Решение № 76 от 10.03.2022, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 617/2021
- Вид
- Решение № 76
- Подписан
- 10.03.2022
- В сила
- 20.06.2023
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА, КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 809 от 18.11.2021 · АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
- Протокол № 709 от 21.12.2021 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА, КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
- Определение № 37 от 14.01.2022 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА, КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
- Протокол № 45 от 01.02.2022 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА, КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
- Разпореждане № 558 от 07.06.2022 · АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
- Разпореждане № 730 от 05.08.2022 · КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 1, т. 5 · Закон за закрила на детето
- чл.127 · Семеен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 51 ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 76 гр. Перник, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500617 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: Г. В. С., ЕГН: **********, с адрес: ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 260845 от 09.07.2021 г., постановено по гр. дело № 430/2020г. по описа на Районен съд – Перник
В подадената жалба се излагат доводи, че решението в частите, в които упражняването на родителските права върху детето С.С. С. е предоставено на бащата С. Г.
С., местоживеенето на детето е определено в дома на бащата, определен е режим на лични отношения между детето и майката, майката е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 162,50лв. от датата на исковата молба до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, допуснато е предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка, отхвърлен е насрещният иск за увеличаване на издръжката на детето, дължима от бащата, както и е осъдена ответницата да заплати разноските по делото, било неправилно и незаконосъобразно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и при очевидна неправилност, като с него не били защитени интересите на детето, поради което 1 моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъде уважен предявеният насрещен иск, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. В останалите му части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В подадената жалба се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, като при постановяване на решението си е кредитирал единствено свидетелските показанията на свидетелите, доведени от ищеца и не е обсъдил в пълнота показанията на свидетелите, водени от ответната страна, както и не е събрал допълнителни доказателства, от значение за правилното решаване на спора, каквото правомощие съдът имал, доколкото се касаело за производство, в което се защитава интерес на дете. В тази връзка навежда доводи, че съдът е постановил решението, без по делото да бъде установено какво е отношението на съжителстващия с майката мъж - И.Р.Д. към детето. От приетите доказателства по делото не се установявало, че бащата е по-пригодният родител да упражнява родителските права, както и че са настъпили промени в живота на детето, които да налагат промяна в упражняването на родителските права. Съдът не бил обсъдил и взел предвид обстоятелствата със съществено значение за решаване на спора, че през време на съвместния живот на двамата родители, бащата е злоупотребявал с алкохол, лесно се афектирал, избухвал и повишавал тон, както и упражнявал системно домашно психическо и физическо насилие върху майката и то в присъствието на детето, което обстоятелство принудило майката да напусне общия им дом и да изведе детето от него, като връщането му при бащата щяло да доведе до деградация в развитието на детето и било против неговите интереси. Въззивникът твърди, че бащата на детето нямал собствено жилище, в което да може да отглежда детето, нямал финансова стабилност, поради алкохолната си зависимост трудно се задържал на работа и обичайно бил безработен, не било установено, че доходите на бащата са по-добри от тези на майката на детето. Обстоятелството, че при бащата детето щяло да има самостоятелна стая, докато при майката детето живее и спи с още хора в една стая, не било основополагащо при преценката за най- добрия интерес на детето, тъй като то се чувствало добре при майка си и било привързано с неговите брат и сестра, с които споделяло една стая, а отделянето му от тях щяло да е в негова вреда. Въззивникът счита за необоснован извода на съда, че бидейки майка на три деца, нямало да може да осигури необходимата грижа и внимание на малолетната С., тъй като от доказателствата по делото се установявало, че майката имала изградена емоционална връзка и с трите си деца и нито едно от тях не било лишено от нужното внимание, като майката разполагала и с достатъчно доходи, за да задоволява основните потребности и на трите си деца, поради което обстоятелството, че е многодетна майка, не следвало да се тълкува в неин ущърб. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението и в частта му относно присъдената издръжка, тъй като същата не следвало да се дължи от майката за периода от подаването на исковата молба до влизане на решението в сила, защото през този период детето е отглеждано от майката и издръжката следвало да се заплаща от бащата.
Въззивникът счита за неправилно отхвърлен и предявеният насрещен иск за увеличение на присъдената издръжка дължима от бащата на детето от 150лв на 200лв. месечно, тъй като към момента на определянето й детето е било на *** възраст, бащата е бил безработен, а майката е работила на няколко места, докато към момента на предявяване на насрещния иск бащата е трудово зает и реализира доходи, детето посещава училище и получаваната издръжка е под законовия минимум.
Въззиваемият С. Г. С. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал писмен отговор, с който излага становище, че атакуваният съдебен акт се явявал законосъобразен, логичен, обоснован, правилен и постановен изцяло в интерес на малолетното дете С.С. С.. В хода на първоинстанционното производство, районният съд по безспорен начин установил, че С.С.
