Решение № 649 от 12.06.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 255/2024
- Вид
- Решение № 649
- Подписан
- 12.06.2024
- В сила
- 18.02.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Станислав Мирославов Ангелов
Други актове по делото
- Определение № 673 от 22.02.2024 · Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Златина Иванова Кавърджикова
- Протокол № 440 от 20.03.2024 · Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Златина Иванова Кавърджикова
- Протокол № 601 от 17.04.2024 · Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Златина Иванова Кавърджикова
- Разпореждане № 2122 от 24.04.2024 · Константин Димитров Иванов
- Протокол № 756 от 16.05.2024 · Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Николай Свиленов Стоянов
- Определение № 2099 от 28.05.2024 · Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Златина Иванова Кавърджикова
- Разпореждане № 2947 от 10.06.2024 · Константин Димитров Иванов
- Разпореждане № 3503 от 09.07.2024 · Константин Димитров Иванов
- Разпореждане № 4013 от 02.08.2024 · Константин Димитров Иванов
- Разпореждане № 5221 от 03.10.2024 · Константин Димитров Иванов
- Разпореждане № 6049 от 14.11.2024 · Константин Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 453 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 216 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 269 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-33 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 649 гр. Варна, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100500255 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Д.И.****“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Д., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 274/19.10.2023 год., постановено по гр. дело № 20233130100002 по описа на РС-П. за 2023 год., с което е отхвърлен предявения от дружествотовъззивник против „Д.А.“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Д. (в несъстоятелност) и държавата чрез Националната агенция за приходите със седалище гр. С. положителен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по давност, въз основа на осъществявано в периода 11.02.2016 год. до предявяване на иска – 03.01.2023 год. давностно владение, на недвижим имот, представляващ УПИ № ****, кв. 7 по плана на с. Д., общ. Д., обл. Варна, одобрен със Заповед № **************г., с площ по скица: 6300 кв. м., а по предходен документ за собственост – с площ 8500 кв. м. при граници: от две страни път; УПИ *; УПИ * ; УПИ ***; УПИ **, заедно с построените в същия имот двуетажна масивна жилищн а сграда – сграда за краткотраен отдих, с площ от 198 кв. м. и 13 броя бунгала с обща застроена площ от 156 кв. м.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при 1 допуснати нарушения на процесуалните правила.
Твърди се в жалбата, че ответното дружество „Д.А.“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Д. (в несъстоятелност) не е било надлежно конституирано в процеса, не е било и надлежно призовавано и представлявано, поради което и не е взело реално участие в процеса, не е изразило и становище по предявения против него иск, тъй като дружеството не е било призовавано на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление, съответно и не е представлявано от управителните му органи или от упълномощен от тях процесуален представител, а е призовавано чрез синдика, съответно и е представлявано от синдика, респ. от упълномощен от синдика процесуален представител, което е нарушение на процесуалните правила, довели до накърняване на правото на защита на ответното дружество „Д.А.“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Д. (в несъстоятелност). В подкрепа на наведените оплаквания, в жалбата си въззивникът е направил собствено тълкуване на номрите на ТЗ относно правосубектността на обявен в несъстоятелност търговец, правомощията на управителните му органи и правомощията на назначения синдик.
Наведени са и доводи за противоречие между интересите на ответното дружество „Д.А.“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Д. (в несъстоятелност) и представляващия го синдик Г. С., с оглед обстоятелството, че синдикът бил назначен по предложение на кредитора НАП, със седалище гр. С. (втория ответник по предявения от ищеца иск за собственост), който кредитор е гласувал Г. С. да бъде назначена за постоянен синдик на дружеството и не можело да се очаква синдикът да упражнява защита по делото в интерес на първия ответник „Д.А.“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Д. (в несъстоятелност), тъй като синдикът реално защитавал интересите на НАП, със седалище гр. С.. Счита, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е назначил особен представител на ответника „Д.А.“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Д.
(в несъстоятелност), на основание чл. 29, ал. 4 ГПК.
