Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 10.02.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 335/2023
Вид
Решение № 17
Подписан
10.02.2025
В сила
10.06.2025
Състав
Павлина Георгиева Димитрова, Росица Антонова Тончева, Георги Николов Грънчев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Варна, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Росица Ант. Тончева

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600335 по описа за 2023 година , при произнасянето взе предвид следното:

С жалба по чл.318, ал.6 от НПК е сложено началото на настоящето въззивно производство, чийто предмет е правилността на присъда №12/06.07.2023 година по НОХД №278/2021г. на Окръжен съд-Разград. С тази присъда подсъдимият В. О. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.т.2, 6 и 7 вр. чл.26, ал.1 от НК, наложено му е наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение с четиригодишен изпитателен срок, осъден е за имуществени вреди в размер на 83721.33лв в полза на Държавата със законната лихва от 14.04.2010г. до окончателното изплащане на главницата, в тежест на Б. са възложени разноските по делото и държавна такса.

Въззивната жалба се позовава на допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

В резюме, мотивира се оплакване за постановяване на присъдата при отсъствие на несъмнено доказване на обвинението и за нарушение по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК във връзка с липса на ясни мотиви относно реалността на инкриминираните сделки при доказаното положение, че техният предмет 1

(стоки и услуги) е вложен в актуван строителен обект. Друга линия на обосновка на въззивната жалба е за незаконосъобразност на присъдата по отношение на гражданския иск на две основания – първото от тях е за различие в стойността на уважената претенция и съставомерната щета по инкриминираното престъпление, а второто съдържа позоваване на института по чл.171, ал.2 от ДОПК. На база на развитите съображения, защитникът апелира към въззивната инстанция за намеса при алтернативните условия по чл.336, ал.1, т.3 от НПК или по чл.335, ал.2 от НПК.

В пренията пред настоящата инстанция прокурорът пледира в полза на правилността на атакуваната присъда, защитникът поддържа въззивната жалба.

В лична защита подсъдимият Б. се счита за невинен, в последната си дума желае да бъде оправдан, позовава се и на изтекла давност.

Варненският апелативен съд, след като взе предвид подадената въззивна жалба, като обсъди доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 НПК, намери за установено следното:

Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.1 от НПК на 30.11.2012 година, с предмет – разследване на квалифицирано данъчно престъпление (ДПр, т.3, папка №1). До постановяване на контролираната присъда, наказателното производство многократно е преминавало между отделни стадии в досъдебната и съдебната фаза.

Понастоящем, с обвинителен акт на подсъдимия е повдигнато обвинение за две престъпления в условията на еднородна реална съвкупност по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.т.2, 6 и 7 от НК, едното от които и във вр. чл.26, ал.1 от НК. В хода на първоинстанционния съдебен стадий по НОХД №278/2021 година по описа на Окръжен съд-Разград, съдът констатирал изтичане на абсолютна давност по отношение на възможността за наказателно преследване на престъплението по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.т.2, 6 и 7 от НК в периода от 01.05.2008г. до 13.06.2008г., постановявайки вече влязъл в сила акт на осн. чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК (НОХД №278/2021г., т.2, л.485л.486). По повод на заявление на подсъдимия в последната дума по ВНОХД №335/2023 година, давността по чл.81, ал.3 от НК по отношение на повдигнатото обвинение по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.т.2, 6 и 7 вр. чл.26, ал.1 от 2

НК през периода 01.09.2009г.-14.04.2010г. не е изтекла към момента на постановяване на това съдебно решение.

Първоинстанционният съд е провел пълно съдебно следствие, в чиито предели извършил проверка на доказателства и доказателствени източници от досъдебното производство, сам по силата на служебното начало осъществил и други съдебни следствени действия, разрешавайки въпросите по чл.301 от НПК с проверяваната присъда. Въззивният състав не намери основание за провеждане на съдебно следствие, приемайки обективната истина по делого за разкрита при следните фактически положения:

Дружеството „Вива Инженеринг“ООД е регистрирано на 02.12.2005 година със съдружници подс.В. Б. (управител) и Валентина Рашкова. Считано от същата дата, ЮЛ е регистрирано по ЗДДС в ТД на НАП-Варна, ИРМ Разград. В следващите години настъпили промени в дружествения състав – подс.Б. продължил да е съдружник и управляващ ООД до 17.12.2009г., когато той придобил дружествените дялове и станал собственик на капитала и управител на „Вива Инженеринг“ЕООД. Основен предмет на дейност на търговското предприятие била строително-монтажна работа и такава то извършвало на различни обекти. В личния си състав дружеството имало назначени двама строителни техници, а броят на наетите работници бил променлив.

