Определение № 397 от 01.07.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 167/2024
- Вид
- Определение № 397
- Подписан
- 01.07.2024
- Състав
- Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Даниела Илиева Писарова
Други актове по делото
- Определение № 284 от 08.05.2024 · Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Даниела Илиева Писарова
- Разпореждане № 774 от 28.05.2024 · Николина Петрова Дамянова
- Разпореждане № 784 от 31.05.2024 · Николина Петрова Дамянова
- Разпореждане № 942 от 28.06.2024 · Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 397 гр. Варна, 28.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Г. Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20243001000167 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 пр. 1 ГПК, образувано по молба вх. № 3763/27.05.2024 г. на ЗАД „А.АНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, подадена чрез адв. И. М. от АК- гр. Добрич, за допълване на постановеното по делото определение № 284/07.05.2024г. в частта за разноските, на осн. чл.
248, ал. 1, пр. 2 ГПК.
В молбата се твърди, че реА.зирането на отговорността на насрещната страна за съдебно - деловодни разноски е поискано своевременно, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК, както и че са нА.це предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 78, ал. 1 ГПК предвид неоснователността на частната жалба, с която е сезиран съдът от А. Х. М. и Т. Ф. А., чрез процесуален представител, срещу определение № 35 от 29.01.2024г. по т. д. № 141 по описа за 2022г. на Добрички окръжен съд. Претендира се осъждане на частните жалбоподатели да заплатят общо сумата 1 133 лв.- платено адвокатско възнаграждение съгласно представения с отговора на частната жалба договор за правна помощ и съдействие, ведно с пълномощно № 043286 от 01.03.2024г., преводно нареждане за кредитен превод по договор № 043286, щета №1050/22/217/500037, осъществено по банков път.
Ответниците по молбата- А. Х. М. и Т. Ф. А., двете от с. Йовково, община Генерал Тошево, област Добрич, представлявани от адв. П. К., са 1 подА. в законоустановения срок общ отговор по молбата с правно основание чл. 248 ГПК, с който е изразено становище за неоснователност на същата, с подробно изложени доводи и съображения за това. Твърди се, че не са нА.це предпоставки за присъждане на съдебно- деловодни разноски на ЗАД „А.анц България“ АД, тъй като дружеството-молител няма качеството на ответник в първоинстанционното производство. В евентуалност, се възразява за прекомерност по отношение размера на претендираното възнаграждение за сумата 1 133лв., по съображения, свъзрани с фактическата и правна сложност на делото, както и реално извършените действия от процесуалния представител на дружеството. Страната счита за справедливо искането за присъждане на адвокатско възнаграждение да се уважи само до размер на сумата от 100 лв. Направено е и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона от адвокатурата, за производството по молбата по чл. 248 ГПК, с прилагане и на доказателства за регистрация по ЗДДС на адвоката- пълномощник.
Молбата е подадена в срока по чл. 248 ал.1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, и е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за този извод са следните:
С постановеното по делото определение № 284/07.05.2024г., на осн. чл.
274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът е разгледал въззивна частна жалба на А. Х. М. и Т. Ф. А., подадена чрез адв. П. К. от САК, срещу определение № 35/29.01.2024г., постановено по т. д. № 141/2022г. по описа на ДОС, с което, по молба на ЗАД „А.анц България“ АД- гр. София по чл. 248 ГПК е допълнено постановеното по същото дело определение № 37/27.01.2023 г., като частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на молителя общо сумата 8 330 лв., представляващаи сторени по делото съдебно- деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Видно от депозирания от молителя ЗАД „А.анц България“ АД- гр.
София отговор на частната жалба, страната е направила изрично искане за осъждане на частните жалбоподатели да заплатят на застрахователното дружество направените съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, като са приложени и 2 съответните писмени доказателства, обосноваващи претенцията за разноски.
В резултат на въззивната проверка, с въззивно определение № 284/07.05.2024г. обжалваното определение е потвърдено, като съдебноделоводни разноски не са присъдени.
