Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 287 от 11.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 360/2024
Вид
Решение № 287
Подписан
11.06.2024
В сила
11.06.2024
Състав
Николай Грънчаров, Георги Янев, Владимир Ковачев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32, ал. 2 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Б., 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20241200500360 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано с въззивна жалба Т. К. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., Община Б. и Г. С. М., с ЕГН **********, с адрес: Б., Община Б., ищци по гр.д. № 1137/2020г., по описа на БлРС, двамата чрез адвокат Д. М. С., АК - Благоевград, със служебен адрес: гр. Б., община Б., ул. „*****“ № ***, ет. *, съдебен адрес: гр. Б., община Б., ул. „*****“ № **, ет. * срещу: РЕШЕНИЕ № 900206/29.12.2023г. по гр.д. № 29.12.2023г. по описа наБлРС.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, че най - удачен и целесъобразен е Вариант 3 Д, по приложение 4 Д от допълнителната съдебно техническа експертиза. За да разпредели правото на ползване върху процесния ПИ при посочения вариант, съдът е приел, че вещото лице в съдебно заседание е посочило, че при този вариант особени реконструкции върху терена не следва да се правят и вариантът е съобразен с това, което е изградено към момента. Прието е от съда и че този вариант дава възможност всяка от страните да получи дял за ползване, който съответства на частта, която притежава от имота. В частта, която следва да ползват ответниците се намира и въпросната беседка, изградена от ответника, която е била ползвана от него до образуване на делото. Обратно на приетото от съда, при посочения вариант (Вариант 3 Д, по приложение 4 Д) - тук следва да се правят реконструкции - отново чрез разрушаване на изградена от ответника Сойнев „бетонна стена“ /преградна стена/, ситуирана в частта от ъгъла на къщата до точка - буква „У“ на скицата на вещото лице - определена за общо ползване. Твърди се, че от разпита на свидетелите се установи, че на посоченото място и по цялата дължина до буква „Ф“ е изградена такава стена от ответника - без знанието и без съгласието на ищците 1

(и без строителни книжа). Отделно от посоченото за практическото изпълнение на посоченият вариант - който значително увеличава площта за общо ползване (включително придавайки площта от двора непосредствено зад къщата и означена като граница с буквите „У“ и „Л“, следва да бъдат извършени допълнителни мероприятия (най-малко по отграничаване на същата тази площ). При посоченото очевидно, че този вариант предписва извършване на допълнителни реконструкции, действия, включително извършване на СМР по премахване на част от процесната „бетонна стена“ (показана на геодезическото заснемане - Приложение 1Д от основното заключение).

Излага се, че видно от геодезическата снимка /приложение/ отразяваща входа към поземления имот и входа към жилищната сграда - определената по Вариант 5 Д, Приложение 6 Д площ от 37 кв. м за общо ползване — отразява действителното фактическо състояние. В тази насока този вариант съответства на установеното до момента фактическо положение от гледище на достъпа на ищците до частта от дворното място, която същите ползват и до собствените им сгради с идентификатори - означени като сгради - 2, 3 и 4.

Видно от геодезическата снимка на място е изградена „Врата към заден двор и метална ограда“, осигуряваща достъп на ищците както до ползваната от тях площ от дворното място, така и до собствените им сгради (с идентификатори - ***, ***,

*** - които са тяхна индивидуална собственост). Посоченият вход - „Врата към заден двор и метална ограда“ - напълно съответстват на отразеното на скицата по Вариант 5 Д, Приложение 6 Д, означени с буквите - Б Г Е.