В периода между 2007 и 2009 година, инкриминираното ЮЛ имало добро финансово състояние и осъществявало дейност. Дружествените работи се управлявали единствено от подсъдимия, който организирал и контролирал търговските дела, ръководил работниците, сключвал сделки, разплащал се, а за целите на счетоводството и данъчното облагане - предавал счетоводните документи на св. Г. М.. Тя (М.), в периода от 2006г. до февруари 2010г., заемала длъжността на оперативен счетоводител във „Вива

Инженеринг“ООД/ЕООД, със задължение да осчетоводява фактурите от търговката дейността на дружеството, да изготвя и да подава СД по ЗДДС и други регистри - за последното била упълномощена от подсъдимия.

Както вече бе казано, свидетелката получавала първичните счетоводни документи лично от подъдимия, тях тя отразявала в дневниците за покупки и продажби, въз основа на които изготвяла и месечните СД по ЗДДС.

Св.М. нямала знание за търговската дейност на предприятието, не оперирала с 3 банковите му сметки, нито пък имала достъп до касата.

На 17.09.2012г. св. М. била освободена от работа след отпуски по болест и по майчинство.

От началото на месец май 2008г. до 14.04.2010г. инкриминираното дружество развивало дейност.

1.През м.май 2008г. по неустановен начин подсъдимият се снабдил с фактури на "Мк ойлс" ООД, в които „Вива Инженнеринг“ ООД било получател. Сделките по фактурите не били реално осъществени, т.к. дружеството-доставчик не разполагало с нает персонал, нямало договори с поддоставчици, фактически не е доставило фактурираните стоки и услуги, за тях нямало реални разплащания. Ръкописният текст във фактурите и подписите за двете страни по доставките не били авторство нито на подсъдимия, нито на представляващия „Мк ойлс“ ООД.

Подс. Б. предал на св.М. фактурите, издадени от „Мк ойлс“ООД за осчетоводяване – тя ги отразила в дневник за покупки и в СД по ЗДДС.

По визирания способ в дневника за покупки на „Вива инженеринг" ООД били включени:

-фактура № 144/07.05.2008 г. за доставка на влагоустойчив шперплат, армировка, латекс, тухли, силиконова боя и транспортна услуга до гр. Балчик, с данъчна основа 24 498.75лв. и включен ДДС 4 899.75 лв.;

-фактура № 145/13.05.2008 г. за доставка на греди, теракол, влагоустойчив шперплат и транспортна услуга до град Балчик, с данъчна основа 6 283.00 лв. и включен ДДС 1 256.60 лв.;

-фактура № 146/19.05.2008 г. за доставка на цимент, на тухли и на транспортна услуга до гр. Балчик, с данъчна основа 11 946.00 лв. и включен ДДС 2 389.20 лв.;

-фактура № 147/22.05.2008 г. за доставка на дизелово моторно гориво и транспортна услуга до гр. Балчик, с данъчна основа 21 540.00 лв. и включен ДДС 4 308.00лв.;

-фактура № 148/23.05.2008 г. за доставка на валцована стомана и транспортна услуга до гр. Балчик, с данъчна основа 21 790.00 лв. и включен ДДС 4 358.00лв.;

-фактура № 149/26.05.2008 г. за доставка на иглолистни дъски и 4 транспортна услуга до гр. Балчик, с данъчна основа 8 410.00 лв. и включен ДДС 1 682.00 лв;

-фактура № 150/29.05.2008 г. за доставка на армировка и транспортна услуга до гр. Балчик, с данъчна основа 3 590.00 лв. и включен ДДС 718.00 лв.

Вписването на фактурите в дневника за покупки обосновало отразяването им и в СД по ЗДДС.

