Решение № 1631 от 05.11.2020, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1622/2020
- Вид
- Решение № 1631
- Подписан
- 05.11.2020
- В сила
- 24.02.2021
- Състав
- ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 8018 от 28.07.2020 · ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
- Разпореждане № 8368 от 04.08.2020 · ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 107 · Закон за движението по пътищата
- чл. 168, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 5, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 94 · Закон за движението по пътищата
- чл. 94, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 28 · Закон за движението по пътищата
- чл. 64, т. 3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
.............................., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, XXV състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА при секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова адм. дело № 1622/2020 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. със Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В.Й.С.,
ЕГН **********,***, подадена чрез адв. И.Д. - ВАК, срещу принудителна административна мярка (ПАМ) от 30.06.2020 г. по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП - преместване на паркирано превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е270 CDI, с per. № В6616РН, без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, разпоредена от инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ - М.Р.
С жалбата и с две уточняващи я молби
(л. 22 и л. 33 от делото) се твърди, че оспорваната ПАМ е незаконосъобразна.
Сочи се, че при съпоставка на установителната и разпоредителната част на констативния протокол с текстовете на ЗДвП, така описаното фактическо положение е несъставомерно по чл. 171, т. 5, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП, тъй като не са налице предпоставките за прилагане на ПАМ по нито една от предвидените хипотези. Настоява се, че от приложените към административната преписка снимки е видно, че мястото, където е паркиран автомобилът, не представлява тротоар, а пространство непосредствено на гърба на жилищен блок, обособено за гаражи, магазини и други нежилищни обекти, осеяно с дупки и шахти, които изключват характеризирането му като тротоар. В хода по същество на спора, оспорващият, чрез адв. И.Д., изтъква, че не са налице предпоставките за прилагане на ПАМ.
Сочи се, че в констативния протокол е записано, че МПС създавало пречки за преминаване на пешеходците, какъвто текст няма посочен нито в ЗДвП, нито в инструкцията, представена от ответника. Твърди се, че няма доказателства, че са били налице двете или поне едната от предпоставките по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП. Поддържа се искането за отмяна на ПАМ, като се претендира присъждане на направените разноски за държавна такса и присъждане в полза на адвоката адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата за безплатното представителство на оспорващия в настоящото производство.
Ответникът - инспектор
„Репатриране“ при Общинско предприятие (ОП) „Общински паркинги и синя зона“ - М.В.Р., чрез процесуалния си представител - юриск. А.Л, поддържа неоснователност и недоказаност на жалбата и прави искане същата да бъде отхвърлена. Сочи се, че от снимковия материал е видно, че автомобилът е паркиран на тротоар, което в случая е в нарушение на чл. 94 от ЗДвП. Изтъква се, че пешеходната пътека на Хуманитарна гимназия „Константин Преславски“ завършва там, където е паркиран автомобилът на оспорващия, като става въпрос за целодневно училище, а дали минават деца, или не, процесуалният представител на ответника оставя на оспорващия на прецени. Настоява се, че от снимките се вижда пешеходната пътека, както и че има тротоар, на който е паркиран автомобилът. Относно твърдението на оспорващия, че автомобилът по никакъв начин не възпрепятства, не затруднява участниците в движението, според ответника, следва да се има предвид, че пешеходците са също участници в движението. Заявява се, че автомобилът е бил репатриран, тъй като създава опасност и прави невъзможно преминаването на други участници в движението - паркиран е на тротоар и то точно в края на пешеходна пътека.
Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от анализа на доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването. Оспорената ПАМ е приложена на 30.06.2020 г., а жалбата е подадена на 14.07.2020 г., предвид приложения системен бон и известие за доставяне - л. 24 от делото.
В случая става въпрос за преместване на паркирано превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е270 CDI, с per. № В6616РН, без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, което представлява вид ПАМ, за прилагането на която, по аргумент за обратното от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, не се изисква писмена форма на акта. По своя характер процесната ПАМ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК - съдържа волеизявление на административен орган - преместване на управлявания от жалбоподателя автомобил, без негово знание, с което се засягат права и законни интереси на адресата - настоящия жалбоподател.
