Определение № 911 от 09.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43730/2025
- Вид
- Определение № 911
- Подписан
- 09.01.2026
- В сила
- 09.01.2026
- Състав
- БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ
Други актове по делото
- Разпореждане № 137394 от 02.09.2025 · БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ
- Определение № 43419 от 20.10.2025 · БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ
- Разпореждане № 161742 от 20.10.2025 · БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ
- Разпореждане № 26719 от 26.02.2026 · БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ
- Решение № 9923 от 26.05.2026 · БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 911 гр. София, 09.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110143730 по описа за 2025 година
Ищецът Д. М. Д. твърди, че работел при ответника „Хек Солар“ ЕООД. Посочва, че през месец януари 2024 г. е отработил 42 часа при договорено заплащане – 10 евро на час, като му били изплатени 200,44 лв., съответно неизплатена е останала сума в размер на 620,72 лв.
През февруари изработил 207 часа при договорено заплащане – 13 евро на час /монтаж и шофиране/, общо дължимото възнаграждение било в размер на 2691 евро /5262,88 лв./, като била заплатена сума в размер на 1163,97 лв. и съответно незаплатени – 4098,91 лв. За месец март, ищецът изработил 57 часа при договорено заплащане в размер на 10 евро на час, общо дължимата сума възлизала на 570 евро /1114,80 лв./, от които били изплатени 523,33 лв. и неизплатени – 591,47 лв. Общото неизплатено възнаграждение е в размер на 5311,10 лв.
/2715,52 евро/. Твърди се и неправомерно удържана сума от 250 евро. Моли да бъде осъден ответникът да плати сумата от 5800.21 лв. /в частта относно исковете за разходи и лихви производството по делото е прекратено/. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че със Заповед № 36/26.01.2024 г., ищецът бил командирован в чужбина от 29.01.2024 г. до 30.11.2024 г. със задача – изграждане на фотоволтаична централа. Към заповедта била приложена и декларация-съгласие, подписана от ищеца, който през месец януари 2024 г. работил четири дни – от 26.01.2024 г. до 31.01.2024 г., за което на 12.02.2024 г. му било заплатено възнаграждение в размер на 200 лв., при основна заплата – 1025 лв. На 26.01.2024 г., на ищеца бил предоставен и служебен аванс в размер на 200 евро.
През месец февруари ищецът отработил 21 дни /на територията на Унгария/ при основно трудово месечно възнаграждение в размер на 1500 лв. съобразно МРЗ в Унгария. За месец февруари минималната работна заплата в Унгария била в размер на 266 800 форинта на месец, което се равнявало приблизително на 1500 лв. Ищецът ползвал и служебен аванс в размер на 500 лв., получен от него на 26.02.2024 г. На 11.03.2024 г. ищецът получил трудовото си възнаграждение за месец февруари 2024 г., като бил отчетен полученият аванс, както и удръжките според българското законодателство при командирован работник. За месец март 2024 г. ищецът отработил пет дни, като договорът му бил прекратен на 1
18.03.2024 г. На 10.04.2024 г. в полза на ищеца било изплатено следващото му се трудово възнаграждение за месец март 2024 г. в размер на 523,33 лв. като бил отчетен усвоен от ищеца аванс, при основна заплата в размер на 1087,50 лв. Ответникът поддържа, че е заплатил дължимото на ищеца възнаграждение за месеците януари, февруари и март 2024 г. при спазване на българското и на унгарското законодателство. Ищецът подал сигнал до Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, но нарушения не били констатирани.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че исковата молба е редовна, искът е допустим, процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, поради което следва да се насрочи делото в съдебно заседание и се изготви проект за доклад.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищцата с исковата молба писмени доказателства, които са допустими и относими към делото. Искането за допускане на свидетели е неконкретизирано и бланкетно, поради което следва да се отхвърли.
По доказателствата към отговора и необходимостта от ССчЕ – в о.с.з.
Поради това и на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, както следва:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже фактите, на които основава своите искания, а именно: наличието на валидно сключено между страните трудово правоотношение за исковия период, реално отработени дни, размер на БТВ.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже плащане.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да уточни кога и от възнаграждението за кой месец е удържана глобата от 250 евро и дали тази сума е включена в неизплатените трудови възнаграждения. При неизпълнение – връщане на исковата молба в тази част.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да посочи в какъв размер е предоставен аванс на ищеца за месец март 2024 г.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
По доказателствата към отговора – в о.с.з.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на гласни доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.03.2026 г. от 09.40 ч., за когато да се призоват страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ по тяхна преценка за доброволно уреждане на спора, като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им 2 взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се дължи държавна такса в половин размер.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3