Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 42 от 10.02.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 653/2022
Вид
Решение № 42
Подписан
10.02.2023
Състав
Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Даниела Илиева Писарова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Варна, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000653 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Л. П. Х. и И. П. Х., двамата с местожителство в гр. Варна, подадена чрез адв. А. С. от САК, срещу решение № 332/01.08.2022г., постановено по т. д. № 722/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявени от въззивниците осъдителни искове срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД – гр. София, ЕИК 000694286, за присъждане на сумата от по 40 000лв. на всеки от тях, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на Н П П, брат на ищцата и вуйчо на ищеца, настъпила при ПТП на 10.11.2016г., около 13:30 ч., на път II-74, в района между с.

Дралфа и разклона за с. Подгорица, в посока – гр. Търговище, по вина на С Р, водач на л. а. „Ауди А7“, ДК № Х ХХХХ ХХ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.10.2018г. – датата на завеждане на застрахователна претенция, до окончателното им изплащането.

Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивниците молят за неговата отмяна изцяло и постановяване на друго, с което исковете 1 да бъдат уважени, ведно с акцесорните претенции за законна лихва, считано от датата на уведомяването на застрахователя. Оплакванията са за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липса на активна материалноправна легитимация на ищците, респ. за недоказана изключителност в емоционалната връзка между ищците и Н П П, който е брат на ищцата и вуйчо на ищеца, както и за претърпени от тях неимуществени вреди, които с оглед техния вид и интензитет, е справедливо да бъдат обезщетени.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ / отм./, предявени от Л. П. Х. и И. П. Х., двамата от гр. Варна, срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД – гр. София, за присъждане на сумата от 40 000 лв. за всеки от тях, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие смъртта на Н П П, брат на ищцата и вуйчо на ищеца, настъпила при ПТП на 10.11.2016г., по вина на С Д Р като водач на л. а. „Ауди А7“ с ДК № Х ХХХХ ХХ, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност “, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 08.10.2018г. до окончателното погасяване на задълженията, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Първоинстанционното решение, с което осъдителните искове са отхвърлени изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо - налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

В доклада по делото и в атакувания съдебния акт по съществото на спора окръжният съд е посочил цифрова квалификация на предявените главни осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ / обн. ДВ бр.

102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, която е неправилна, тъй като договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между виновния водач и застрахователя е сключен на датата 19.11.2015г., предхождаща влизането в сила на новия КЗ – от 01.01.2016г. Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ /2015г./ за процесното правоотношение се прилагат правилата на 2 част Четвърта от КЗ (отм.), в това число и текстът на чл. 226, ал. 1, уреждащ предявените преки искове на увредени лица срещу застраховател, предмет на производството.

Въпреки възприетата неправилна цифрова квалификация на исковете първоинстанционният съд е докладвал и разгледал именно въведените от ищците фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, като не е допуснато нарушение на принципа на диспозитивното начало – чл.

6, ал. 2 ГПК. Не е допуснато и неправилно приложение на материалния закон, тъй като, след обсъждане на въведеното от ищците фактическо основание във връзка със събраните по делото доказателствата и становищата на страните, са направени правни изводи по релевантния фактически състав, идентичен с този на приложимата правна норма за пряк иск на пострадали лица срещу застраховател по застраховка „ГО на автомобилистите“ по отменения Кодекс за застраховането.

Правопораждащият фактически състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, както по чл. 432, ал. 1 от КЗ, така и по чл. 226, ал.1 от КЗ / отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, предполага изводи за наличие на: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”, сключено с дружеството, привлечено като ответник, за увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; материално – правна легитимация на ищеца, който следва да е от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., или, при доказани изключителни случаи, от разширения кръг съгласно ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС; претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.

Страните не спорят и се установява по безспорен начин от събраните доказателства наличието на следните елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, по 226, ал.1 от КЗ / отм./, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „ГО на автомобилистите”, 3 сключен на 19.11.2015г. с ответното дружество за увреждащия л. а. „Ауди А7“ с ДК № Х ХХХХ ХХ, със срок на валидност до 18.11.2016г.; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора – ПТП на 10.11.2016г.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбите.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования автомобил, за причиняване на смърт по непредпазливост на родственика на ищците, не са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, тъй като лицето, посочено в исковата молба като деликвент- С Д Р, е починал на 04.12.2020г., преди влизане в сила на постановената осъдителна присъда № 8/19.06.2018г. по НОХД № 64/2017г. на Търговищки окръжен съд.