Считат, че Вариант 3 Д Приложение 4 Д по обжалваното решение, не държи сметка за фактическото положение и не обезпечава в пълна степен правото на ищците на индивидуално ползване на собствената им сграда с идентификатор т. 4, тъй като входът за същата попада в частта, опредена за общо ползване. Тук, този вариант не държи сметка и за изключително лошите взаимоотношения между страните. Нищо не налага площта, непосредствено пред входа на сградата (индивидуална собственост на ищците) да е определена за общо ползване. Това е изключително нецелесъобразно решение по принцип, а в конкретния случай, с оглед установените по делото обстоятелства (включително и отношенията на неразбирателство между страните) е неадекватен вариант на „обща ползване“. По делото не е установен нито един факт, релевантен за спорната съдебна администрация, който да обосновава посочения вариант на разпределение. Така избраното разрешение не се налага, а и не може да бъде обосновано и с наличието на жилищната сграда /идентификатор ***/. Това е така, тъй като в тази сграда жилището на целия първи етаж е индивидуална собственост на ответниците. На частта /фасадата/ от жилищната сграда от към постройките на ищците няма елементи (включително тераси, врати и други подобни), които да налагат ежедневното им обслужване и поддържане от ответниците и да обосновават необходимост от определяне на общо ползване на дворното място от към посочената част /и стена на къщата/. Евентуална бъдеща необходимост от ремонт и /или инцидентна необходимост от извършване на такъв /каквито поне на този етап не се установяват/ биха могли да бъдат извършени и по друг начин (без да се налага ежедневен общ достъп от дворното място до посочената фасада).

Твърди, че Вариант 5 Д, Приложение 6 Д, съответства на фактическото положение на място. При този вариант единственото несъответствие, което ще наложи и лека реконструкция е премахването на „бетонна стена“ (показана на геодезическото заснемане Приложение 1Д от основното заключение). Преди нейното изграждане от ответника С. С., това място е ползвано както от Г., така и от ищцата Т.. Изграждане на тази бетонна стена, 2 която е отнела от свободното дворно място, ползвано от ищцата, е станало без нейно знание и съгласие и след това с противопоставянето и. В с.з., проведено на 06.03.2023г. е разпитана свидетелката С.К.П.. Същата сочи в показанията си, че: „Изключително Т. и съпругът и работиха тази част зад къщата ... В един момент престанаха да работят едната част от градината, защото С. изгради ограда, около 60-70 сантиметра бетон, нагоре плътна ограда със закована с дъски. Тази ограда, която е направена от С. ...където свършва основната сграда ... от нея надолу до съседния на тях имот, зад югозападната част ... и по този начин достъпа им бе възпрепятстван“ Допълва свидетелката, че когато тази ограда е изграждана Т. не била в града. Това е било около 2015г. / 2016г. според свидетелката. За посочената междинна ограда - квалифицирана по този начин и от свидетелката С.П. /която е установена и от вещото лице и обозначена като „бетонна стена“ (показана на геодезическото заснемане - Приложение 1Д от основното заключение), ответниците не са представили никакви строителни книжа.

Намират, че избраният от съда вариант не е удачен, тъй като същият предвижда необосновано голяма площ за общо ползване на двора. Нищо не налага ищците да ползват площта зад жилищната сграда (между жилищната сграда и беседката на ответниците). Това не се налага и предвид обстоятелството, че жилището на целия първи етаж от къщата (сграда 1) е индивидуална собственост и на двамата ответници, които ползват това жилище.

Нещо повече увеличаването на площта за общо ползване (очевидно обслужващо жилищната сграда, за сметка на възможността страните да ползват по-голяма по квадратура площ за индивидуално ползване в дяловете си, също не е целесъобразно.

Считат, че най - целесъобразен би бил Вариант 5 Д, Приложение 6 Д /но преработен съобразно площите, съответстващи на правата на страните в съсобствеността/, тъй като при този вариант: свободната площ за ползване за ищците, съответстващ на тяхната квота - общо 2/3 следва да бъде 202,66 кв.м. Площта за ползване в дял на С. С. следва да бъде 101,33 кв.м., съответстващи на притежаваните от него по наследство 1/3 ид.части от правото на собственост върху процесния процесния поземлен имот.

Твърдят, че неправилно, от страна на състава на съда, е прието, че ответникът С. е съсобственик на процесния имот, предмет на разпределяне правото на ползване, защото участието и по делото /нейната пасивна легитимация/ е обусловена единствено от наличието на прехвърлителна сделка - договор за покупко-продажба, оформен в НА № 44, том III, per.

№ 4893, дело № 423 / 2009г., вписан в СлВп с вх. per. № 4309 / 03.12.2009г., акт № 157, том XV, дело № 2876, по силата на която С., в режим на СИО с ответника С. С. е придобила правото на собственост на жилището на първи етаж от жилищната сграда в процесния поземлен имот. Ответникът С. не се легитимира като съсобственик на поземления имот.

