Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1548 от 09.04.2014, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
34/2014
Подписан
09.04.2014

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Публикувай

Решение №

Номер

Година

14.10.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

09.16

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров дело номер

20101200500456 по описа за

2010 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Срещу Решение № 2640/07.04.2010 г., постановено по гр.д. № 3194/2009г. по описа на РС Б., е депозирана пред ОСБ., въззивна жалба от Е. К. Ст. с ЕГН – * от град Б., ул. “Д.” №2, като собственик и Управител на “Е. Ст. – Г.”, ответник по разглеждането пред първата инстанция гражданско дело.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Акцентира се върху твърдението, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения пред първата инстанция граждански иск с правно основание чл. 23 ал.1 във връзка с чл. 21 от ТЗ, без да анализира задълбочено събраните по делото доказателства. Възразява се и срещу изводите на съдебния състав от РСБ., на които се е позовал да постанови съдебния си акт, тъй като не е отчетен факта, че през периода за който се претендира незаплащането на дължимите суми, именно ищцата като прокурист е изпълнявала задълженията по управлението на дейността на фризьорския салон и именно тя е следвало да начислява и изплаща дължимите и се суми като прокурист съобразно делегираните и правомощия. Същата обаче за този период не е представила нито един отчет, нито документи удостоверяващи приходите и разходите на фирмата за същия период. Възразява се в жалбата, че дейността на ищцата по делото като прокурист, не е била одобрена от едноличния търговец и прокуриста все още не е освободен от отговорност по смисъла на ТЗ. В жалбата се съобщава на въззивния съд, че с оглед неправомерното поведение на прокуриста П. – Л. и липсата на счетоводни документи за дейността на фризьорския салон, са станали повод да бъде сезирана и ОПБ. за престъпления по чл.219 и чл. 282 от НК от страна на ищцата по гражданското дело пред първата инстанция, но все още прокуратурата не е взела становище по образуваните преписки. В заключение се обобщава, че неправилния и непълен анализ на доказателствата пред първата инстанция по делото, са довели и до необосновани и незаконосъобразни изводи на съда, което води и до цялостна порочност на постановения съдебен акт. От въззивния съд се иска да бъде отменен изцяло обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства или каквито и да било доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, такъв по делото от насрещната страна не е постъпил.

Въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, не са налице основания за промяна на фактическите изводи на първостепенния съд, като следва да се приеме за установено и доказано следното:

Между страните по делото – “Е. СТ. – Г.” – град Б., чрез собственика си – Е. К.Ст. с ЕГН – * и Д. М. П. – Л. от град Б., е сключен Договор за търговско управление от 14.08.2007г., по силата на който търговецът е възложил, а физическото лице – прокурист е приел, да управлява предприятието на “Е. СТ. – Г.” – град Б., срещу месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата/чл. 3/. Търговецът е упълномощил прокуриста да извършва от негово име и за негова сметка всички действия и сделки, свързани с управлението на предприятието – фризьорски салон, като правата на прокуриста са били детайлизирани в разпоредбата на чл. 4 от сключения договор за управление. Договорът е бил сключен в писмена форма и с нотариална заверка на подписите на страните. С Решение № 3161/25.09.2007г. на фирмено отделение на ОС Б., по партидата на “Е. СТ. – Г.” – град Б. е вписана промяна в начина на управление и представителство, като Д. М. П. – Л. от град Б. е била вписана като прокурист.

От разпита на Д. М. П. – Л. пред първоинстанционния съд и дадените по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК от нея обяснения, се установява, че за процесния период върху който се простира исковата претенция по делото – 14.08.2007г. до 19.09.2008г., тя е подавала документите, които се изискват съгласно данъчното и осигурителното законодателство пред съответните органи. Всички средства за осигуровки, за данъчни плащания, за наем и за разходи на фирмата, били осигурявани лично от търговеца - Е. Ст., а ищцата единствено подписвала документите, като прокурист. Всеки ден Е. Ст. била уведомявана какво е ставало в салона, как е минал деня, всички пари всяка вечер се отчитали на нея. Ищцата нямала разписки и документи за даването на пари, като не била правила писмено и нарочен отчет за дейността си на прокурист.

Не се спори между страните и съдът по реда на чл. 146 ал.1 т. 4 от ГПК е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че за процесния период- 14.08.2007г.- 19.09.2008г., между страните е съществувало и правоотношение на основание валидно сключен трудов договор, по силата на което- Д. М. П. – Л., е изпълнявала при ответника едноличен търговец и длъжността “фризьор”.

По делото пред първата инстанция е допусната и изслушана съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещото лице С. В.. В заключението, което следва да бъде счетено от съда за обективно и компетентно изготвено, вещото лице установява, че за периода 14.08.2007г.- 19.09.2008г., на Д. М. П.- Л., не е отразено в разчетно-платежната ведомост, изплащане на възнаграждение по Договора за търговско управление от 14.08.2007г. Същото възнаграждение, вещото лице определя на общата сума от 2 732. 62 лв., като заключава че то не е било изплатено. В разчетно-платежната ведомост на предприятието на едноличния търговец, няма положени подписи за получател на сумите, липсва нареждане за превод по банков път, както и разписки за получени суми. В счетоводството на “Е. СТ.–Г.”– град Б. няма данни ищцата да е заемала и втора длъжност. От наличните документи се установявало ползването на платен годишен отпуск за отглеждане на малко дете от страна на Е. Ст. За процесния период от време, собственикът на “Е. СТ. – Г.” – град Б., не заплащал дължимите се на П. - Л. вноски за социално и здравно осигуряване за изпълняваната от нея длъжност прокурист. Установява се обаче, че на същата са били превеждани дължимите вноски за ДОО и ЗО за заеманата от нея по силата на трудов договор с едноличния търговец длъжност –“Фризьор”.