2 притежава необходимия родителски капацитет, който е нужен на детето, предвид крехката му възраст и нормалното му психо-физическо развитие, включително и осигуряващ му една стабилна и сигурна семейна среда, каквато майката не може да му предостави, поне не и на този етап. Районният съд в мотивите си съумял да анализира и отчете всички събрани в хода на производството доказателства. Задълбочено провел изследване на родителския капацитет на двамата родители посредством изготвения Социален доклад с изх. № *** от ***, кредитираната съдебно-психологична експертиза, разпитаните свидетели и проведеното по реда на чл. 176 от ГПК изслушване на двамата родители. Това, че същите не кореспондирали с желанията и вижданията на въззивницата не означавало, че съдът е пренебрегнал интереса на детето. Наведените от страна на жалбоподателката доводи, за „системно психическо и емоционално домашно насилие, ескалиращо до физическо насилие, упражнявано от страна на С.С. върху мен и в присъствието на децата ми”, останали единствено до степен на твърдения, тъй като не били доказани с конкретни доказателства. Неоснователни били твърденията във въззивната жалба, че въззиваемият не можел да реализира трудови доходи поради отнемане на шофьорската книжка, тъй като въззиваемият бил трудово ангажиран, за което към отговора представя копие от актуалния му трудов договор, като същият реализирал много по-голям месечен доход, отколкото С.. Сочи се, че въззиваемият е по пригодният родител, с оглед констатациите на вещото лице след проведени задълбочени психологични интервюта и изследвания. По отношение на битовите и социалните условя, при които се отглеждало детето, се сочи, че въззивницата не разполагала с необходимите материално-битови условия за отглеждането и възпитанието на С. С., като детето няма собствена самостоятелна стая, а е принудено да живее в една стая с брат си, сестра си, майка си и настоящия й приятел И.. От друга страна, бащата на детето живеел в голяма двуетажна къща, собственост на баща му, като за детето била отделена самостоятелна детска стая, чиито условия били много добри, а паралелно с това С. имал възможност да осигури на детето си всичко необходимо за неговото добро възпитание, обучение, разполага със стабилни материални средства, така че на детето да не му липсвало нищо, което му е необходимо с оглед нормалното физическо, емоционално и интелектуално развитие на дете в тази възраст. Твърди, че средата на живот в дома на С., където детето разполага със собствена самостоятелна стая, се явява по-благоприятна с оглед нормалното здравословно развитие на детето. Твърди, че в хода на производството се доказало, че хигиенните навици на детето след раздялата на родителите му силно са се занижили, като това се дължало найвече на факта, че С. не успявала да отдели достатъчно време за С., тъй като вниманието й било поделено между трите й деца, а особено същото било насочено към най-малкото от тях, родено през ***. С оглед на всичко изложено, моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното Решение № 260845 от 09.07.2021 г., постановено по гр.д. № 430/2020г. по описа на Районен съд - Перник, като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени направените разноски в хода на въззивното производство.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
3
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира от фактическа страна следното:
Ищецът С. Г. С. и ответницата Г. В. С. са родители на малолетното дете С.С. С., родена на *** в ***, видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено от община *** въз основа на акт за раждане № *** от *** До *** страните живеели заедно с по – голямата дъщеря на С. – В.Л. С., родена на ***, както и с родителите на С. в къщата на баща му Г. С., находяща се в ***, със застроена площ от 80 кв.м., видно от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №**, том *, рег. №***, дело № *** от *** на нотариус Р.М., с район на действие ***.
Със споразумение, одобрено с протоколно определение от 25.06.2018г., постановено по гр.д. №2501/2018г. по описа на Пернишки районен съд, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С.С. С. на неговата майка Г.С., местоживеенето на детето е определено на адреса на майка му, на бащата е определен режим на лични контакти с детето и му е възложено задължението да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150лв. на малолетното си дете чрез неговата майка.
Видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ***, освен двете си деца – В. и С., Г.С. има и трето дете – Н.И.Д., роден на ***, с баща И.Р.Д., с когото ответницата живее на семейни начала.
От представеното по делото пред първа инстанция Удостоверение № ***, издадено от ТП НОИ – ***, както и от представеното пред въззивната инстанция Удостоверение №*** от „***“ ЕООД, се установява, че за периода 31.07.2019г. – 01.07.2020г. Г.С. е получавала месечно обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане от осигурителния орган в общ размер на 6999,08 лева., а от м. юни 2021г. до депозирането на въззивната жалба получава доходи по правоотношението с настоящия й работодател „***“ ЕООД, възлизащи в общ размер на 897 лева.
От своя страна ищецът е представил трудов договор №*** и допълнително споразумение към него от ***, служебна бележка №***, удостоверение №***, служебна бележка №*** и удостоверение №***, издадени от „***“ ЕООД, както и трудов договор № *** и удостоверение №***, издадени от „***“ АД, от които доказателства се приема за установено по делото, че за периода от 10.02.2017г. до 02.09.2021г. С.С. се е намирал в трудови правоотношения с работодателя „***“ ЕООД, при когото е заемал длъжността „***“, като за периода от м.01.2019г. до м.12.2019г. е получил месечни брутни трудови възнаграждния в общ размер на 7312 лева., а за периода от м.01.2021г. до м.09.2021г. е получил месечни брутни трудови възнаграждния в общ размер на 5528,78 лева. Считано от *** същият е заел длъжността „*** „***“ АД, като за периода от м.09.2021г. до м.12.2021г. е 4 получил месечни брутни трудови възнаграждния в общ размер на 4318,74 лева.
Разпечатката съдържа 30 от 155 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87b97caa-d224-44dd-a886-3097d7a1294c