Оспорени са и изводите на първоинстанционният съд относно правния ефект на влязлото в сила на 24.11.2021 год. решение по търг. дело № 2111/2020 год. по описа на ОС-Варна, с което е бил уважен предявен от държавата чрез НАП, със седалище С. против настоящия ответник „Д.А.“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Д. (в несъстоятелност) и против настоящия ищец „Д.И.****“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Д., иск по чл. 216, ал. 3, вр. ал. 1 ДОПК и е обявена за относително недействителна спрямо държавата, чрез НАП, със седалище гр. С., апортната сделка от 11.02.2016 год., извършена от „Д.А.“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр.
Д. (в несъстоятелност) в капитала на „Д.И.****“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Д., включваща и собствеността върху процесния имот в с. Д., общ. Д.; неправилни са и изводите на районния съд, че след като настоящият ищец е придобил собствеността върху имота на основание извършената апортна вноска, не може да се позовава на друг придобивен способ, в случая – на придобивна давност.
Въззивникът счита, че с влизане в сила на решението по търг. дело № 2
2111/2020 год. на ОС-Варна, с което е бил уважен иска на държавата, чрез НАП, по чл. 216 ДОПК, е било обезсилено с обратна сила правото му на собственост върху процесния имот, с обратна сила е отменен прехвърлителния ефект на апорта и то само и единствено в отношенията между тези три страни, между които се счита, че реално разпореждане с имота не е настъпило. Поради това въззивникът счита, че след като апортната сделка е била обявена за относително недействителна, няма пречка да придобие процесния имот по давност, с начало на владението – извършване на апорта на дата 11.02.2016 год. до предявяване на иска за собственост – 03.01.2023 год., в качеството си на добросъвестен владелец. Навежда, че предявеният иск не е по принцип да се признае правото му на собственост върху процесния имот, придобито по оригинерен придобивен способ (придобивна давност), а само в отношенията между страните по делото.
Според въззивника именно в резултат на факта, че той (въззивникът) е владял процесния имот повече от пет години след извършването на обявения за относително недействителен апорт и нито кредиторът, нито прехвърлителят са се противопоставили на това добросъвестно владение, то и именно на това основание НАП (респ. държавата) не може да удовлетвори вземанията си против длъжника си „Д.А.“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Д. (в несъстоятелност), насочвайки принудително изпълнение върху процесния имот, тъй като в отношенията между тях (между кредитора НАП и длъжника „Д.А.“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Д. (в несъстоятелност) този имот е чужд – принадлежи на въззивника, който е придобил собствеността върху имота не по силата на апорта, а въз основа на давностно владение.
Според въззивника след като приобретателят по унищожена сделка може да си позовава на придобивна давност, вкл. и при добросъвестно владение – в този смисъл е и т. 4 от ППВС 6/1974 год., то от това следва и че на приобретателя по обявена за относително недействителна сделка няма пречка да му се признае качеството на владелец, при това с правата на добросъвестен такъв. От което пък следва, че предявяването на иска на държавата по чл. 216 ДОПК и постановяване на положително решение по този иск не прекъсва давността, а изтеклият период от сключването на апортната сделка до обявяването й за относително недействителна не изгубва правното си значение за владението, т. е., владението следва да бъде зачетено; давността не се прекъсва и не започва да тече нова давност. Приемайки обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение.
Отправеното искане е първоинстанционното решение да се отмени и да се постанови друго, с което предявеният от въззивника установителен иск за собственост да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмени отговори въззивемите „Д.А.“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Д. (в несъстоятелност) и държавата, чрез НАП със седалище гр.
С., оспорват жалбата, считат, че е неоснователна. Излагат съображения.
В съдебно зседание въззивникът не изпраща представител, не изразява становище.
