Определение № 1119 от 03.04.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 788/2026
- Вид
- Определение № 1119
- Подписан
- 03.04.2026
- В сила
- 03.04.2026
- Състав
- Даниела Дончева, Михаил Малчев, Димитър Мирчев
Други актове по делото
- Определение № 1886 от 11.06.2026 · Даниела Дончева, Михаил Малчев, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 221 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 254, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 342 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 343 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1119 гр. София, 03.04.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Димитър Мирчев
Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20261000500788 по описа за 2026 година
Съдебното производство е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК вр. с чл. 220 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Л. Р., действащ чрез процесуалния си представител, срещу частта от определение №71 от 22.01.2026 г. по в. гр. дело № 44/2026 г. по описа на Окръжен съд - Перник, с която съдът е оставил без уважение искането на Л. Л. Р. да бъде конституирана като трето лице помагач на негова страна Н. К. Й., както и е оставена без разглеждане предявения с въззивната жалба инцидентен установителен иск на основание чл. 30 ЗС.
В частната жалба се изтъкват съображения, че поради допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение, не му е било осигурено лично участие в първоинстанционното производство и незаконосъобразно му е бил назначен особен представител. Заявява се, че веднага след като е узнал за постановеното решение от районния съд, е упражнил правата си да поиска конституирането на трето лице помагач на своя страна, както и да предяви инцидентен установителен иск. Поддържа се, че същият е пряко свързан с предмета на спора и е необходим за правилното му решаване. Моли се да се отнеми в обжалваната част определението, като да бъде указано на въззивния съд да допусне конституирането на трето лице помагач и да допусне разглеждането на предявения инцидентен установителен иск.
Ответникът по частната жалба - М. И. И., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал в установения от закона срок отговор на частната жалба. С него последната се оспорва като неоснователна.
Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено 1 следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, като същата е допустима по отношение на отказа на съда да приеме за съвместно разглеждане предявения инцидентен установителен иск и по отношение на отказа за конституиране на трето лице помагач на страната на съделителя Л. Л. Р., но е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
В обжалваната част процесното определение на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав на същия съд в правомощията на правораздавателните му компетенции.
С решение № 966 от 30.10.2025 г. по гр. д. № 1124/2025 г. по описа на ПРС, е допуснато извършването на съдебна делба върху следния недвижим имот, находящ се в гр. Перник, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, целият с площ от 533 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор: няма, номер на предходен план: 3244, квартал 130, парцел: VIII, при съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***., в едно с построената в същия Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1891/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ на сградата от 52 кв.м., брой етажи - два, с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна. МЕЖДУ И ПРИ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ : М. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес г***, - 1/2 идеални части от имота и Л. Л. Р., ЕГН **********, с адрес ***, - 1/2 идеални части от имота.
Настоящият съдебен състав констатира, че към въззивната жалба на Л.
Л. Р. е приложен инцидентен установителен иск, предявен от Н. К. Й. срещу Л. Л. Р. и М. И. И., с който същата претендира да се установи по отношение на ответниците, че е собственик на основание чл. 30 ЗС на ½ идеална част от допуснатия до делба недвижим имот. От друга страна настоящата частна жалба е депозирана от Л. Л. Р., а не от Н. К. Й.. Настоящият частен жалбоподател нито твърди, нито има правно основание да действа като процесуален субституент на Н. К. Й.. Ето защо същият не разполага изначално с процесуално право да обжалва отказа на съда да приеме за разглеждане предявения от Н. К. Й. инцидентен установителен иск. Отделен въпрос е, че в случая Л. Л. Р. няма и интерес от предявяването на такъв иск, тъй като евентуално негово уважаване предполага намаляване на притежаваните от него самия идеални части от делбения имот. Поради изложените съображения правилно окръжният съд е оставил без разглеждане 2 предявения инцидентен установителен иск.
Освен това следва да се подчертае, че изначално съобразно приетото в т.
7 „а“ на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, определението на съда, с което е отказал да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като същото не прегражда по – нататъшното развитие на делото и неговото обжалване не е предвидено изрично в закона. В тази насока няма процесуална пречка Н. К. Й. да предяви исковите си претенции срещу Л.
Л. Р. и М. И. И. в отделно исково производство. Същата не участва в делбеното производство и не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решение № 966 от 30.10.2025 г. по гр. д. № 1124/2025 г. по описа на ПРС. За прецизност обаче следва да се изтъкне, че правното основание, на което тя се позовава (чл. 30 ЗС) не е придобивно основание и не може да доведе принципно до възникване на право на собственост или до съсобственост.
Също така за пълнота на изложението следва да се добави, че съдебната практика за допустими хипотези за разглеждане на инцидентен установителен иск, на която се позовава частния жалбоподател, е напълно неотносима към разглеждания случай. Тъй като окръжният съд е оставил без разглеждане, а не без уважение предявеният инцидентен установителен иск, частната жалба срещу тази част от обжалваното определение е допустима, но неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК ищецът до приключването на първото заседание за разглеждане на делото, а ответникът в срока за отговор, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Според чл. 220 ГПК по допускането на третото лице съдът се произнася с определение. Съгласно нормата на чл. 221 ГПК третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора. Според чл.
223 ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла. До провеждане на първото съдебно заседание в делбеното производство най-късно се въвеждат в процеса всички оспорвания и преюдициални въпроси съгласно чл. 342 и чл. 343 ГПК. В настоящия случай ответникът едва с подаването на въззивната жалба е направил искане за конституиране на трето лице помагач, което по съществото си съставлява посочване на друг съделител.
Настоящият съдебен състав намира, че за да се допусне привличането на трето лице като помагач е необходимо да е налице правен интерес от него за съответната главна страна. Такъв ще е налице, когато съдебното решение по някакъв начин може да се отрази на правното положение на третото лице.
Такива са случаите, когато по изключение силата на съдебното решение се разпростира и спрямо третото лице, когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице, когато е налице опасност от затрудняване или усложняване 3 защитата на третото лице при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна. Целта на привличането за привличащия е при евентуален неблагоприятен за него изход на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в следващ процес. Следователно, налага се извод, че в конкретния случай не е налице правен интерес за Л. Л. Р. от привличането на Н. К. Й.. Обстоятелството, че същата е негова майка не обосновава такъв правен интерес. Освен това, както вече беше посочено, претендираното от нея право води до намаляване на делбения дял на Л. Л. Р. и няма обективна причина същата да го подпомага в делбеното производство.
Налице е съвпадане на крайните изводи на окръжния съд и настоящия съдебен състав, поради което обжалваната част от определението следва да бъде потвърдена като правилна.
Съгласно т. 9, б. "а" от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК настоящото въззивно определение на апелативния съд, с което е потвърдено постановено за първи път определение на окръжния съд за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване, поради което съобразно чл. 254, ал. 2, т. 6 ГПК постановеното от настоящия съдебен състав определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваните части определение №71 от 22.01.2026 г. по в. гр. дело № 44/2026 г. по описа на Окръжен съд - Перник, с които съдът е оставил без уважение искането на Л. Л. Р. да бъде конституирана като трето лице помагач на негова страна Н. К. Й., както и е оставен без разглеждане предявения към въззивната жалба инцидентен установителен иск на основание чл. 30 ЗС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4