Решение № 17715 от 02.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40987/2024
- Вид
- Решение № 17715
- Подписан
- 02.10.2025
- В сила
- 02.10.2025
- Състав
- ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 104641 от 23.07.2024 · ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА
- Определение № 11137 от 07.03.2025 · ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА
- Разпореждане № 169800 от 03.11.2025 · ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА
- Определение № 17906 от 12.05.2026 · ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, пр.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.4, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 17715 гр. С., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110140987 по описа за 2024 година
В. С. С. е предявил срещу „К.”ЕАД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем №2880405 от 5.12.2023 е нищожен.При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 , пр.2 и пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от договор за паричен заем №2880405 от 5.12.2023.В. С. С. е предявил срещу „А.
Т.”ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на поръчителство към Паричен заем №2880405 от 5.12.2023 е нищожен поради липса на основание и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД.В. С. С. е предявил срещу „А.
Т.”ЕООД и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 76.20 лева, платени без основание.
Ищецът твърди, че на 5.12.2023 е сключил договор за паричен заем 2880405 с ответника „К.”ЕАД, по силата на който.е отпуснат заем в размер от 300 лева, при ГПР в размер от 49.13% и ГЛП от 40%.Съгласно чл.4 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с 1 одобрен от К. гарант-поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредита.Съгласно ал.3 в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане и одобрение е в размер на 14 дни, а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни.Твърди, че на датата на сключване на договора с К. 1 ЕАД, той е сключил договор с „А.
Т.”ЕООД за предоставяне на поръчителство.Твърди, че въз основа на сключения договор за поръчителство той се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 76.20 лева.Възнаграждението за поръчителство се изплаща директно на „К.”ЕАД като е разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит по общ погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер от 384.53 лева.Твърди, че е следвало да предоставя дължимите суми на „К.”ЕАД, което е упълномощено от „А. Т.”ЕООД да събира сумите по договора.Твърди, че наличието на основание за поръчителство е обусловено от валидността на договора за кредит.Твърди, че в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителство, което представлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Съгласно чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен ако в същия не е посочен ГПР и обща сума, дължима от потребителя.Твърди, че ако към ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчител, то действителният ГПР би бил в размер на 3649.83%, а ГЛП-411.38%.Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е лишен от основание, тъй като по силата на процесното правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга.Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „К.”ЕАД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя.Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „К.”ЕАД оспорва предявените искове..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „А. Т.”ЕООД оспорва предявените искове..
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
2
По силата на договор за потребителски кредит №2880405 от 5.12.2023 „К.”ЕАД е предоставило на В. С. С. кредит в размер от 300 лева, при ГЛП40%, ГПР-49.13% и обща сума на плащанията -308.33 лева.
С договор за предоставяне на поръчителство от 5.12.2023 „А. Т.”ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с „К.”, по силата на който да отговаря пред „К.” солидарно с В. С. С. за изпълнението на всички задължения по договора за потребителски кредит и за всички последици от неизпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит срещу възнаграждение в размер от 76.20 лева.
По делото е представено Приложение №1 към договор за потребителски кредит №2880405 от 5.12.2023..
Видно от разписка от 7.12.2023 В. С. С. е наредил в полза на „К.”ЕАД сумата от 388.55 лева.
Видно от разписка от 5.12.2023 „К.”ЕАД е наредило в полза на В. С. С. сумата от 300 лева.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити и СЕФ.
Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната лихва и тогава ГПР е 49.13 %.Ако при изчисляване на ГПР се включи и възнаграждението за поръчителство изчисленият ГПР е в размер 3649.83% .Съгласно заключението на ССЕ В. С.
С. е заплатил сума в размер от 385 лева, с която са погасени задължения в размер на 300 лева – главница, 1 лев –договорна лихва, 76.20 лева – възнаграждение за поръчителство и 7.80 лева – неразпределена сума.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит №2880405 от 5.12.2023 „К.”ЕАД е предоставило на В. С. С. кредит в размер от 300 лева, при ГЛП40%, ГПР-49.13% и обща сума на плащанията -308.33 лева.
