Решение № 39 от 18.05.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Бургас, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Елг. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600050 по описа за 2022 година

С присъда № 19/12.11.2021г., постановена по НОХД №644/2020 г., Окръжен съд - Сливен е признал подсъдимите К. С. АХМ., ЕГН:********** и М. Ш. М., ЕГН:********** за виновни в това, че на 06.04.2020г. в с.Стара река, общ.Сливен, в съучастие помежду си – подс.К.А. като извършител, а подс. М.М. като подбудител и извършител, отнели чужди движими вещи сумата от 275 лева от владението на Р. Ф. Р. от с.Светославци, общ.Елена, обл.Велико Търново, с намерението противозаконно да я присвоят, като употребили за това сила и деянието за подсъдимия К.А. представлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК – за подс. А. и на основание чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК– за подс.М., ги осъдил:

- подсъдимия К.А. – на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим;

- подсъдимия М.М. – на лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от три 1 години.

С присъдата съдът е признал подсъдимите К.А. и М.М. за невинни и ги оправдал по обвинението да са извършили престъплението в съучастие с подсъдимия ЮЛ. ЕМ. Й. като помагач.

Със същата присъда ОС-Сливен е признала подсъдимия ЮЛ. ЕМ. Й., ЕГН:********** за невинен в това, че на 06.04.2020г. в с.Стара река, общ.Сливен, като помагач, в съучастие с К. С. АХМ.-извършител и М. Ш. М.

– подбудител и извършител, отнел чужди движими вещи - сумата от 275 лева от владението на Р. Ф. Р. от с.Светославци, общ.Елена, обл.Велико Търново, с намерението противозаконно да я присвои, като употребили за това сила и деянието представлява опасен рецидив, поради което и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 от НК.

На основание чл. 59 ал. 1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият К. С. АХМ. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимите К. С. АХМ. и М. Ш. М. да заплатят на гражданския ищец Р. Ф. Р. причинените му с престъплението имуществени вреди в размер на 270 лева ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 06.04.2020г. до окончателното й изплащане.

Осъдил е подсъдимите К. С. АХМ. и М. Ш. М. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Сливен сумата от 50 лева /по 25 лева всеки един от тях/, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

С присъдата подсъдимите К. С. АХМ. и М. Ш. М. са осъдени да заплатят по равно направените по делото разноски – сума в размер на 311,20 лева по сметка на ОД МВР-Сливен, както и сума в размер на 30 лева по сметка та ОС-Сливен.

На основание чл.53, ал.1, б“а“ от НК съдът е постановил отнемане в полза на държавата на вещи – 2 бр. тампони /одорологични следи/, запечатани в пликове с №№ В2360 и №В2361, както и следи за ДНК анализ – 2 бр., запечатани в хартиени пликове с №№ В 2358 и № В 2359, които е постановил след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени като вещи без 2 стойност.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили протест на прокурор при ОП-Сливен, въззивна жалба от гражданския ищец Р. Ф. Р., както и жалби от подсъдимия К. С. АХМ. чрез служебния защитник – адвокат М.П. от АК-Сливен и от подсъдимия М. Ш. М. чрез упълномощения защитник – адвокат С.С. от АК-Сливен.

С протеста се релевират доводи за незаконосъобразност на постановената присъда в частта й относно наложеното на двамата подсъдими - К.А. и М.М. наказание, като се претендира неправилното му отмерване по правилата на чл.55 от НК – при отсъствие на законовите предпоставки, както и неправилно приложение на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наказанието, наложено на подс. М.. Твърди се неправилен подход на съда при оценка на доказателствата, релевантни към индивидуализацията на наказанията на двамата подсъдими. Изтъква се, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят приложението на чл.55 от НК, както това е сторил първоинстанционният съд. Приложението на института на условно осъждане спрямо подсъдимия М. се сочи, че няма да способства постигане на целите на индивидуалната превенция. Поставя се акцент върху обществената опасност на деянието от гледна точка на интензитета на упражнена спрямо пострадалия принуда, както и върху конкретния принос на подс.М. в осъществяване на процесната задружна престъпна дейност, и данните за съдебното му минало. Направено е искане пред въззивния съд да измени присъдата в санкционната й част, като увеличи размера на наказанията лишаване от свобода, наложени на двамата подсъдими – за подс. К.А. до 5 години, а за подс. М.М. до 3 години, с отмяна на чл.66, ал.1 от НК.

В жалбата на гражданския ищец Р. Ф. Р., наименувана „жалбастановище“, са изтъкнати аргументи в подкрепа на позицията на държавното обвинение, че наложените на двамата подсъдими наказания са необосновано занижени и поради това се явяват явно несправедливи. Поддържа се основателност на протеста и относно неправилното приложение на чл.66 от НК спрямо подсъдимия М.. Заявено е искане за изменяване на присъдата и увеличаване на наказанията, наложени на подсъдимите А. и М., както и отмяна на приложението на чл.66 от НК спрямо последния.

