Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4220 от 21.09.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 641/2026
Вид
Решение № 4220
Подписан
21.09.2026
В сила
21.09.2026
Състав
Десислава Кривиралчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4220

Пазарджик, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - III състав, в съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА административно дело № 20267150700641 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на Г. А. Г., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], подадена чрез адв. В. АК – Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1336134/21.02.2026 г., издадена от И. В. Н. – мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР – София.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Посочва се, че жалбоподателят не е бил уведомен за това, че управляваното от него моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация. Моли се да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В. АК – Хасково, който по изложени съображения моли съда да отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските.

Ответникът по жалбата – И. В. Н. – мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР – София, редовно призован, не се явява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 6703/14.07.2026 г. от ответника, чрез гл. юрисконсулт М., в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на обжалване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1336134/21.02.2026 г., издадена от И. В. Н. – мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР – София, с която на Г. А. Г., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.з)гг) ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Посочено е, че в гр. София по АМ „Тракия“, с посока на движение от Околовръстен път към разклона за с. Лозен, и при извършена проверка на 2-ри километър пред бензиностанция „Лукоийл“, жалбоподателят управлява МПС „КИА Соренто“ с рег. № [рег. номер], който е със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 4175566/21.02.2026 г.

Представени и приети като доказателства по делото са: АУАН серия GА, № 4175566/21.02.2026 г.; справка за регистрацията на МПС и за неговия собственик и справка за нарушител/водач.

Представено е и копие от полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (лист 15) със срок на действие от 09:49 часа на 23.02.2026 г. до 23:59 часа на 22.02.2027 г.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд – Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице – адресат на акта, за което оспореният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг)“ ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви а)–ж), който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В процесната заповед е прието от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП. По аргумент от тази разпоредба управлението на моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация се приравнява на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, поради което по принцип е налице фактическата хипотеза на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг)“ от ЗДвП. В случая обаче, при условията на чл. 142, ал. 2 от АПК е установен нов факт от значение за делото, който съдът следва да вземе предвид. От събраните доказателства е безспорно установено, че непосредствено след констатиране на нарушението – 21.02.2026 г. – собственикът на лекия автомобил е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, като това е станало в първия възможен работен ден – 23.02.2026 г. в 08:49 часа. От приложената справка от автоматизираната информационна система на МВР се установява още, че на същата дата – в 08:50 ч. – е отразено служебно възстановяване на регистрацията на автомобила поради наличие на валидна застраховка.

Наред с това, обстоятелството, че причината, послужила като основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка, е била отстранена незабавно след установяването й, е от съществено значение за преценката дали при конкретните факти прилагането на мярката е било необходимо и дали същата съответства на целта на закона. Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП имат превантивен и преустановителен характер. Те не представляват санкция за вече извършено административно нарушение, а средство за предотвратяване или преустановяване на нарушение и за гарантиране на безопасността на движението по пътищата. Именно поради това тяхното прилагане следва да бъде съобразено с конкретната фактическа обстановка и с необходимостта от защита на обществения интерес, който законът цели да охранява.

В случая установеното нарушение е било преодоляно в рамките на първия работен ден. При тези обстоятелства продължаващото действие на мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ не допринася за постигане на целите на закона, тъй като противоправното състояние вече не съществува и липсва опасност от неговото продължаване.

Следва да се отчете и че законодателят е предвидил различни правни последици за подобно поведение. При липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са уредени специални принудителни административни мерки – по чл. 171, т. 1, б. е) от ЗДвП спрямо водача и по чл. 171, т. 2, б. в) от ЗДвП спрямо самото пътно превозно средство – до отстраняване на нарушението. Отделно от това, при управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, законът предвижда и административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а в определени хипотези подобно поведение може да осъществява и състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. Наличието на тази многостепенна правна уредба налага принудителните административни мерки да се прилагат с оглед конкретните факти и тяхната превантивна цел, а не механично. Когато противоправното състояние е вече преодоляно и липсва опасност от неговото продължаване, прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. з), гг) от ЗДвП губи своята превантивна и преустановителна функция и на практика се превръща в допълнителна санкция за вече извършеното нарушение, което е несъвместимо с правната природа на принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП.

При тази фактическа обстановка следва да бъде съобразен и принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, съгласно който административните актове следва да ограничават правата и законните интереси на гражданите само доколкото това е необходимо за постигане на целта, за която са издадени. В конкретния случай противоправното състояние е било преустановено незабавно, поради което продължаващото действие на мярката води до ограничаване на правата на жалбоподателя без да е налице реална необходимост от административна принуда.

Основателно е и възражението на жалбоподателя, че не е бил уведомен за това, че управляваното от него моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация.

В настоящия случай приложимо е Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС по т. д. № 3/2022 г., което не е загубило сила, предвид съществуващата нормативна уредба. Прието е в тълкувателното постановление, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законодателят е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането в изпълнение на задълженията си по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за него няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, като незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.