Резултатът от извършената от въззивната инстанция проверка на обжалвания първоинстанционен акт е обосновал извода за правилност на същия, респ. за неоснователност на частната жалба, но въпреки вА.дното възникване на процесуалното правоотношение между страните и последните и съда, интересът в това производство по чл. 248 ГПК е свързан с направените разноски в производството, разрешило главния спор по делото.
Макар и материален, интересът за разноските не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски на страните за адвокат в процеса относно разноските, за който процесуалната норма на чл. 81 ГПК не се отнася. Неприложимостта на разпоредбата на чл. 81 ГПК в това производство се обосновава с аргумента, че определението, което се постановява по този ред, няма самостоятелен характер и не представлява акт по смисъла на чл. 81 ГПК, тъй като с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Противното ще противоречи на целта на закона, а също и на уредбата на чл. 78 ГПК.
Практиката все по-трайно отказва да присъди разноските, понесени в рамките на това производство. В този см. определение № 683/21.12.2015 г. по ч. гр. д.
№ 5089/2015 г., III г. о на ВКС. Възнаграждението за процесуално представителство по делото следва да възмезди труда на адвоката и за онези частни производства, които се образуват във връзка с развитието на основното производство, стига те да не влияят на неговия предмет, а разноските не формират самостоятелен предмет на делото.
Производството по чл. 248 ал. 1 ГПК не е ново, самостоятелно съдебно производство, с различен предмет от исковото производство, а има акцесорен характер – негов предмет са вече заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, 3 без да се обжалва по същество съдебния акт /така Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС;
Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС/.
Съответно, произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат /определение № 76/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4562/2018г. на 3-то г..о. на ВКС постановено в производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК; определение № 662/24.08.2023 г. по ч.кас.т.д. № 244/2023г. на 2-ро т.о. на ВКС/ На следващо място, определението по чл. 248 ГПК не слага край на съдебното производство, а с него само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските. Поради това изходът от производството по чл. 248 ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Разноски не се дължат както в производството по чл. 248 от ГПК, така и в това по обжалване на постановен в такова производство акт. В този смисъл са определение № 216/17.07.2017 г. по гр. д. №3648/2016г. на ВКС III г. о., определение № 683/21.12.2015 г. по ч. гр.д.№5089/2015 г. на III г. о., определение № 29/13.01.2017 г. по ч. т. д. № 1797/2016г. на II т. о., определение № 256/01.08.2017 г. по гр. д. №1355/2017г. на IV г. о., определение № 205/19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на I г. о., определение № 615/09.10.2019г. по ч. т. д. № 2377/2017 г. на II т. о., , определение № 58/04.03.2020 г. по т. д. № 112/2020 г. на I т. о., определение № 200 от 19.08.2022г. по ч. гр. д. № 869/2022г. на I г. о. и др.
Такъв именно е и настоящият случай, и по тази причина с постановеното по делото определение № 284/07.05.2024г., чието изменение се иска по реда на чл. 248 ГПК, не са присъдени разноски.
Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че молбата на пълномощника на ЗАД „А.АНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД– гр. Софи, с правно осн. чл.
248, ал. 1, пр. 2 ГПК, за допълване на постановеното по делото определение № 284/07.05.2024г. в частта за разноските, е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По аналогични на изложените
4 в мотивите на определението съображения, не следва да се присъди адвокатско възнаграждение и на пълномощника на частните жалбоподатели А. Х. М. и Т. Ф. А., за извършеното от него процесуално действие по подаване на отговор на молбата по чл. 248 ГПК.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, III-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3763/27.05.2024 г. на ЗАД „А.АНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, представлявано заедно от всеки двама изпълнителните директори Й.К., Е.Н., А.А., П.П., В.А., подадена чрез адв. И.
М. от АК- Добрич, за допълване на постановеното по делото определение № 284/07.05.2024г. в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5