Не е спорно по делото, че сумата в размер от 300 лева е предоставена от ответника „К.”ЕАД на ищеца.Това се установява и от представената разписка по делото.
Спорна по делото е действителността на договора за потребителски кредит.
3
Съгласно чл.4, ал.1 от договора в случая, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението на предостави на К. банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К. „ юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението.Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.
Съгласно чл.4, ал.2 от договора в случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.”, съответно този договор не поражда действие между „К.” и кредитополучателя.
При необезпечен кредит срокът на одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.Ако заявлението не бъде одобрено в посочения срок, договорът не поражда действие.
С оглед разпоредбите на чл.4, ал.1 и ал.2 от договора съдът приема, че предоставянето на обезпечение е предпоставка за сключване на договора и заявлението се одобрява след предоставяне на обезпечението.В този смисъл ако не бъде предоставено обезпечение, заявлението няма да бъде одобрено, съответно договорът няма да бъде сключен.
С оглед на което съдът приема, че обезпечението е необходимо условие за сключване на договора.В този смисъл към момента на сключване на договора за потребителски кредит са известни и разходите във връзка с обезпечението- възнаграждението за поръчителство.
Видно от договора за поръчителство, сключен между ищеца и „А.
Т.”ЕООД, възнаграждението за поръчителство е в размер от 76.20 лева.
Доколкото сключването на договор за поръчителство е предпоставка за сключване на договора за потребителски кредит, както и с оглед на това, че е известна сумата на възнаграждението по договора за поръчителство, съдът намира, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като разход в ГПР.
Още повече, че „К.”АД и „А. Т.”ЕООД са свързани лица.Видно от Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „А. Т.”ЕООД е 4
„К.”ЕАД.
В този смисъл ищецът като потребител следва да заплати възнаграждение за поръчителство / почти 1/4 от кредита/, за да гарантира ответника сам пред себе си задължението по кредита.
С оглед на което съдът приема, че плащането на възнаграждението е също в полза на ответника „К.” ЕАД и следва да бъде включено като разход по договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 5.12.2023, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.12.2023г. е 3.79 %, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 13.79%. В случая по договора ГПР е 49.13% ,и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 68.95%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението за поръчителство.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая възнаграждението за поръчителство представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на договора за потребителски кредит възнаграждението за поръчителство е начислено.
Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната лихва и тогава ГПР е 49.13 %.Но ако при изчисляване на ГПР се включи и възнаграждението за поръчителство изчисленият ГПР е в размер 3649.83% .С включването на възнаграждението за поръчителство в ГПР многократно ще се надвиши петкратния размер на законната лихва и с това ще се наруши ограничението на чл.19, ал.1 от ЗПК..
Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с 5 ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.Възнаграждението за поръчителство води до оскъпяване на кредита.Още повече, че „К.”АД и „А. Т.”ЕООД са свързани лица.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По отношение на „А. Т.”ЕООД
С договор за предоставяне на поръчителство от 5.12.2023 „А. Т.”ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с „К.”, по силата на който да отговаря пред „К.” солидарно с В. С. С. за изпълнението на всички задължения по договора за потребителски кредит и за всички последици от неизпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит срещу възнаграждение в размер от 76.20 лева.
Договорът за поръчителство е акцесорен на договора за кредит.Поради това след като основният договор е недействителен, недействителен е и акцесорният договор.В случая отпада основанието, на което е сключен договора за поръчителство, като обезпечаващ задълженията по договора за кредит.Поради това договорът за поръчителство е нищожен поради липса на основание.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД следва да бъде уважен.
6
По отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД С оглед нищожността на договора за поръчителство съдът намира, че платените по него суми като възнаграждение за поръчителство са дадени без основание и с тях ответникът се е обогатил неоснователно.
Разпечатката съдържа 53 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b083292-194c-45cf-9c87-d93c86cba29a