Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 73 от 05.04.2022, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 50/2022
Вид
Протокол № 73
Подписан
05.04.2022
В сила
05.04.2022
Състав
Галина Тодорова Канакиева, Петя Иванова Петрова Дакова, Мая Петрова Величкова

Други актове по делото

  • Решение № 39 от 18.05.2022 · Галина Тодорова Канакиева, Петя Иванова Петрова Дакова, Мая Петрова Величкова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 73 гр. Бургас, 04.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Е. Я. Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600050 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Е.Ч.

Жалбоподателят подсъдим К. С. А. , редовно призован, се явява лично и със служебния си защитник адв. М.П. от АК – Сливен.

Жалбоподателят подсъдим М. Ш. М., редовно призован, се явява лично и със упълномощения си защитник адв. С.С. от АК – Сливен.

Подсъдимият Ю. Е. Й., редовно призован, се явява лично. Не се явява упълномощеният му защитник адв. М.Т. К. от АК - Сливен, редовно призован.

Не се явява гражданският ищец Р. Ф. Р., редовно призован.

Постъпила е молба от адв. М.К., защитник на подсъдимия Ю. Е.

Й., с която заявява, че няма възможност да се яви в съдебно заседание, поради служебна ангажираност по наказателни общ характер дела по описа на СлОС и намира, че няма пречка за разглеждането на делото в негово отсъствие, тъй като подсъдимият Й. не се присъединява към подадените въззивни жалби от 1 другите подсъдими и спрямо него няма подаден протест от ОП – Сливен, и е съгласен делото да се гледа в негово отсъствие.

ПОДСЪДИМИЯТ Ю.Й.: Заявявам, че съм съгласен със становището на моя защитник и заявявам, че не се присъединявам към подадените въззивни жалби от другите подсъдими. Не възразявам делото да се гледа в отсъствие на моя защитник.

По даване ход на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Действително единият защитник не присъства към момента, но предвид изявлението на неговия подзащитен, че няма и за него пречка да не присъства, и желае да се защитава сам, считам, че може да дадете ход на днешното съдебно заседание.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ К.А.: Да се гледа делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ М.М. : Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Ю.Й.: Да се даде ход на делото.

Съдът като взе предвид становищата на страните, подадената молба от адв. М.К. и изрично заявеното становище на подсъдимия Ю.Й., че не се присъединява към подадените въззивни жалби от другите подсъдими и че не възразява да се даде ход на делото в отсъствие на неговия защитник, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. Моля да се приключи съдебното следствие.

АДВ. П.: Няма доказателствени искания. да сочим нови доказателства.

Нямаме

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ К.А. : Няма да соча

2 доказателства.

АДВ. С.: Уважаемо госпожо председател, нямам искания за отводи на председателя, на състава на съда, както и на съдебния секретар.

Няма да сочим нови доказателства. Ако позволите да изразя становище по отношение на протеста на прокуратурата и на въззивните жалби. Поддържам въззивната жалба. По същество ще изразя становище.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ М.М. : Няма да соча доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ Ю.Й. Няма да соча доказателства.

Съдът по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА доказателства. и ПРИЕМА представените по делото писмени

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, всякога когато мотивите са неясни, непълни и противоречиви, е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3 ,т. 1 от НПК. В чл. 305, ал. 3 от НПК изрично е указано, че в мотивите към присъдата се посочват установените обстоятелства въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото от съда решение. При противоречие на доказателствените материали се излагат съображения защо един от тях се приема, а друг не се кредитира или се отхвърля. Запознавайки се с изготвените мотиви към атакуваната присъда, считам, че същите са неясни, непълни и противоречиви. Те са в разрез с установената фактическа обстановка по делото, т.е. считам, че следва да се приеме, че е налице абсолютно съществено процесуално нарушение, а именно липса на мотиви, което не може да бъде отстранено от настоящата въззивна инстанция.

Становището ми е такова, защото подсъдимият М. е признат за виновен за това, че е извършил инкриминираното деяние „грабеж“ с пострадал Р., в качеството на подбудител и съизвършител с А.. В мотивите към присъдата е посочено, че двамата подсъдими А. и М., са действали като съизвършители, 3 тъй като са участвали и двамата в изпълнение на престъплението и то както в нанасяне на побой, така и в отнемане на инкриминираната сума от 275 лв., а отделно подсъдимият М. съдът е приел, че е подбудител. В мотивите е посочено, че той е бил подбудител като е склонил от една страна подсъдимия Й. да повика пострадалия и неговия син в дома му, за да им бъде нанесен побой, така и подсъдимият А., който също да участва в нанасяне на телесните увреждания. Същевременно подсъдимият Й. е оправдан, подсъдимите А. и М. също са оправдани в повдигнатото им обвинение за извършено престъпление в съучастие с Й.. Т.е., не става ясна волята на съда, кой и за какво е подбудил подсъдимия М.. Категорично помоему е налице противоречие в мотивите на съда. Направените правни изводи не кореспондират с приетата в мотивите фактическа обстановка. Когато описва установената според съда такава се сочи, че подсъдимият М. и подсъдимият А. се съмнявали, че свидетелят Ф. – син на пострадалия, по-рано е извършил кражба на техни животни и решили да го набият. Подсъдимият Й. се познавали с Ф. и тримата подсъдими се уговорили да накарат свидетеля Ф. да дойде по някаква причина в с. С. р., община Сливен, за да осъществят намеренията си, като в мотивите продължава съдът – свидетелят Ф. успял да се отскубне и избягнал. След като той успял да избяга, подсъдимият М. и подсъдимият А. се насочили към неговия баща. Двамата последователно му нанесли удари и му отнели въпросната сума. В приетата за установена от съда фактическа обстановка липсва посочване на каквито и да е било действия осъществени от подсъдимия М., които да изпълват съдържанието на приетата в НПК хипотеза на подбудител. Това довежда категорично да объркване, неяснота и както казах, противоречие. В мотивите на съда не е посочено едно доказателство в подкрепа на приетата правна квалификация – подбудител, за подсъдимия М.

