Решение № 9923 от 26.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43730/2025
- Вид
- Решение № 9923
- Подписан
- 26.05.2026
- Състав
- БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 2 · Закон за правната помощ
- чл. 128 · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 71 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 9923 гр. София, 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110143730 по описа за 2025 година
Ищецът Д. М. Д. твърди, че работел при ответника „Хек Солар“ ЕООД. През месец януари 2024 г. отработил 42 часа при договорено заплащане 10 евро на час, като му били изплатени 200,44 лв., съответно неизплатена останала сума в размер на 620,72 лв. През февруари отработил 207 часа при договорено заплащане 13 евро на час /монтаж и шофиране/, общо дължимото възнаграждение било в размер на 2691 евро /5262,88 лв./, като била заплатена сума в размер на 1163,97 лв. и съответно незаплатени 4098,91 лв. За месец март ищецът изработил 57 часа при договорено заплащане в размер на 10 евро на час, общо дължимата сума възлизала на 570 евро /1114,80 лв./, от които били изплатени 523,33 лв. и неизплатени 591,47 лв. Общо неизплатеното възнаграждение е в размер на 5311,10 лв. /2715,52 евро/.
Твърди и неправомерно удържана сума от 250 евро. Моли да бъде осъден ответникът да плати сумата от 5800.21 лв. /в частта относно исковете за разходи и лихви производството по делото е прекратено/. Претендира разноски.
С протоколно определение от 23.3.2026 г. делото е прекратено и в частта относно връщане на сумата от 250 евро удържана глоба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че със Заповед № 36/26.01.2024 г., ищецът бил командирован в чужбина от 29.01.2024 г. до 30.11.2024 г. със задача – изграждане на фотоволтаична централа.
Към заповедта била приложена и декларация-съгласие, подписана от ищеца, който през месец януари 2024 г. работил четири дни – от 26.01.2024 г. до 31.01.2024 г., за което на 12.02.2024 г. му било заплатено възнаграждение в размер на 200 лв., при основна заплата 1025 лв. На 26.01.2024 г., на ищеца бил предоставен и служебен аванс в размер на 200 евро.
През месец февруари ищецът отработил 21 дни /на територията на Унгария/ при основно трудово месечно възнаграждение в размер на 1500 лв. съобразно МРЗ в Унгария. За месец 1 февруари минималната работна заплата в Унгария била в размер на 266 800 форинта на месец, което се равнявало приблизително на 1500 лв. Ищецът ползвал и служебен аванс в размер на 500 лв., получен от него на 26.02.2024 г. На 11.03.2024 г. ищецът получил трудовото си възнаграждение за месец февруари 2024 г., като бил отчетен полученият аванс, както и удръжките според българското законодателство при командирован работник. За месец март 2024 г. ищецът отработил пет дни, като договорът му бил прекратен на 18.03.2024 г. На 10.04.2024 г. в полза на ищеца било изплатено следващото му се трудово възнаграждение за месец март 2024 г. в размер на 523,33 лв. като бил отчетен усвоен от ищеца аванс, при основна заплата в размер на 1087,50 лв. Ответникът поддържа, че е заплатил дължимото на ищеца възнаграждение за месеците януари, февруари и март 2024 г. при спазване на българското и на унгарското законодателство. При извършена проверка по сигнал на ищеца от Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ нарушения също не били констатирани. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ.
Установява се от представения към исковата молба трудов договор № 1062/25.01.2024 г., че между „Хек солар“ ЕООД и Д. М. Д. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът заел длъжността „работник строителство“ срещу задължение на работодателя да изплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер на 950 лева при работно време от осем часа /чл. 4 от договора/. Относно мястото на работа е посочено, че трудовите задължения се изпълняват на строителни обекти на дружеството – чл. 2. Служителят постъпва на работа на 26.1.24 г.
Приложена е заповед № 036/26.01.2024 г., с която ищецът Д. Д. е командирован до следните държави – Италия, Австрия, Франция, Унгария за периода 29.1.2024 г. – 30.11.2024 г., за изграждане на фотоволтаична централа. Служителят е задължен да представи след приключване на командировката финансов отчет като приложи разходни документи.
Представена е и декларация за съгласие от ищеца относно командироването му съгласно посоченото в заповедта.
Представен е фиш за работна заплата на работника Д. Д. за месец януари 2024 г., от който се установява, че са отработени четири дни, за които е начислена сума в размер на 264.73 лв., а сумата за получаване е 200.44 лв. От фиш за месец февруари 2024 г. е видно, че ищецът е отработил 21 дни, за което му се дължи сумата от 1500 лв., от които 500 лв. аванс и 663.97 лв. заплата за превод. От фиша за месец март 2024 г., е видно, че ищецът е отработил пет дни, за което му се дължи сумата от 375 лв., като са начислени и обезщетение за отпуск поради временна неработоспособност и за използван отпуск.
Според болничен лист, ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода 11.3.2024 г. – 18.3.2024 г.
Представен е разходен касов ордер, от който е видно, че на 25.1.2024 г., ищецът е получил сумата от 200 евро за „служебен аванс мобилизация Унгария“.