Фактическите констатации на експерта се потвърждават и от отговора на НАП ТД – Б. до Д. П. – Л., по повод на нейна жалба за несъответствие на осигурителните и вноски. В писмото се сочи, че няма начислени и изплатени възраграждения за прокурост за посочения в жалбата период, поради което няма задължение за внасяне на осигурителни вноски, съгласно чл. 4 ал.1 т. 7 от КСО. Сочи се в писмено, че единствения регистриран между “Е. СТ. – Г.” – град Б., чрез собственика си – Е. К. Ст. с ЕГН – * и Д. М. П. – Л. от град Б. е Трудов договор № 1/05.11.2007г. за длъжността “Фризьор – прокурист”, за която се начисляват и съответните осигурителни вноски.

Безспорно е по делото и обстоятелството, че действието на сключения договор за търговско управление от 14.08.2007г. и учредената по силата на същия на прокуриста представителна власт, са били прекратени от собственикът на “Е. СТ. – Г.” – град Б., считано от 19.09.2008г.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд навежда следните правни доводи:

По предявения иск с правно основание чл. 23 от ТЗ, първоинстанционният съд е постановил едно допустимо и валидно съдебно решение.

Въззивният съд в рамките на правомощията си съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК и въз основа на доказателствата събрани пред първата инстанция по делото в тяхната съвкупност счете, че правните изводи на първоинстанционния съд, подробно изложени в мотивите към атакувания съдебен акт, са неправилни и незаконосъобразни и са налице основанията на закона обжалваното решение на РСБ. да бъде изцяло отменено.

При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че с оглед на разпоредбите на чл. 21, чл. 24 и чл. 25 от ТЗ следва правния извод, че между търговеца и прокуриста възникват две правоотношения, които имат за свой източник различни юридически факти – едностранна упълномощителна сделка, която е строго формална, и двустранен възмезден договор, за който формата не е условие за действителност. Всеки един от тях е изпълнен с отделно съдържание, включващо задължението за уговорените между страните престации в рамките на изрично уговореното с оглед на мандата, както и с оглед на задълженията следващи по силата на закона. Едностранната сделка дава представителна власт на прокуриста, а по силата на втория договор, който може да е трудов или за мандат, прокуристът не само може, но и е длъжен, да извършва действията за които е упълномощен от търговеца. Ето защо, правата и задълженията както на търговеца, така и на прокуриста, са източник на облигационни отношения между тях, по силата на сключения договор.

Внимателния анализ на сключения между страните по настоящото дело писмен договор, дава основание без съмнение да се приеме правния извод, че между тях е сключен в законно установената в чл. 21 ал.1 от ТЗ форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите, договор за прокура, който е бил вписан и в търговския регистър по партидата на търговеца с оглед охраната интересите на третите лица. Видно от съдържанието на Договора за търговско управление от 14.08.2007г. на прокуриста – Д. П.- Л. са били дадена от собственика на “Е. СТ. – Г.”, широки правомощия, като прокуриста на практика е бил управомощен от търговеца да управлява търговското предприятие от негово име и за негова сметка, с пълния обем права с които самият търговец е разполагал. Впрочем дори този извод да не можеше да се изведе от детайлното изброяване на тези права в чл. 4 от сключения договор за търговско управление, съдебната практика и доктрина се е обединила около становището, че тези права произтичат не само от волята на принципала, но и по силата на самия закон- от разпоредбата на чл. 22 ал.1 от ТЗ, като прокуриста има правото да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняването на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия, като единствено съществува забрана за прехвърляне на правата на прокуриста на трето лице, без знанието и съгласието на търговеца упълномощител, както и забраната да отчуждават и обременяват с тежести недвижими имоти, собственост на търговеца/чл. 22 ал.2 от ТЗ/.

Без съмнение в настоящия казус между страните по сключения договор за търговско управление е възникнало правоотношение по правно валиден договор за прокура, по силата на която прокуриста е бил с представителна власт, но тази власт сама по себе си не го е задължавала да я упражнява. Докато упълномощаването е едностранна и безвъзмездна сделка, на нейно основание не възниква и задължение за търговеца да заплаща възнаграждение на прокуриста. Ето защо правно значимо се явява второто правоотношение между търговеца и прокуриста, което в настоящия случай е имало за предмет договор за мандат/по аргумент на чл. 23 от ТЗ/, сключен в същата форма, в която е бил сключен и договора за прокура. За този договор сключен между страните, безспорно доказателство по настоящото дело са разпоредбите на чл. 1 и чл. 3 от Договора за търговско управление от 14.08.2007г. Съществен за решаването на настоящото дело е въпроса, че договора за мандат, възникнал като граждански такъв между страните по настоящото дело, вече е задължавал прокуриста да изпълнява в пълен обем и в рамките на правомощията на самия търговец, всички действия необходими за дейността и съществуването на предприятието, като в основата на договора за управление на търговското дружество, стои мандатния договор и чрез него се уговаря постигането на определени икономически цели и показатели при прякото осъществяване на търговската дейност.