Акт № 577 от 06.02.2014, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 34/2014
- Подписан
- 06.02.2014
Цитирани разпоредби
- чл. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58 · Наказателен кодекс
- чл. 58, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 2, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
Публикувай
Решение № 199
Номер
199
Година
24.10.2013 г.
Град
Велико Търново
Окръжен съд - Велико Търново
На
10.10
Година
2013
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Валери Събев дело номер
20134100600463 по описа за
2013 година за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 79 от 29.08.2013г. на ВТРС, постановена по НОХД № 1151/2013г. по описа на същия съд, подсъдимият М. Л. П., с установена по делото самоличност, е признат за виновен в това, че на 10.03.2013г. около 23.00 часа в гр. В., ул. „Т. К." № 1, бл. 3, вх. Б, в стая № 101, при условията на опасен рецидив, в съучастие, като съизвършител, с Г. П. С., отнел от владението на собствениците им без тяхното съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи: преносим компютър марка „НР" модел 6910 на стойност 419 лева, собственост на Д. В. А., мобилен телефон марка „Нокия", модел 1208 с ИМЕЙ ******************, на стойност 24 лева, ведно със сим карта на „Глобул" № **9, на стойност 7,20 лева, мъжки кожен портфейл, на стойност 28,00 лева, калъф за очила на стойност 8,40 лева, слънчеви очила, марка „Рейбан" на стойност 208 лева, зарядно устройство за мобилен телефон „Нокия" на стойност 15 лева, 1 чифт маратонки, марка „Адидас", на стойност 69,60 лева, 1 чифт маратонки, марка „Найк", на стойност 79,20 лева, собственост на М. В. Х., всички вещи на обща стойност 858,40 лева, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК, чл. 36 и чл. 58 а, ал. 4, вр. с чл. 373, ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НКму е наложено наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
Със същата присъда на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което М. Л. П. е задържан по настоящото наказателно производство, считано от 13.03.2013г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият М. Л. П. (със снета по делото самоличност) е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 75,50 лв., а на основание чл. 190, ал. 2 от НПК е осъден да заплати по 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
С присъдата подсъдимият Г. П. С., с установена по делото самоличност, е признат за виновен в това, че на 10.03.2013г. около 23.00 часа в гр. В., ул. „Т. К." № 1, бл. 3, вх. Б, в стая № 101, при условията на опасен рецидив, в съучастие, като съизвършител, с М. Л. П., отнел от владението на собствениците им без тяхното съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи: преносим компютър марка „НР" модел 6910 на стойност 419 лева, собственост на Д. В. А., мобилен телефон марка „Нокия", модел 1208 с ИМЕЙ ******************, на стойност 24 лева, ведно със сим карта на „Глобул" № **9, на стойност 7,20 лева, мъжки кожен портфейл, на стойност 28,00 лева, калъф за очила на стойност 8,40 лева, слънчеви очила, марка „Рейбан" на стойност 208 лева, зарядно устройство за мобилен телефон „Нокия" на стойност 15 лева, 1 чифт маратонки, марка „Адидас", на стойност 69,60 лева, 1 чифт маратонки, марка „Найк", на стойност 79,20 лева, собственост на М. В. Х., всички вещи на обща стойност 858,40 лева, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК, чл. 36 и чл. 58 а, ал. 4, вр. с чл. 373, ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което Г. П. С. е задържан по настоящото наказателно производство, считано от 11.03.2013г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият Г. П. С. (със снета по делото самоличност) е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 75,50 лв., а на основание чл. 190, ал. 2 от НПК е осъден да заплати по 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК на Г. П. С. е определено да изтърпи едно общо наказание – най-тежкото измежду наказанията, наложени му с присъдата и влязла в сила присъда по НОХД № 856/2013г. по описа на ВТРС, а именно – една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 2 НК са приспаднати изтърпените от Г. П. С. части от наказанията лишаване от свобода по посочените присъди от определените за изтърпяване такива.
С присъдата ВТРС се е разпоредил и с веществените доказателства по делото.
Срещу горната осъдителна присъда е постъпил протест от прокурор при РП – В. Търново с оплаквания, че същата е неправилна, тъй като наложените наказания се явяват несправедливи. В протеста се развиват подробни съображения за обстоятелствата, които налагат увеличаване на наложените наказания. Предлага се настоящата инстанция да измени обжалваната присъда като наложи на М. П. 5 години лишаване от свобода, а на Г. С. – 4 години лишаване от свобода.
Постъпила е и въззивна жалба от адвокат М. от ВТАК, служебен защитник на подсъдимия Г. П. С., с оплаквания, че същата е несправедлива в частта относно размера на наложеното наказание. В жалбата се развиват съображения, че наложеното наказание е завишено. Защитникът на подсъдимия моли на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК да бъде изменена атакуваната първоинстанционна присъда като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на В. поддържа подадения протест. Развива съображения, че предвид многобройните осъждания на подсъдимите, наложените им наказания се явяват несправедливи, поради което моли настоящата инстанция да уважи изцяло п¯дадения протест.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия Г. С. поддържа подадената въззивна жалба и оспорва протеста. Счита, че деянието за което е осъден С. е квалифицирано като извършено при условията на рецидив, поради което предходните му осъждания не могат да бъдат отчитани като отегчаващо вината обстоятелство. С тези съображения моли протестът да бъде оставен без уважение като неоснователен.
