Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17906 от 12.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40987/2024
Вид
Определение № 17906
Подписан
12.05.2026
В сила
12.05.2026
Състав
ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, пр.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17906 гр. С., 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110140987 по описа за 2024 година

„К.“ЕАД е предявило молба по чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 17715/02.10.2025 по гр.дело №40987/2024, СРС, 49 състав в частта за разноските..

„А. Т.“ЕООД е предявило молба по чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 17715/02.10.2025 по гр.дело №40987/2024, СРС, 49 състав в частта за разноските..

„К.“ЕАД твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер от 480 лева е прекомерно.Твърди, че производството не представлява фактическа и правна сложност.Извършената от процесуалния представител на ищеца работа се свежда до депозиране на писмени становища.Поддържа, че по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е взел лично участие процесуалния представител на ищеца.Поддържа, че съдът не е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения.

„А. Т.“ЕООД също твърди, че е прекомерно присъденото адвокатско възнаграждение в размер от 480 лева.Поддържа, че работата по установителния иск за недействителност и по осъдителния за връщане на дадено без основание –чл.55, ал.1 от ЗЗД е една и съща.Поддържа, че адвокатското възнаграждение може да бъде определно и под минималния размер.

Ответникът по молбите В. С. чрез адв. М. ги оспорва.

Съдът като се запозна с довидите на страните намира следното:

1

С Решение № 17715/02.10.2025 по гр.дело №40987/2024, СРС, 49 състав е уважен предявения от В. С. срещу „К.“ЕАД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, както и предявените от него срещу „А. Т.“ЕООД искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

С решението е осъдено „К.“ЕАД да заплати на ЕАД „Д. М.“, процесуален представител на В. С. С. на основание чл.38 от ЗА сумата от 480 лева с ДДС –адвокатско възнаграждение.

С решението е осъдено „А. Т.“ЕООД да заплати на ЕАД „Д. М.“, процесуален представител на В. С. С. на основание чл.38 от ЗА сумата от 480 лева с ДДС –адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че са основателни възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направени от „К.“ЕАД и „А. Т.“ЕООД.

Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на чл38 от ЗА. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителнта правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024 по дело С-438/22 на СЕС, виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения в чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи таза национална правна уредба.От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Нареба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимо адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените процесуални действия..

Съдът намира, че делото не представлява фактическа и правна сложност и е решено в рамките на 2 съдебни заседания, на които не е присъствал процесуален представител на ищеца.Същевременно защитата по исковете срещу първия ответник е идентична със защитата спрямо втория ответник.Отделно от това исковете срещу двамата ответника са с ниска цена.

С оглед на което съдът намира, че в полза на процесуалиня представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от по 120 евро спрямо всеки от ответниците, а заедно с ДДС -144 евро спрямо всеки 2 от ответниците..

Предвид изложеното съдът намира, че решението следва да бъде изменено като в полза на процесуалния представител на ищеца бъде присъдено адвокатско възнаграждение спрямо всеки от ответниците в размер от по 144 евро вместо 480 лева, т.е. да бъде намалено адвокатското възнаграждение.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 17715/02.10.2025 по гр.дело №40987/2024, СРС, 49 състав в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „К.“ЕАД, ЕИК1...., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „В.“№146, /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „Б.“, да заплати на ЕАД „Д.

М.“, процесуален представител на В. С. С., с адрес:гр.С., бул. „А. С.“№125-2, ет.5, офис 5.3, на основание чл.38 от ЗА сумата от 144 евро с ДДС- адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „А. Т.“ЕООД, ЕИК2...9, със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „В.“№146, /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „Б.“, да заплати на ЕАД „Д. М.“, процесуален представител на В. С. С., с адрес:гр.С., бул. „А. С.“№125-2, ет.5, офис 5.3, на основание чл.38 от ЗА сумата от 144 евро с ДДС- адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3