрез адв. Д.Т. и в писмени бележки по спора, поддържат въззивната жалба, а въззиваемият Е. В. Г., явяващ се лично и представляван от адв. В.С.-възраженията си.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В молбата си до съда В. А. А., действаща лично и като майка и законен представител на детето З. Е. Г., р. 17.06.2019г. иска да бъдат наложени мерки за защита срещу домашното насилие срещу Е. В. Г.. В молбата се твърди, че В. А. А. и Е. В. Г., са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с развод и родители на роденото на 17.06.2019г. дете З. E. Г.. В производството за развод, родителите са постигнали съгласие родителските права да се 2 предоставят на майката, а на бащата да се определи режим на личен контакт, което споразумение е одобрено от съда. Към настоящия момент пред ВРС е заведено дело с правно осн. чл. 59, ал. 9 СК, по депозираната от В. А. А. искова молба за изменение на определения с влязло в сила решение режим на лични отношения между бившия й съпруг Е.

А.А. и детето З. Е. Г..

На 25.08.2022г., ответникът извършил актове на психическо и физическо насилие спрямо нея и детето З. Е. Г., пред детската ясла, която детето посещава „Зайо Байо“ в гр.

Варна. Около 17.00 ч. тя отишла да вземе детето от яслата и двамата се отправили към автомобила й. Отваряйки вратите на автомобила, тя забелязала ответника, придружен от някаква жена да идват към колата й. Шофьорската врата била отворена и ответникът се проврял вътре, като започнал да говори на сина си, а на нея да крещи. Тя била на задната седалка и слагала детето в столчето му. Бащата заобиколил и се приближил до нея, като се опитвал да я избута и да стигне до детето, като му говорел на висок тон и гледайки я злобно.

Детето се стъписало от ситуацията и се гушнало в нея. Той обаче я избутал и стигнал до детето, което изпаднало в шок. Направила му забележка, че плаши детето, но той само й изсъскал злобно и След словесна атака, той се отдалечил, а детето се разплакало. Той се върнал крещейки и размахвайки ръце, че причината да плаче детето е тя. Започнал да повтаря на детето: „Спокойно, аз ще те взема и ще си дойдеш при мен“, което още повече разстроило детето и го изплашило. Казала на Е. Г. да остави детето и да му каже „чао“, за да се успокои. Той я избутал от колата, застанал между нея и детето и започнал да му шепти нещо. Детето ревяло неистово от стреса, който търпи. После си тръгнал. Тя треперела от страх да не вземе детето и да не замине с него някъде, без да е в състояние да му се противопостави и без да може някой да й помогне, бивайки сама на улицата. В момента, когато Е. излязъл от колата, тя хукнала към шофьорското място и побързала да потегли.

Детето ревяло през цялото време от ужас. Стигайки до най-близката бензиностанция, спряла да се успокои с детето. То повтаряло „Мамо, страх ме е, мамао вземи ме, искам да се гушкам, къде е И., обади се бързо на И., а И. бил мъжът с когото живее понастоящем на съпружески начала. В един момент видяла, че Е. се задава с приятелката си към тях.

Потеглила в посока „Аспаруховия мост“. Поради преживения ужас, отишла в Първо РПУ и подала жалба. Там я чакал партньора й, на когото се обадила. Детето се гушнало в него и и не се отделило дълго време, плачейки. Тя и до момента изживявала стреса.

Казала на учителките в детската ясла какво се е случило вечерта. Те й казали, че поне пет пъти през последните 2 седмици бащата се опитвал да вземе насила детето З.. Те изразили съмненията си, че може да отвлече детето, защото стоял пред детската ясла и в продължение на 30-40 минути гледал децата. Това притеснило учителките и се наложило да приберат децата вътре и да не ги извеждат навън, за да предотвратят евентуално някакви негови действия.

С изложеното майката обосновава искане за налагане на незабавна защита по отношение на нея и детето З. Е. Г..

Иска да бъд3 задължен Е. В. Г. да се въздържа от извършването на домашно насилие 3 спрямо нея и дентето, да бъде забранено на Е. В. Г. да приближава на помалко от 500.00м. дома, в който живеят в с. Константиново, ул. „Хр.Ботев“, № 18 за максимален срок, да бъде забранено на Е. В. Г. да приближава на по-малко от 500.00м. ЦДГ „Ран Босилек“ на адрес в с. Константиново, ул. „Васил Левски“, № 23 за максимално дълъг срок, Е. В. Г. да бъде задължен да посещава подходящи специализирани програми за работа с извършители на домашно насилие, както и да му бъде наложена глоба в максимален размер.

