Определение № 284 от 08.05.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 167/2024
- Вид
- Определение № 284
- Подписан
- 08.05.2024
- В сила
- 14.11.2024
- Състав
- Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Даниела Илиева Писарова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 284 гр. Варна, 07.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Г. Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20243001000167 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на A. Х. М. и Т. Ф. А. от с. **********, Община **************, Област *******, представлявани от адв. П. К. от САК, срещу определение № 35/29.01.2024г., постановено по т. д. № 141/2022г. по описа на *******ки окръжен съд, с което, по молба на ЗАД „А.анц България“ АД- гр. София, с искане по чл. 248 ГПК , е допълнено постановеното по същото дело определение № 37/27.01.2023 г., като частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на молителя общо сумата 8 330 лв., представляващи сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и постановяване на друг, с който искането за присъждане на разноски по реда на чл. 248 ГПК да се остави без разглеждане като недопустимо, предвид представянето на списък по чл. 80 ГПК след прекратяване на производството по отношение на ЗАД „А.анц България“ АДгр. София, а в евентуалност, да се намА. присъденото адвокатско възнаграждение съобразно действително извършената правна защита и съдействие.
Частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл. 278 във вр. чл.
248, ал. 3 ГПК. Същата е подадена в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, и е допустима.
Представителят на насрещната страна З А Д „А.анц България“ АД е изразил становище за неоснователност на частната жалба с подробно изложени съображения и доводи.
Съставът на АС- Варна, като обсъди доводите на частните жалбоподатели във връзка с изложените оплаквания и становището на другата страна, и като провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
РеА.зирането на правото на едната страна и съответно отговорността на другата страна в съдебен спор за направени разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 от ГПК, е в зависимост както от изхода на делото, така и от надлежното заявяване на искането за присъждането му и доказване на факта на реалното заплащане на договорена между страната – клиент и адвоката – пълномощник парична сума. Процесуалният закон не установява изрично краен срок по отношение на искането за присъждане на разноски, при което приложение следва да намери общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция; в същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за реално извършените разноски. Ответникът не е длъжен да включи подобно искане в отговора на исковата молба /аргумент от чл. 131, ал. 2 ГПК/, нито да представи с отговора доказателствата за извършените разноски, още повече, че част от разноските могат да бъдат извършени след постъпването на отговора в съда / в този смисъл Определение № 101/12.03.2012г. по гр. д. № 102/2012г. на ВКС, ІІ г.о./.
По силата на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Това е правилото за решаване на въпроса за отговорността за разноски, в случаите, когато делото не приключва с акт по същество, а е прекратено на някое от предвидените от закона основания. Чл. 78, ал. 4 ГПК отново не установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда, с представяне на доказателства за реално направени разноски. Същевременно ответникът не би могъл да знае дА. и кога съдът ще постанови определение за прекратяване на производството по делото, по 2 причина, която не е свързана с негово процесуално поведение.
Следователно, във всички случаи, при връчване на постановено от съда прекратително определение на ответник, няма законово основание да се счете за преклудирано правото му да поиска присъждане на съдебно– деловодни разноски и да представи доказателства за направени разноски. Страната би могла да представи и списък по чл. 80 ГПК, но съгласно дадените разрешения по т. 8 и т. 9 на ТР № 6/2012г./06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК, непредставянето на списък по чл. 80 ГПК не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските по чл. 248, ал.1, предл. 1 ГПК, а е въпрос по допустимостта на молба за изменение на решение в частта за разноските по чл. 248, ал.1, предл. 2 ГПК.
В конкретния казус се установяват всички необходими предпоставки по чл. 78, ал. 4 ГПК за ангажиране отговорността на ищците за направените от ЗАД „А.анц България“ АД разноски за адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство. Производството по т. д. № 141/2022г. по описа на ДОС по отношение на дружеството, в чиято полза са присъдени разноски, е прекратено с определение № 37/27.01.2023г., на основание чл. 130 от ГПК, поради недопустимост на исковете. Изявлението на пълномощника на ищците, че исковете не следва да се считат предявени срещу посочените в адресната част на исковата молба застрахователни дружества, едното от които е дружеството, в чиято полза са присъдени разноски с обжалваното определение, е направено след изпълнение на процедурата по размяна на книжа и представяне в срок на отговор от ответника ЗАД „А.анц България“ АД, представляван от адв. И. М. от АК – гр. *******.
Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищците не сочат релевантни факти, които да обосновават изключение от приложение на правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК. Ответникът не е станал причина за завеждане на иска. Заявеното в исковата молба негово участие по това дело не произтича нито от качеството му на застраховател, нито от това на кореспондент, тъй като същият не може да получава съдебни книжа от името на чуждестранния застраховател, нито да бъде негов съдебен адресат при предявен съдебен иск.
След прекратяване на производството по делото, преди влизане в сила на прекратителното определение, е подадена молба от процесуалния 3 представител на ответника З А Д „А.анц България“ АД, за допълване на прекратителнотното определение, по реда на чл. 248 ГПК, с произнасяне по искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8 330лв., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Искането е направено още с отговора на исковата молба, и са приложени двустранно подписан договор за правна помощ между пълномощника и представляваното дружество, както и доказателства за реалното заплащане на уговореното между клиента и адвоката- пълномощник възнаграждение, осъществено по банков път.
Съдебният състав намира за неоснователно своевременно релевираното от пълномощника на частните жалбоподатели, в подадения отговора на молбата на З А Д „А.анц България“ АД, възражение, в условията на евентуалност, отнасящо се до размера на претендираното за присъждане адвокатското възнаграждение, с искане за неговото намаляване, при отчитане на реално извършените от пълномощника процесуални действия.
Въпросите за предмета на договора за поръчка между страната по съдебен спор и нейния адвокат, за размера на възнаграждението и начина на плащането му, са въпроси на вътрешни отношения между страните по този договор. Той може да е само за извършването на определени процесуални действия от страна на адвоката или за пълно процесуално представителство до приключването на производството било пред съответната инстанция, било до окончателното приключване на спора пред всички инстанции. Размерът на адвокатското възнаграждение и начинът на заплащането му също може да бъдат установени било както отделни възнаграждения за действия, което ще се извърши от упълномощения адвокат, било като едно общо такова за всички действия, които ще бъдат извършени. Във втория случай възнаграждението се определя с оглед преценката на страните по договора за поръчка какви процесуални действия ще трябва да се извършат в съдебното производство и евентуалната продължителност на същото. Съгласно чл. 2, ал. 6 от Наредба № 1/2004г. на Висш адвокатски съвет, заплащането на възнаграждението е авансово и платимо към датата на сключване на договора за правна помощ, като то може да бъде разсрочено на няколко вноски, а съгласно чл. 3 от Наредбата възнаграждението не се връща ако се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба или бъде прекратено поради оттегляне или отказ от иска.
4
Видно от съдържанието на представеното с отговора вх. № 4737/09.09.2022г. пълномощно (лист 90 от първоинстанционното дело) предмет на договора за правна защита и съдействие, сключен между страната по съдебен спор- ЗАД „А.анц България“ АД и нейния адвокат- И. М. от АК – гр. *******, е за подаване на отговор на исковата молба по т.д. № 141/2022г. по описа на ДОС и за извършване на процесуални действия (във връзка със становището по отговора, което е за недопустимост на иска срещу ЗАД „А.анц България“ АД).
Предвид становището на застрахователя за липса на пасивна процесуална легитимация по предявените искове, адвокатското възнаграждение е уговорено само за конкретни процесуални действия, и съответно, размерът на възнаграждението е съобразен с предмета на договора за поръчка. Към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие минималният размер на адвокатското възнаграждение по делото, подлежащ на определяне по правилата на Наредба за МРАВ, в редакцията й преди измененията, влезли в сила от 08.11.2022г., възлиза на сумата 11 832 лв., а съобразно редакцията, приложима към датата на постановяване на допълненото прекратително определение е в размер на 27 480 лв.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е даден отговор дА. и в каква степен, при определяне на разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. СЕС е приел в решението, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища- чл. 633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за 5 адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и, преди всичко, фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са мотиви на ВКС в определение № 50015 от 16.02.2024г. по т. д. № 1908/2022г. на I- во т. о.
При съобразяване на посочените по-горе критерии за конкретния казус, в това число: видът на спора, материалния интерес, видът и количеството на извършената работа, съпоставено с уговореното възнаграждение за конкретни процесуални действия и размерът на възнаграждението съобразно Наредба №1/20024г. за МРАВ при пълно процесуално представителство- 27 480 лв., и преди всичко, съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдебният състав не намира основание за намаляване на адвокатското възнаграждение под присъдения от първоинстанционния съд размер от 8 330 лв., съставляващ около 30 % от минималното възнаграждение по Наредба №1/20024г. за МРАВ, реално заплатен по банков път от ответника ЗАД „А.анц България“ АД.
Разпечатката съдържа 26 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c292f7d-934f-4cc5-9327-a6216b34bef1