Поддържа подадената въззивна жалба, като развива подробни съображения за здравословното състояние на С., което се е влошило при престоя му в ареста. Излага, че за да има ефект наложеното наказание, същото трябва да е справедливо. Развива доводите си, че всички вещи, които С. е обвинен да е отнел са възстановени. Твърди, че може да се направи извод, че С. ще престане с престъпната си дейност. Моли наложеното наказание да бъде намалено.
Подсъдимият Г. С. моли протестът да не бъде уважаван, а наказанието му да бъде намалено. В последната си дума пред въззивната инстанция подсъдимият изразява съжаление от това, което е направил.
Защитникът на подсъдимия П. – адв. Г. С., развива съображения за неоснователност на подадения протест. Счита, че ВТРС правилно е обсъдил всички доказателства по делото и е приложил правилно материалния закон. Моли да бъде оставен без уважение подаденият от прокуратурата протест.
В последната си дума подсъдимият П. изразява съжалението си от извършеното.
ВТОС, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и служебно провери правилността на присъдата, намери следното:
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за което се е явило направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК от подсъдимите цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и даденото в тази връзка от подсъдимите изрично съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно в мотивите на присъдата е приел за установени и доказани всички относими към предмета на делото фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените самопризнания от страна на подсъдимите, както и на останалите доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно - показанията на свидетелите Б.Б., М.М., Т. М., Б.Д., Д. А., К.К., Г. В., П. Р., С. С., Д. Б., М. Х., Ц. М., П. И., Д. К., Д. Д.; заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза; протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, протокол за обиск и изземване, протоколи за разпознаване на лица, справки за съдимост на подсъдимите, данни за личността на С., данни за личността на П., и писма от мобилни оператори.
Въз основа на самопризнанията на подсъдимите С. и П., както и въз основа на останалите събрани в досъдебното и в съдебното производство доказателства и доказателствени средства, които напълно и изцяло подкрепят обсъжданите самопризнания, първоинстанционният съд е приел за установена следната релевантна фактическа обстановка, която се възприема и от настоящата инстанция:
Подсъдимият М. Л. П. е роден на 20.05.1985г. в гр. В. Т. живущ в с. Лесичери, ул. „Четиринадесета” № 2, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, с ЕГН *.
П. е осъждан за умишлени престъпления от общ характер по НОХД № 1385/2012г. с Присъда № 136/22.08.2012г. на ВТРС в сила от 11.09.2012г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 36 и чл. 58, ал. 4 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип, а на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и чл. 2 от НК е зачетено и приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 30.04.2012г.
Подсъдимият Г. П. С. е роден на 24.08.1987г. в гр. В. Т. живущ в гр. В. Т. ул. „Б.Б.” № 15, вх. Б, . 3, ап. 9, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, с ЕГН *.
Г. П. С. е осъждан за умишлени престъпления от общ характер по НОХД № 1322/2012г. със Споразумение № 186/29.06.2012г. на ВТРС, в сила от 29.06.2012г. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, с което му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е зачетено и приспаднато времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа за времето от 23.30 ч. на 26.06.2012г. до 13.30 ч. на 27.06.2012г.
На 10.03.2013г., около 22:00 часа, в гр. В. Т. Г. С. и М. П. отишли в района на студентските общежития на ВТУ „Св. св. К. и М.”, намиращи се в гр. В. Т. ул. „Г. К.” № 1, бл. 3, вх. Б, като били забелязани от студените, които се събрали в стая № 104, намираща се на първия етаж. Същата вечер около 23:00 часа, подсъдимите видели незатворен прозорец на една от стаите (№ 101) и поради нужда от пари решили да извършат кражба. Проникнали през незатворения прозорец в помещението, като П. взел преносим компютър марка „HP”, модел 6910 на стойност 419,00 лв., собственост на Д. А., 1 чифт маратонки марка „Адидас” на стойност 69,60 лв., 1 чифт маратонки марка „Найк” на стойност 79,20 лв., собственост на М. В. Х., а подсъдимият С. взел мобилен телефон марка „Нокия”, модел 1208 с ИМЕЙ ******************, на стойност 24 лева, ведно със сим карта на „Глобул" № **9, на стойност 7,20 лева, мъжки кожен портфейл, на стойност 28,00 лева, калъф за очила на стойност 8,40 лева, слънчеви очила, марка „Рейбан" на стойност 208 лева, зарядно устройство за мобилен телефон „Нокия" на стойност 15 лева.
Разпечатката съдържа 42 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4dbfff6-85a2-46a0-8e42-798c79382909