Подсъдимият се запознал със съдържанието на изготвените от св.М. отчетни регистри, и като управляващ и представляващ „Вива Инженеринг“ООД, подал в данъчната администрация офис – Разград дневник за покупки, дневник за продажби и СД по ЗДДС, заведена с вх.

№17000924293/13.06.2008г.

По описания начин „Вива инженеринг“ООД приспаднало неследващ се данъчен кредит в размер на 19611.55лв.

2. През месеците септември, октомври и декември 2009 г. и месец март 2010 г. подс.Б. отново по неустановен начин се сдобил с фактури с невярно съдържание. В тях дружествата „Денил и Ко" ЕООД, „Електростроймонтаж 89" ЕООД и „ВИК 05" ЕООД били вписани за доставчици на стоки и услуги, но реални сделки фактически не били извършени, т.к. доставчиците не разполагали с нает персонал, с техническа и материална обезпеченост, не били сключвани договори във връзка с фактурираните обстоятелства с други търговци, по фактурите нямало реални разплащания. В допълнение, подсъдимият и представляващите трите дружества не били съответни автори на ръкописен текст и подписи в първичните документи.

Подс. Б. предавал на св.М. фактурите за нереалните сделки, а тя ги осчетоводявала в дневници за покупки и ги включвала в месечните СД по ЗДДС на „Вива Инженеринг“ООД/ЕООД.

От своя страна подс.Б., като управляващ и представляващ „Вива инженеринг“ООД се запознавал с отчетните регистри и СД по ЗДДС, след което подавал дневниците за покупки и продажби и съответните СД по ЗДДС в ТД на НАП - Варна, офис – Разград. Веднъж и св.М. подала визираните документи в НАП, но без каквото и да е знание за верността на отразените в тях обстоятелства.

По описания начин за „Вива инженеринг“ООД възниквало право на 5 приспадане на неследващ се данъчен кредит, като за четирите визирани месеца този размер възлизал общо на 64 109.80 лв.

По отношение на доставчик „Денил и ко“ЕООД:

Посоченото дружество било данъчен субект по ЗДДС от 25.06.2009г. до служебната му дерегистрация на 19.02.2010г. Предприятието нямало нает персонал за периода от 01.01.2007г. до 30.12.2008г. Собственик на капитала и управител до 08.10.2009 г. била св.А.И., след което дружеството било прехвърлено на св.А.А.. И двамата управители нямали знание за дейността на дружеството, нито пък са издавали и подписвали инкриминираните фактури за „Денил и ко“ЕООД.

На 14.10.2009г. подсъдимият подал за „Вива Инженеринг“ООД в гр.Разград, в данъчната администрация, дневник за покупки и СД по ЗДДС за данъчен период септември 2009г. с вх. №17000952644/14.10.2009 г. Така той декларил данъчна основа на облагаемите доставки от 395 289.61 лв. и ДДС за внасяне 3 693.53 лв., при реално дължим 44 648, 53 лв., като включил и начислил ДДС по данъчни фактури с невярно съдържание, с доставчик "Денил и Ко" ЕООД в общ размер на 40 955,00 лева на основание следните фактури:

- фактура № 161/02.09.2009 г. за доставка на СМР по протокол с данъчна основа 50 000 лв. и включен ДДС 10 000 лв.;

- фактура № 162/03.09.2009 г., за доставка на транспортна услуга с данъчна основа 5 525 лв. и включен ДДС 1 105 лв.;

- фактура № 169/17.09.2009 г., за доставка на СМР по протокол с данъчна основа 50 000 лв. и включен ДДС 10 000 лв.;

- фактура № 183/30.09.2009 г., за доставка на СМР по протокол с данъчна основа 99 250 лв. и включен ДДС 19 850 лв.

По този начин данъчният субект приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 40 955,00 лв.

Спрямо доставчик „Електрострой-монтаж 89“ЕООД

Посоченото дружество било регистрирано на 05.02.2009г., а от 24.02.2009г. е и задължено ЮЛ по ЗДДС до датата на служебната му дерегистрация на 30.03.2010г. От създаването до януари 2014г. това дружество нямало сключени трудови договори. Негов управител бил св.П.Б..

На 14.12.2009 г. подсъдимият, като представляващ и управляващ "Вива 6