От приетите по делото банково извлечение за периода 1.2.2024 г. – 31.10.2024 г. от 2 разплащателна сметка с титуляр – Д.а М. Д. и потвърждения за плащане се установява, че на ищеца са изплатени следните суми: на 12.2.2024 г. - 200.44 лв. с основание „превод на заплата 01.2024 г.“; на 26.2.2024 г. - 500 лв. с основание „редовен аванс 02.2024 г.“; на 11.3.2024 г. - 663.97 лв. с основание „превод на заплата 02.2024 г.“ и на 10.4.2024 г. - 523.33 лв. с основание „превод на заплата 03.2024 г.“.
Със заповед № 719/18.03.2024 г. на работодателя, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 71 КТ, считано от 19.03.2024 г.
Като доказателство по делото е представен констативен протокол за извършена проверка № ....... от 24.09.2025 г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, по подаден сигнал с вх. № 25120574/15.08.2025 г., като не са установени нарушения на трудовото законодателство.
От представено правителствено постановление № 508 от 20 ноември 2023 г. за определяне на задължителната минимална работна заплата, се установява, че считано от 1.12.2023 г. задължителното минимално основно възнаграждение за работник на пълно работно време е 266.800 форинта при месечно възнаграждение, 61 340 форинта при седмично възнаграждение, 12 270 форинта при дневно възнаграждение, 1 534 форинта при почасово възнаграждение.
При наличието на трудово правоотношение насрещната престация на работодателя за предоставената му и използвана работна сила е задължението му да заплаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. При предявен иск по чл. 128 от КТ в тежест на работника/служителя е да докаже, че е бил през исковия период в трудово правоотношение с работодателя и е било уговорено претендираното неизплатено трудово възнаграждение. Доколкото писмената форма на трудовия договор е такава за неговата действителност, то следва че и елементите на трудовото правоотношение са тези, уговорени писмено между страните. Ето защо въз основа на трудовия договор работникът/служителят може да претендира само уговореното с него възнаграждение. Тъй като неизплащането на възнаграждението е отрицателен факт, в тежест на работодателя е да ангажира доказателства, че е платил
Установи се възникването и съществуването на трудово правоотношение между страните през исковия период, прекратено считано от 19.3.24 г. от работодателя в срока за изпитване, с издаване и връчване на заповедта за прекратяване на това основание. Трудовото правоотношение е било надлежно изменено с подписана от ищеца заповед /и приложена декларация съгласие на работника/ за командироването му в Италия, Австрия, Франция, Унгария за периода 29.1.2024 г. – 30.11.2024 г. съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, такова командироване да става въз основа на споразумение съдържащо данни за място и характер на работа, място на изпълнение, възнаграждение и др.
По отношение на процесния период януари 2024 г. – март 2024 г. не се установи конкретна уговорка за дължимото на служителя възнаграждение при командироване за работа в чужбина. Липсата му не се отразява на съществуването на трудовото правоотношение и режима на командироване, но предвид липсата на други уговорки постигнати от страните, 3 следва да се приеме, че командироването е извършено относно трудовото възнаграждение съгласно предвиденото за същата или сходна работа, установено в приемащата държава.
Видно от фишовете и договора, възнаграждението е уговорено месечно.
Правото на работника/служителя на трудово възнаграждение произтича от действителното полагане на труд, освен когато по обективни причини и не по негова вина той не е могъл да престира работната си сила /болничен, недопускане от работодателя, престой и др. /.
Трудовото правоотношение е такова с продължително изпълнение и е достатъчно работникът/служителят да установи възникването му и встъпването си на работа, с което е започнало изпълнението му.
С оглед установеното по делото, следва да се приеме, че ищецът е полагал труд през исковия период от 26.1.24 г. до 19.3.2024 г. и за него му се дължи трудово възнаграждение.
Доколкото в заповедта за командироване не е посочен начина на изчисляване на работното време, следва да се приеме, че са относими уговорките в трудовия договор – изплащане на месечно възнаграждение при осемчасов работен ден.
Относно размера на дължимото възнаграждение, съгласно чл. 3, т. 1, б. "в" от Директива 96/71/ЕО, следва да се съобразят минималните ставки, определени от националното законодателство и/или практиката на държавата-членка, на чиято територия се командирова работникът.
От приложеното по делото правителствено постановление № 508 от 20 ноември 2023 г. за определяне на задължителната минимална работна заплата, се установява, че считано от 1.12.2023 г., задължителното минимално основно възнаграждение в Унгария за работник на пълно работно време е 266.800 форинта при месечно възнаграждение, което се равнява средно на 1357.75 лева за процесния период. Видно от фиша за месец февруари, който е пълен отработен месец, работодателят е приел, че преизчислено в български лева, възнаграждението възлиза на по-голяма сума – 1500 лв., която е начислил. За месец януари възнаграждението е начислено за отработени един ден в България съобразно уговореното в трудовия договор и три дни в Унгария съобразно минималната ставка по унгарското законодателство. За шест работни дни от месец март 2024 г., работодателят е начислил дължимото по унгарското законодателство възнаграждение. От представените доказателства за плащане се установи, че така начислените суми за възнаграждения са платени.
Искът следва да се отхвърли в цялост.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 евро. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за правната помощ. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска. В случая се касае до трудов спор, който не се отличава с фактическа и правна сложност, като делото е приключило в едно съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Овча купел, ........., срещу„Хек Солар“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр.