Определение № 18933 от 21.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18933 гр. София, 21.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110144151 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се приложат по делото материалите по ч.гр.д. № 77015/2024 г. по описа на СРС, 74 с-в.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 77015/2024г., по описа на СРС, 74 състав.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.06.2026 г. от 11:30 часа, за когато да се призоват страните.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:

203374133, със седалище и адрес на управление: ***, срещу А. М. А., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 485,69 лева с еврова равностойност 248,33 евро, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 540991 от 11.01.2019г., сключен със „Стик Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК – 23.12.2024г. до окончателното плащане, сумата от 110,31 лева с еврова равностойност 56,40 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 11.01.2019г. до 11.01.2020г., както и сумата от 575,47 лева с еврова равностойност 294,23 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 11.01.2020г. до 12.12.2024г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.01.2025г. по ч.гр.д. № 1

77015/2024г. по описа на СРС, 74 с-в.

Ищецът навежда твърдения, че на 11.01.2019г. между „Стик Кредит“ АД и А. М. А. е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит № 540991, по силата на който на ответника е предоставена заемна сума в размер на 500 лв. при фиксиран лихвен процент 36,00% и ГПР – 42,57 %. Излага, че в тежест за заемателя е възникнало насрещното задължение да погаси отпуснатия кредит на 12 погасителни вноски, всяка от които в размер на 104,31 лв., в срок до 11.01.2020г. Сочи, че в раздел „Неустойки“ било предвидено, че за всяка забавена погасителна вноска е дължимо обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Излага, че А. М. А. условил сумата по кредита, но не предприел действия по погасяване на задължението нито до крайния срок на сделката, нито към датата на подаване на исковата молба. В случай че не се установи сключването на договор за кредит по електронен път, то моли да се приеме, че е налице такъв за паричен заем.

Поддържа, че по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 22.03.2024г. със „Стик Кредит“ АД придобил вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, за което обстоятелство длъжникът бил уведомен. В условията на евентуалност моли ответникът да се счита уведомен с получаването на препис от исковата молба. Поради изложените съображения счита, че в негова полза е възникнало притезание за неудовлетворените искови суми. Моли за уважаване на предявените искови претенции.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител – адв. М.

Давидов, е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва страните да са обвързани от облигационно правоотношение, тъй като не са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. Възразява срещу дължимостта на исковите суми с доводи, че не е усвоил заемната сума. Релевира възражение, че вземанията на кредитора са погасени поради изтекъл давностен срок. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Доказателствена тежест:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на валиден договор за цесия, по силата на който „Стик Кредит“ АД е прехвърлило на „АПС Бета България“ ЕООД вземането си към ответника, че е упълномощен от стария кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето, че е съобщил на длъжника прехвърлянето, за което обстоятелство не сочи доказателства, валидно договорно правоотношение, по силата на което на А. М. А. е предоставена парична сума за определен срок и условия от „Стик Кредит“ АД срещу насрещното задължение на ответника да я върне, ведно с възнаградителна лихва, фактическо предаване на сумата, сключване на договора по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕЕУ, както и че падежът на задължението е настъпил. По възражението за изтекла погасителна давност следва да установи настъпването на факти, обуславящи спиране, съответно прекъсване на давностния срок.

В тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже правоизключващите си възражения – пълното или частично погасяване на дълга, както и фактите, на които основава своите възражения. По възражението за изтекла погасителна давност в негова тежест е да докаже началния момент на давностния срок и неговата продължителност.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главно задължение и изпадането на ответника в забава.

В тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже правоизключващите си възражения – пълното или частично погасяване на дълга, както и фактите, на които основава своите възражения.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. съдът УКАЗВА на страните, че следи служебно за нищожност на договора, от който се твърди да произтичат процесните вземания поради 2 противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за наличието на неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в следващото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, изменен съобразно настоящото определение, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА

ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА, ВКЛЮЧИТЕЛНО СКЛЮЧВАНЕ НА

СЪДЕБНА ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНА СПОГОДБА.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3