3

В жалбата на подсъдимия М.М. се съдържа бланкетно оплакване за неправилност на присъдата поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Направено е искане за отмяна на атакувания акт и постановяване на оправдателна присъда, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В жалбата на подсъдимия К.А. се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда поради необоснованост на фактическите констатации, нарушение на материалния и процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъква се, че по делото не са събрани никакви доказателства, които да подкрепят тезата на прокурора за осъществен от подсъдимите грабеж. Твърди се недоказаност на факта, че пострадалото лице е имало в себе си пари. Поддържа се, че изводите на съда по фактите са основани единствено на „косвени гласни доказателства“, дадени от заинтересовани от изхода на делото лица, които са непоследователни и противоречиви. Установяването по делото на обстоятелството, че на пострадалия Р. е нанесена телесна повреда се сочи, че не е достатъчно, за да се повдигне обвинение за грабеж. Направено е искане за постановяване на оправдателна присъда.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас поддържа протеста. Сочи, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Констатирайки липса на пълнота и яснота в изведената и отразена в мотивите към атакувания акт фактология по казуса, прокурорът ангажира доводи за допуснато нарушение на чл.305 ал.3 от НПК – липса на изчерпателно посочване на установените по делото обстоятелства, необсъждане на всички събрани доказателства от гледна точка на съществуващи между тях противоречия, довело до логически несвързани изводи за съставомерност на деянието, извършено от подсъдимите М.М. и К.А. по текста на повдигнатото срещу всеки обвинение за осъществен в съучастие помежду им грабеж. Неяснота и противоречие в позицията на съда се сочи, че е налице по отношение конкретно осъществената от подс. М. подбудителска дейност. Описаните в мотивите действия на подс. М. по склоняване на останалите двама подсъдими – А. и Й. да участват в нанасяне 4 на побой над сина на пострадалия се сочи, че не кореспондират със следващите изводи на съда относно отсъствието на принос на подс.Й. в общата престъпна дейност, обусловило оправдаването на последния по предявеното му обвинение. Изтъква липса на представени от съда съображения по въпроса за вината на подсъдимите от гледна точка на възприетото, че деянието е извършено при пряк умисъл. Констатира на следващо място неясна воля на съда при осъждането на подс. М. по предявеното му обвинение по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 и ал.3 от НК, като сочи, че макар и признат за виновен по това обвинение, наказанието на последния е наложено само за дейността му на извършител, а именно за деяние, квалифицирано по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК. С горните доводи прокурорът прави искане атакуваната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В алтернативен план, поддържайки, че доказателствата по делото способстват установяването на фактите, въведени в обвинителния акт, на основата на които подсъдимите М.М. и К.А. са обвинени в извършването на грабеж спрямо пострадалия Р., прокурорът пледира присъдата да бъде изменена, като наказанията на двамата бъдат увеличени до размера, заявен в протеста – на 5 години лишаване от свобода за подс. К.А. и на 3 години лишаване от свобода за подс. М.М., с ефективното им изтърпяване. В случай, че въззивният съд не уважи искането за отмяна приложението на чл.66 от НК спрямо подс. М., предлага изпитателният срок на постановеното условно осъждане да бъде увеличен на пет години. Аргументирайки явна несправедливост на санкциите, отмерени на подсъдимите М. и А., прокурорът изтъква, че съдът е пренебрегнал обществената опасност на извършеното деяние и наличието на отегчаващи отговорността на двамата подсъдими обстоятелства, вместо което е придал необосновано голяма тежест на обстоятелствата от кръга на смекчаващите такива. В този смисъл и намира, че наказанието на подсъдимите неправилно е определено при условията на чл.55 от НК.

Относно постановената спрямо подс. Ю.Й. оправдателна присъда, прокурорът счита, че в тази част актът на първата инстанция следва да бъде потвърден.

Жалбоподателят – граждански ищец Р.Р. не се явява пред въззивния съд, редовно призован.

5

Пред въззивния съд подсъдимият К.А. се явява лично и с назначения му служебен защитник – адвокат М.П. от АК-Сливен, който поддържа депозираната жалба ведно със съображенията, изложени в нея. Изразява становище за недоказаност на обвинението срещу подзащитния му съобразно параметрите на същото, очертани в обвинителния акт. Сочи, че единственият установен по безспорен начин факт по делото е този на приложена от подсъдимите сила спрямо пострадалия Реджеб, каквото е било и действителното им намерение, с оглед създадените напрегнати отношения между сина на последния – св. Ф. и подс. М.. Относно факта на отнемане на инкриминираната сума от 273 лева от пострадалия, защитникът счита, че доказателства не са налице, като застъпените от съда изводи в тази насока са основани на предположения. Неустановено според защитата е и обстоятелството по какъв начин са отнети парите от пострадалия и кой от двамата подсъдими е осъществил действията по отнемане. Изтъква, че самият пострадал е крайно непоследователен в показанията си относно размера на сумата, с която е разполагал в деня на инкриминираната дата и в кой момент е констатирал липсата на парите. С горните съображения, защитникът пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.

А. да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за осъществено престъпление – грабеж.

Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият А. се присъединява към доводите, наведени от защитника му и искането за отмяна на осъдителната присъда.

Пред въззивния съд подсъдимият М.М. се явява лично и с упълномощения защитник - адв.С.С. от АК-Сливен, който поддържа жалбата и съображенията, развити в нея за неправилност на постановената присъда.

Разпечатката съдържа 33 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e3665cf-18aa-4802-83b8-ce723c723913