В о.с.з. пред ВРС, В. А. е заявила, че през месец март 2022г., е променила адреса на който живее, заедно с детето, но е отказала да уведоми бащата за новия адрес на местоживеене, заради „миналата година.“ Сама е предложила на бащата тя да води сина им до дома му за осъществяване на режима на личен контакт. Заявява, че режимът на личен контакт не е осъществяван, защото бащата не търси сина си. За последен път го е виждал през месец юни 2022г. Когато бащата се обадил на майката по телефона на 14.07.2022г., за да вземе сина си за осъществяване на режима на личен контакт за 10–те дни, с които разполага през лятото, съобразно съдебното решение, бившата му съпруга заявила, че е на почивка със сина им и не може да му го предаде. Именно, през лятото бащата за първи път потърсил адреса на бившата си съпруга, която отказала да му го съобщи, тъй като отсъства от него. Реакцията на бащата описва с думите: „Супер, значи аз няма да се разхождам с колата.“ Считано от 14.07.2022г. до 25.08.2022г., бащата не е идвал до дома на майката, за да вземе сина си. През целия месец септември 2022г. момченцето е било болно от шарка. И към настоящия момент има обриви с неустановен произход. Заявява недоволството си от начина по който бащата обгрижва сина си в режима на личен контакт.

В о.с.з. пред ВРС ответникът Е. В. Г. оспорва молбата и твърди, че не е извършил актове на насилие. Признава, че на посочената дата – 25.08.2018г., заедно с приятелката си, е бил в близост до детска градина „Зайо Байо“, която посещавал периодично, за да види сина си, когато бившата му съпруга не му го предава за осъществяване на режима на личен контакт. Те не видели деца в двора на градината, но забелязали В. А. А. с детето З. в близост до автомобила й. Двамата се приближили и той се обърнал към детето с думите: „Злати, Злати, З.чо… Здравей татенце! Как си моето момче?“. Приближил се и го погалил по ръчичката, уверявайки го, че скоро ще се видят. Пратил му въздушна целувка и му казал „Чао“. В този момент, сина му се разплакал и В. го помолила да се върне, за да се сбогуват с детето. Той се приближил. Детето се успокоило, докато разговаряло с него.

Моли се да бъде отхвърлена молбата.

В изготвения социален доклад, ДСП – Варна изказва становище, че З. Г. не следва да бъде поставян в дисфункционална среда и ако е присъствал на насилие, извършено от бащата, детето трябва да получи защита посредством налагане на мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, а ако съдът счете, че се налагат и друга ограничителна мярка, то тя следва да е наложена за по-кратък срок, така че да не възпрепятстват контакта между бащата и детето.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от 4 фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори и се установява от приложеното удостоверение за раждане на З. Е. Г., р. 17.06.2019г., че негови родители са страните В. А. Г.а и Е. В. Г..

Няма спор между страните също така, че с влязло в сила решение на ВРС, бракът между страните е прекратен с развод, а родителите са постигнали споразумение по силата на което родителските права по отношение на детето З. са предоставени на неговата майка, а на бащата Е. В. Г. е определен режим на лични отношения с детето З..

Приобщена към доказателствения материал по делото е представена от В. А. Г.а декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана от нея в лично качество и като майка и законен представител на детето З. Е. Г.а, в която същата е декларирала осъществяването от Е. В. Г. по отношение на нея и детето акт на домашно насилие на 25.08.2022г., когато към 17.00ч. вземала детето от детска ясла и го поставяла в столчето на задната седалка на личния си автомобил, към тях се приближил бившият й съпруг и баща на детето с приятелка, при което влязъл в колата и говорел на висок тон на детето, а на нея крещял и й съскал злобно, при което стресирал детето и то започнало да плаче неутешимо, а тя треперела от страх да не вземе детето и да замине някъде с него, понеже нямало кой да й помогне. Уплахата й била още по-силна, когато потеглила, но спряла колата на близката бензиностанция да се успокои и да успокои детето, но видяла ,че бившият й съпруг и приятелката му отново идват към тях.