Решение № 16714 от 26.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44151/2025
- Вид
- Решение № 16714
- Подписан
- 26.08.2026
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Други актове по делото
- Разпореждане № 141766 от 12.09.2025 · Антоанета Георгиева Ивчева
- Разпореждане № 19465 от 11.02.2026 · Антоанета Георгиева Ивчева
- Разпореждане № 27759 от 02.03.2026 · Антоанета Георгиева Ивчева
- Определение № 9773 от 11.03.2026 · Антоанета Георгиева Ивчева
- Определение № 18933 от 21.05.2026 · Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 3, т. 35 и т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл. 3, т. 35 и т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл. 293 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 16714 гр. София, 26.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110144151 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, срещу А. М. А., ЕГН: **********, със съдебен адрес: **, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 485,69 лева с еврова равностойност от 248,33 евро, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 540991 от 11.01.2019г., сключен със С, вземанията по който са прехвърлени на А с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.12.2024г. до окончателното плащане, сумата от 110,31 лева с еврова равностойност от 56,40 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 11.01.2019г. до 11.01.2020г., както и сумата от 575,47 лева с еврова равностойност от 294,23 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 11.01.2020г. до 12.12.2024г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.01.2025г. по ч.гр.д. № 77015/2024г. по описа на СРС, 74 с-в.
Ищецът навежда твърдения, че на 11.01.2019г. между С и А. М. А. е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит № 540991, по силата на който на ответника е предоставена заемна сума в размер на 500 лв. при фиксиран лихвен процент 36,00% и ГПР – 42,57 %. Излага, че в тежест за заемателя е възникнало насрещното задължение да погаси отпуснатия кредит на 12 погасителни вноски, всяка от които в размер на 104,31 лв., в срок до 11.01.2020г. Сочи, че в раздел „Неустойки“ било предвидено, че за всяка забавена погасителна вноска е дължимо обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Излага, че А. М. А. условил сумата по кредита, но не предприел действия по погасяване на задължението нито до крайния 1 срок на сделката, нито към датата на подаване на исковата молба. В случай че не се установи сключването на договор за кредит по електронен път, то моли да се приеме, че е налице такъв за паричен заем. Поддържа, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г. със С придобил вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, за което обстоятелство длъжникът бил уведомен. В условията на евентуалност моли ответникът да се счита уведомен с получаването на препис от исковата молба. Поради изложените съображения счита, че в негова полза е възникнало притезание за неудовлетворените искови суми. Моли за уважаване на предявените искови претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител – адв. М. Д, е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва страните да са обвързани от облигационно правоотношение, тъй като не са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. Възразява срещу дължимостта на исковите суми с доводи, че не е усвоил заемната сума. Релевира възражение, че вземанията на кредитора са погасени поради изтекъл давностен срок. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В полза на заявителя А е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение от 21.01.2025 г. за претендираните суми, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника, и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявил искове за установяване на вземанията, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост. Ето защо правният спор следва да бъде разгледан по същество.
Предявените установителни искове намират правната си квалификация в чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валиден договор за потребителски кредит № 540991 от 11.01.2019г., сключен между С и А. М. А., чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР;
2/ точно изпълнение на задълженията на кредитодателя по договора, в т.ч. същият да е предоставил на ответника уговорената заемна сума, при което за последния да е възникнало задължение за връщане на усвоеното, ведно с възнаградителна лихва; 3/ настъпване на изискуемостта на вземанията; 4/ изпадане на ответника в забава; 5/ размера на претендираните суми; 6/ прехвърляне на вземанията към длъжника в полза на ищеца и уведомяване на ответника за извършената цесия. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
На първо място следва да се осъществи проверка относно материалноправната легитимация на ищеца. В подкрепа на твърденията за придобиване на процесните притезания по делото е приобщен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., сключен между А и С. В §2 е посочено, че вземанията, предмет на сделката, са описани в Приложение № 1. Представено е и извлечение от Приложение № 1, в което е отбелязан Договор № 540991 с кредитополучател А. М. А.. Доколкото в приложението се съдържа конкретна информация за вземането – основанието, от което произтича, длъжника, както и неговия размер, следва да се приеме, че последното е в достатъчна степен индивидуализирано и валидно прехвърлено на цесионера.
Съобщаването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сделката и правата преминават към цесионера от момента на нейното 2 сключване. Значението на уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД се свързва с това, че стабилизира правата в лицето на цесионера и задължението не би могло да бъде изпълнено валидно другиму. В константната си съдебна практика ВКС възприема, че правнорелевантно за действието на цесията е съобщаването от цедента на длъжника, освен ако старият кредитор не овласти новия. /в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т. д.
№ 1711/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 204 от 25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на III т.о./.
От събраните доказателства – в частност Приложение № 3 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. е видно, че С е упълномощило А с представителна власт да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023г. По делото е приобщено уведомление за извършена цесия от А, без да са налице данни последното да е достигнало до длъжника А.. При това положение, уведомлението изходящо от упълномощения цесионер, приложено към исковата молба и достигнало до ответника със същата, представлява надлежно съобщаване на цесията съобразно чл.
99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето поражда действие и за длъжника. Това извод не се разколебава от обстоятелството, че книжата са връчени на особен представител. На основание чл. 47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС, I т.о., този смисъл Решение № 148 от 02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25 от 03.05.2017г. по гр. д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о./. Ето защо, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК това следва да се съобразява като фактическо обстоятелство, настъпило след предявяване на иска, което обосновава материалноправната легитимация на ищеца.
Исковата претенция се основава на фактически твърдения за сключен между С и А. М. А. договор за потребителски кредит от разстояние – по електронен път.
Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като съгласно нормата на чл. 9 ЗПК това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв договор може да бъде сключен и като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР, такава финансова услуга, по отношение на която законът е приложим е и кредитирането.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за 3 комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. Предвид изложените от ищеца фактически твърдения за начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно нормата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП (загл. изм. ДВ бр. 85/2017 г. – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги).
В настоящата хипотеза ответникът е сезирал кредитора посредством попълване на електронна заявка на сайта на търговеца за кандидатстване за кредит. Самата заявка е приета по делото и съдържа лични данни, а именно: три имена на ответника, ЕГН, адрес, номер, дата на издаване и срок на валидност на документ за самоличност, данни за заетост на лицето – постоянен трудов договор, както и размер на кредита – 500 лева, начин на получаване на сумата – офис на Изипей, срок – 12 месеца, сума на вноска с неустойка – 104,31 лева, общо задължение за връщане – 625,31 лева, ГПР: 42,57 %.
Разпечатката съдържа 25 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8685054b-d8f4-46e9-8b3e-abe221405aa1