В съдебно заседание въззиваемите страни – ответници по иска за 3 собственост – „Д.А.“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Д. (в несъстоятелност) и държавата, чрез НАП със седалище гр. С., чрез процесуални представители, оспорват жалбата поддържат подадените писмени отговори.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-П. е образувано по предявен от „Д.И.****“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Д. срещу „Д.А.“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Д. (в несъстоятелност) и държавата, чрез НАП със седалище гр. С., иск с правно основание чл. 124, ал. 1, ГПк, вр. чл. 269 ДОПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по давност, въз основа на осъществявано в периода 11.02.2016 год. до предявяване на иска – 03.01.2023 год. давностно владение, на недвижим имот, представляващ УПИ № ****, кв. 7 по плана на с. Д., общ. Д., обл. Варна, одобрен със Заповед № **************г., с площ по скица: 6300 кв. м., а по предходен документ за собственост – с площ 8500 кв. м. при граници: от две страни път; УПИ *; УПИ **; УПИ ****; УПИ **, заедно с построените в същия имот двуетажна масивна жилищн а сграда – сграда за краткотраен отдих, с площ от 198 кв. м. и 13 броя бунгала с обща застроена площ от 156 кв. м.
В исковата си молба, уточнена с молба от 10.02.2023 год. ищецът е навел следните твърдения: На 11.02.2016 год., в резултат на извършена апортна вноска от „Д.А.“ АД (в несъстоятелност) в капитала на ищцовото дружество „Д.И.****“ АД, последното е установило владение върху гореописания имот, владението му е добросъвестно и с изтичане на предвидения в ЗС петгодишен давностен срок ищцовото дружество е придобило собствеността върху имота по давност. Върху гореописания имот е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело №
************* год. по описа на ТД на НАП-Варна с длъжник „Д.А.“ АД (в несъстоятелност) и взискател НАП, по което изпълнително дело след проведен търг с тайно наддаване е обявен купувач, но не е издавано постановление за възлагане. Ищецът твърди, че е трето лице по смисъла на чл. 269, ал. 1 ДОПК, чието право на собственост е засегнато от изпълнението – изпълнението е насочено върху негов собствен, придобит по давност, имот и настоява да се приеме за установено по отношение на ответниците – НАП, със седалище гр. С. и „Д.А.“ АД (в несъстоятелност), със седалище гр. Д.
(съответно взискател и длъжник по изпълнително дело № ************* год. по описа на ТД на НАП-Варна), че е собственик на гореописания имот по давност.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът НАП със седалище гр. С., чрез процесуален представител, оспорва иска. Счита, че е процесуално недопустим с оглед разпоредбата на чл. 299 ГПК. Твърди, че с Решение № 1132/16.10.2020 год. по в. гр. дело № 2111/2020 год. по описа на ОС-Варна, влязло в сила на 24.11.2021 год. е отменено първоинстанционното решение по гр. дело № 270/2019 год. по описа на РС-П. и е постановено друго, с което е обявена за относително недействителна спрямо държавата в лицето на НАП – С., на основание чл. 216 ДОПК, апортната сделка от 11.02.2016 год.
4 с процесния имот, извършена от „Д.А.“ АД (в несъстоятелност), със седалище гр. Д. в капитала на ищцовото дружество „Д.И.****“ АД. Счита, че предмет на приключилото производство по гр. дело 270/2019 год. на РС-П., съответно в. гр. дело № 2111/2020 год. по описа на ОС-Варна, отново е правото на собственост върху процесния имот, апортиран от
„Д.А.“ АД (в несъстоятелност), със седалище гр. Д. в капитала на ищцовото дружество „Д.И.****“ АД. Навежда още, че искът е недопустим и поради това, че ищецът не е от кръга на лицата по чл. 269 ДОПК, както и че липсва правен интерес от иска по чл. 269 ГПК, тъй с предявяването му ищецът противопоставя на страните по изпълнението свои собствени права, които изключват принудителното изпълнение върху негова вещ, а настоящият случай не е такъв, с оглед влязлото в сила решение по в. гр. дело 2111/2020 го. на ОС-Варна, с което апортът на процесния имот е обявен за недействителен спрямо държавата в лицето на НАП, при което и приобретателят е длъжен да търпи изпълнение върху имота, съответно кредиторът НАП, със седалище гр.
Разпечатката съдържа 32 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a6126ec-a0e4-497a-8ccb-01dd13295005