Според изявленията в отговора на въззивната жалба представителят на застрахователят не оспорва пред тази инстанция фактическите изводи на първоинстанционния съд, основани на писмени доказателства и заключението на съдебно – автотехническа експертиза, относно механизма на ПТП, а именно:

На 10.11.2016г., около 13:30 ч., на територията на община Търговище, на път II-74, между селата Дралфа и Подгорица, в землището на с. Подгорица, непосредствено преди железопътния прелез е настъпило ПТП между пътностроителна машина „Хофман“, рег. № В04927 и л.а. „Ауди А7“, ДК № ХХХХХХХ, управляван от С Д Р, като лекият автомобил, заемащ дясна пътна лента, е застигнал и блъснал с предна централна част, задната централна част на маркировъчната машина. Към момента на удара машината се е намирала над осевата линия с оглед полагане на втора ляво странна прекъсната линия в посоката за движение на автомобила. Вследствие на застигащия удар с предна част на автомобила, спрямо задна част на машината, била причинена смъртта на Н П, намиращ се в задната част на машината, на рампа предназначена за 4 полагане на конуси и наблюдаване на работния процес на бояджийския апарат.

Не се оспорва и правния извод на ВОС, който се преценява като обоснован и се възприема и от настоящия съдебен състав, а именно, че произшествието съставлява покрит риск по застраховка „ГО на автомобилисти“. Доказана е вина на водача на застрахования автомобил, който е нарушил правилата за движение- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Н П П. Причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на автомобила, който не е съобразил скоростта си за движение с извършваната от машината дейност и предписаното временно ограничение на скорост за движение – 40 км/ч. При извършване на заобикаляне на машината, водачът на автомобила не е съобразил минималната странична дистанция от машината със скоростта си на движение, в резултат от което не е имал възможност технически да предотврати настъпване на ПТП. Изнасянето в ляво над осевата линия към момента на удара не е било технически необходимо, тъй като заобикалянето отдясно на машината е било при по-голяма странична дистанция в границите на пътното платно. Автомобилът е имал възможност да използва и пътния банкет, застлан с чакъл и разположен на нивото на пътното платно.

Същевременно, предприетото от застрахователя доказване по своевременно релевираното от него възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице е неуспешно. Изводите на вещото лице, на което е възложено изготвянето на заключение по съдебно – автотехническа експертиза, без съмнение отричат наличие на основание за отчитане на съпричиняващо поведение на починалото лице. Според експерта технологичният процес по полагане на маркировка изисква наблюдаване на изчертаваната черта зад машината, което не може да бъде осъществявано от водача на машината; последният може само да пусне работния процес, но не може да наблюдава дали пистолетите, подаващи боя и перлички (за да бъде боята светлоотразителна) работят коректно. При конкретната машина полагането на конусите се извършва ръчно, като конусите са също светлоотразителни и се полагат на части от маркировката. В работен ход машината се движи с около 5 км/ч, т.е. почти с човешки ход. Работникът, изпълняващ функцията по наблюдаване на работния процес и полагане на конусите, може да се движи до машината и да взема конуси или да стои прав 5 върху площадката, на която се събират конусите, в задната част на машината.

В техническите характеристики на машината изрично е заложено при движение на машината на заден ход в задната й част да няма хора. В конкретния случай, тъй като е имало начало на полагане на маркировка, към момента на удара машината е била в работен процес и се е движила напред, поради което и не са били налице технически неизпълнени характеристики по работния процес.

Основният спорен въпрос, поставен пред въззивната инстанция, е материалноправно легитимирани ли са ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния родственик - съответно брат и вуйчо. Твърденията в исковата молба в резюме са, че от ранна детска възраст ищцата и брат й били изключително близки, отгледани са в задружно семейство, като станали още по-близки след смъртта на баща им. След тежък развод ищцата, заедно с двете й деца, заживели в едно домакинство с майка й и брат й, като последният полагал фактическа грижа и и финансова помощ на ищцата и нейните деца и бил глава на семейството. Ищецът основава материалноправната си легитимация на твърденията, че връзката с починалият му вуйчо била изключително силна, особено след раздялата на родителите му, когато пострадалият бил силният мъжки образ, помогнал му да премине през трудния период; грижата на вуйчо му замествала до голяма степен липсата на бащина грижа и опора, а загубата му се отразила изключително тежко и все още пази спомена за човека, който се е грижил за него.