Диспозитивът на присъдата не може да замести правните съображения на първоинстанционния съд, които следва да се базират на фактите по делото, довели до изводи за съставомерност на деянието. Освен това искам да отбележа, че в мотивите съвсем схематично, с едно изречение е посочена и формата на вината и то така, както законодателят е приел в чл. 11, ал. 2 от НК, без наличие на каквито и да било мотиви защо съдът приема, че деянието е извършено в пряк умисъл от двамата подсъдими. Неясна е волята на съда и в самата присъда. Моля, уважаеми съдии, да обърнете внимание, че М. е признат за виновен в извършване на престъпление в две форми - като подбудител и съизвършител съответно. Малко по-надолу съдът приема следното, че му налага наказание само единствено като съизвършител. Това противоречие в присъдата, считам, че също не може да бъде санирано по никакъв начин от настоящата инстанция.

Предвид изложеното, моля да отмените присъдата и върнете делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг съдебен състав, на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК.

Уважаеми съдии, ще направя и алтернативно искане, и ще взема 4 отношение по повод и на жалбите, с които сте сезирани, както и протеста на прокурора, ако не приемете изложеното от мен за липса на мотиви, до момента. Предвид претенциите, че не са събрани абсолютно никакви доказателства за това, защото е осъществен грабеж, както и че всички изводи на съда са формирани на база косвени доказателства, категорично не мога да се съглася с това. Не се оспорва нанесения побой, а само отнемането на паричната сума. По делото безспорно са налични доказателства за това, защото пострадалият Р. е разполагал със средства. Както става ясно, той отглежда животни от които има приходи, т.е. съвсем нормално е да разполага с такава сума от 300 лв. Относно това, че вследствие на извършеното деяние тези пари, т.е. сумата от 275 лв. му е била отнета, са показанията на неговата снаха и син, снахата, която твърди, че е тръгнал с пари и синът, който също знаел защо отива да се срещнат с подсъдимия Й. и че баща му е носел пари.

Ако приемем, че те са заинтересовани свидетели и не кредитираме изцяло показанията им, следва изцяло да се кредитират показанията на полицейските служители Д., А. и И., които са работили по случая и пред които пострадалият е разказал какво се е случило, а именно, че след нанесения побой му е отнета и въпросната сума от 275 лв., както и свидетелят Х., с който пострадалият е пътувал до съда в автомобила. Безспорно помоему е установена и сумата, която е носел, тъй като те са извикани заедно със сина си в дома на подсъдимия Й. и са отишли там с идеята пострадалият евентуално ако хареса, да купи въпросната резачка, която е предложена за сумата от над 200 лв., което става ясно и от свидетелските показания, и тя покъсно е продадена за сумата от 300 лв. Т.е. това е била определената сума и е съвсем житейски логично и оправдано след като отиваш да купиш една вещ на такава стойност, да носиш в себе си въпросната сума.

Не на последно място, искам да отбележа и факта, че подсъдимите са търсели пострадалия да му върнат процесната сума, което за мен все пак е индиция, че от тях е извършено въпросното деяние.

Относно протеста на прокурора, аз изцяло го поддържам.

Наложените на подсъдимите наказания помоему са неправилно определени, не са спазени всички изисквания за тяхната индивидуализация. Същите не са съобразени с обществената опасност на деянието и на извършителите, с наличните отегчаващи отговорността обстоятелства, които съдът е приел, че няма такива, а помоему има, малко по-късно ще ги кажа, както и с причините за извършване на престъплението, които изобщо не са коментирани, като помоему се преекспонират посочените в мотивите смекчаващи отговорността обстоятелства. Когато смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят предвиждайки наказание за съответното престъпление, тогава неговото налагане и в най-ниския предел би било едно ненужно репресиране на виновното лице. Като е отчел това, както и по хуманни съображения нашият законодател е предвидил хипотезата на чл. 55 5 от НК. Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като изключително може да е едно само такова, при които е извършено престъплението. В случая считам, че не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав по чл. 55, ал. 1, т.1 от НК, тъй като липсват и изключителни, дори и едно, както и многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. В мотивите към присъдата са посочени като смекчаващи обстоятелства, първо, направените частични самопризнания.

Същите обаче помоему не следва да се отчитат като такива, защото подсъдимите много удобно за тях признават само нанесена телесна повреда, която би се преследвала по частен ред, а едно частично самопризнание, което да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство би следвало да е такова, за да помогне за разкриване на престъплението или да касае самото престъпление, което в случая е грабеж. Ниската стойност на отнетото имущество също помоему не следва да се счита за смекчаващо вината обстоятелство, тъй като те са отнели цялата сума, която според показанията на пострадалия е носел в себе си. Единствено смекчаващо помоему е може би желанието същите да възстановят нанесената от тях имуществена щета или вреда на пострадалия. Съдът е отчел липса на отегчаващи вината обстоятелства, което помоему не е така. Първо, като такова следва да се има предвид, че подсъдимият А. е носел и нанесъл удари не само със сопа, а и с нож. След като двамата подсъдими, на второ място, не са успели да осъществят намерението си да нанесат побой на сина, много последователно решават да извършат престъпление спрямо бащата, т.е. да отнемат сумата, която е носел в себе си, чрез сломяване на съпротивата му с нанасяне на удари със сопа и прободни рани.