Решение № 4684 от 15.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 65046/2022
- Вид
- Решение № 4684
- Подписан
- 15.03.2024
- Състав
- БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 125005 от 19.12.2022 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 128091 от 29.12.2022 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 12368 от 30.01.2023 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 14718 от 06.02.2023 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 20532 от 14.02.2023 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 26469 от 27.02.2023 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Определение № 8807 от 07.03.2023 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Определение № 29618 от 24.08.2023 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 53311 от 10.04.2024 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 65220 от 08.05.2024 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57 · Закон за собствеността
- чл. 61 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 4684 гр. С., 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110165046 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..... срещу К. А. Б., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 3 170,69 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 459,84 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 18.08.2022 г., сумата от 36,47 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.08.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2022 г. до окончателното изплащане и сумата 7,55 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 18.08.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. “...”, бл. 16В, вх. Б, ап. 55, аб. № ... и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.10.2022 г. по ч.гр.д. № 50664/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страница на дружеството. Претендира разноски и възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответницата К. А. Б., чрез особения представител адв. Н. В., в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е налице облигационно отношение с ищеца по повод доставка на ТЕ до процесния имот. Оспорва ищецът да е 1 доставил количеството топлинна енергия, посочено в представените извлечения от сметки, както и правилното разпределение на същата. Оспорва и дължимостта на лихвите. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира адвокатско възнаграждение за особен представител в размер на 667,66 лв., определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
По иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответницата, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, съгласно която, в редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай, потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ на хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на Е.С., е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и преустановяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на Е.С. искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на 2 услугата е цялата Е.С., затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – Е.С., т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Ответницата не оспорва, че е собственик на процесния имот. От приетото по делото писмо от С.О., район “...” с вх. № П-10251/27.09.2017 г. /л. 16/ се установява, че процесният имот – апартамент № 55, находящ се в гр. С. , ж.к. “...” – 1 ч., бл. 16В, вх. Б, аб. № ..., е продаден от С.О. на ответницата К. А. Б. по преписка № ... от 22.11.1985 г. По делото липсват данни за последваща промяна в собствеността върху имота. Видно от представения по делото списък-приложение към протокол от ОС на етажна собственост, находяща се в гр.
С., ж.к. “... – I част”, ул. “...”, бл. 16В, вх. Б и вх. В, като собственик и титуляр на процесния апартамент с абонатен № ... фигурира името на ответницата К. А. Б.. По делото е представено и Удостоверение изх. № ..../06.11.2012 г., от което се установява, че стар адрес – ул. “...”, блок 16В и стар адрес – ул. “...”, блок 16В, са идентични с настоящ адрес – ж.к. “...
1”, блок 16В с вх. А, вх. Б, вх. В и вх. Г.
По делото не се твърди и не се доказа да е сключен индивидуален договор за доставка на ТЕ между ищеца и лице, различно от ответницата. Предвид тези доказателства и при липса на доказателства в различна насока, следва да се приеме за установено, че в качеството си на титуляр на правото на собственост ответницата К. А. Б. е била страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот през процесния период, като договорът касае обект с абонатен № .... От изложеното следва, че по силата на закона между ответницата-потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителят дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция, с оглед въведения в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. “ФИРМА” ООД ежемесечено е извършвала отчети на общия топломер, който е от търговски тип АС и е преминавал метрологичен контрол съгласно Наредбата. Вещото лице установява, че данните от общия топломер са отчетени към 24 часа на последния ден от месеца, по правилата, като отчетената енергия е разлика между “ново” и “старо” отчитане на уреда. Съгласно експертизата при метрологична проверка на топломер се начислява количество “служебна енергия” към енергията за разпределение между потребителите, като вещото лице посочва, че за периода не е начислена “служебна енергия”. Посочено е също, че абонатната станция в 3 процесната сграда е тип .... кВт, технологичните разходи от топлоотдаване /q/ за единица време от съоръженията по данни на производител през летен/зимен период са 0.36043 / 0.40786 кВт. Проектният топлинен товар за отопление е 276.178 кВт. Посочено е, че дяловото разпределение на ТЕ за ЕС през процесния период се извършва от фирма “....” ООД, като за абоната се изчислява ТЕ за отопление на имот с щранг-лира с мощност 494 Вт без уред за дялово разпределение. Вещото лице посочва, че при щранг-лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5. Разпределя се ТЕ за сградна инсталация съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. За имота “сградна инсталация” се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 100 куб. м. и този на ЕС – 7120 куб. м. Вещото лице посочва, че между резултатите в СТЕ и тези в изравнителните сметки са получени разлики след десетичната запетая, които се дължат на закръгления. Съгласно експертизата общата сума по фактурите, изготвени по прогнозни данни за потребление, възлиза на 3 244,26 лева, като същата не включва просрочени суми от периоди преди процесния. Експертът установява, че сумата за топлинна енергия за имота на ответницата К. А. Б., с аб. № ..., е определена съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, във връзка с разпоредбите на ЗЕ, Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост и актуални цени на топлинната енергия за периода. Установено е, че количествата отчислена ТЕ за технологични разходи съответстват на нормативните изисквания и са за сметка на ищцовото дружество. Измерването на потребеното количество ТЕ в ЕС на ж.к. “Красно поляна”, бл. 16В, вх. Б е от общ топломер за търговски цели ф. № ...., действал през целия процесен период. Проведен е контрол от лицензирани лаборатории, съгласно Наредба за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол от 2003 г. обн. в ДВ бр. 98/11.2003 г. и измененията от 2005 г., обн. в ДВ бр. 96/11.2005 г.
Разпечатката съдържа 25 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c7a19c0-8ef6-4bce-9897-d00511182a63