Искат от съда да отмени РЕШЕНИЕ № 900206/29.12.2023г. по гр.д. № 1137/2020г. по описа на БлРС, в обжалваните части и вместо него разпределите правото на ползване по Вариант 5 Д, Приложение 6 Д /но преработен съобразно площите, съответстващи на правата на страните в съсобствеността/.

В срока по чл.263 ГПК от адв.Д. Г. Б., вписана в АК-Благоевград , с адрес: гр.Благоевград , ул.’’Крали Марко” №10Б, ет.1, ап.24 , действаща като процесуален представител на пасивнолегитимираната страна в процеса - ответниците/въззивваеми С. и С. С.и е постъпил отговор на въззивната жалба.

В отговорът се твърди, че правилно е зачетена от съда определената и с исковата молба активна и пасивна легитимация на страните в така образуваното производство, както и следейки за допустимостта е съобразено пълното конституиране на всички страни и 3 обезпечено участието в процеса на всички задължителни другари. В случая търсеното разпределение на ползване на съсобствената вещ определя като такива и С. К. С. като съпруга на отв.С. С., доколкото единството на спорното правоотношение налага и еднакво решение спрямо всички другари - собственици, а и ответната страна е изградила защитата си на давностно владение върху определения с договора дял в режим на СИО. Следователно изключването и би било разрешаване на ползване на съсобствена вещ без участието на задължителна страна, за което съдът следи служебно, т.е правилно е процедирал решаващия състав като е осигурил участието и на С. С. и Г. Н. в процеса, доколкото са обвързани от фактичските твърдения с отговора по чл.131 от ГПК и обвързани с доказателства. Освен това съществуването на наведения договор за разпределение на ползването от 29.10.2009г. предпоставя ново разпределение на ползването по реда на чл. 32. ал. 2 ЗС (извън хипотезата на споразумение за разпределение на ползването, което е вредно за съсобствения имот) само при промяна на обстоятелствата, при които е постигнато съгласие, каквато не се установява. /според Решение

№ 171 от 12.10.2015 г. по гр. д. № 1231 / 2015 г. на Върховен касационен съд. 1-во гр. отделение/. Намира за несъстоятелни въззивните доводи изградени срещу задължителното участие на всички ответници, тъй като същите са етажни собственици, на строежи и с други вещни права, имащи отношение при разпределение ползването на дворното място. Според обстоятелствената част на исковата молба и отговорите по чл.131 от ГПК, С. С. се явява освен като етажен собственик, но и заявен давностен съсобственик върху обособения дял на ползване, а починалата Г. В.Н. към предявянето на иска е имала статут на ползвател със запазено вещно право на ползване върху сгради.

Счита, че с обжалването на съдебното решение се изнася странен и неправилен анализ на развитието на производството и невъзприемането на изразената от ищцовата страна защитна теза не съставлява неправилност в мотивацията и разрешаването на делото, а кореспондира с доказателствения материал и установените с него факти и обстоятелства от предмета. Изведените аргументи за незаконосъобразност и порочността на съдебното произнасяне са изградени единствено върху необоснованото приемане на една от предложените възможности от експерта по СТЕ и обсъждане на приоритети на други технически варианти за разпределянето на спорното имущество, които не са съобразени със съществуващия начин на трайно ползване, трайни елементи /огради, беседки и др./, постройки на място от допълващо застрояване, допустимите параметри за обслужване на основната жилищна сграда , в която страните притежават обекти в режим на ЕС и с тях се предвиждат преустройства . Не споделят разсъжденията и трактовката на жалбоподателите за техническата непригодност, нецелесъобразност или недопустимост на приложения от съда вариант на ползване, който е част от предложенията на СТЕ и включва всички задължителни условия или компоненти за нормално ползване от правоимащите без да засяга правата им или да налага премахване на стоежи/огради и /или изграждане на нови. Другите предложени варианти за разпределяне не или не предвиждат сервитутно обслужване на общата жилищна сграда и др.съоръжения по см. на ЗУТ или налагат преустройства , или засягат правата и интересите според установения на терен начин на трайно ползване.