По отношение компетентността на издателя на акта и спазването на установената форма на акта:
В случая процесната ПАМ е приложена от длъжностно лице, надлежно оправомощено от собственика или администрацията, управляваща пътя, както изисква разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 4957 от 26.11.2019 г. на Кмета на Община Варна (л. 2-3 от адм. пр.) са поименно оправомощени длъжностните лица от ОП „Общински паркинги и синя зона“, сред които е и инспекторът „Репатриране“ - М.В.Р., като са им възложени функциите и правомощията за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП.
Оспорената ПАМ се явява в пределите на материалната (предметна) и функционалната компетентност на органа, който я е приложил, поради което не е нищожна.
Както се посочи, по аргумент на обратното от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б.
„б“ от ЗДвП не се изисква издаването на мотивирана заповед. Прилагането на процесната мярка представлява властническо волеизявление на административния орган, обективирано чрез действие - фактическото преместване по нареждане на органа.
По отношение спазването на административнопроизводствените правила:
Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ.
Дали органът правилно е отнесъл констатираните факти към правото, е въпрос, отнасящ се до правилното приложение на материалния закон. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.
По отношение преценката за съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, съдът съобрази следното:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са релевантните юридически факти според хипотезата на правната норма и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.
По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
Съгласно чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.
Законодателят регламентира няколко хипотези, посочени в чл. 171, т. 5 от ЗДвП, в които се прилага ПАМ “преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, а именно: когато превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване - по б. „а“; когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението - по б. „б“.
От Констативен протокол № 041336 от
30.06.2020 г., съставен от инспектор „Репатриране“ М. Р в ОП „Общински паркинги и синя зона“, гр. Варна, в присъствието на двама служители, се установява, че около 15:15 ч. в гр. Варна на ул. „Атанас Георгиев“ № 15 е паркиран лек автомобил Мерцедес, син, с peг. № В6616РН върху тротоар, с което създава пречки за преминаване на пешеходците, като е посочено, че автомобилът е репатриран на основание чл. 171, т. 5, б. „а“ и „б“ от ЗДвП.
Ответникът представя по делото и снимков материал, който по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, представлява годно доказателствено средство. От 3-те бр. снимки се установява местонахождението на паркирания автомобил и околните обекти.
Установява се, че на същия ден – 30.06.2020 г., оспорващият е получил автомобила (декларация, приложена на л. 14 от адм. пр.), както и че на същата дата в 17:48 ч. за репатрирането на автомобила и за отговорно пазене на паркинг е заплатена сумата в общ размер на 48 лева (фискален бон, приложен на л. 5 от делото).
От уведомление по чл. 186, ал. 3 от ЗДвП (л. 5 от делото), представено от оспорващата, която сочи, че същото е поставено на чистачката на автомобила, се установява, че за извършеното нарушение на 30.06.2020 г., в 15:15 ч., в гр. Варна на ул. „Ат. Георгиев“ № 15, с МПС - Мерцедес, per. № В6616РН - неправилно паркиране, в нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, е наложена глоба с фиш серия ОВ № ********** в размер на 50 лева, като екземпляр от фиша ще бъде изпратен по пощата на постоянния адрес на собственика на МПС.
Процесният автомобил е собственост на С.С.С., предвид представеното свидетелство за регистрация - л. 6 от делото.
От показанията на свидетеля Е.Г.Г - приятелка и колега адвокат на оспорващата, била в автомобила на оспорващата по време на паркирането му на 30.06.2020 г., се установява, че автомобилът на оспорващата е бил паркиран на улицата на Хуманитарната гимназия, в дясната страна, на асфалтирано пътче, откъм страната на блока, вдясно по посока на движението, където е имало много паркирани коли. Свидетелката заявява, че няма обекти в блока, там където са паркирали, както и че е слязла от колата след паркирането, като е стояла отпред, вдясно в автомобила, и свободно си е отворила вратата, за да слезе, а разстоянието между автомобила и блока е било „примерно два метра“. Свидетелката сочи, че са гледали за някакви забранителни знаци преди да паркират и такива е нямало. На въпрос на ответника, дали е видяла свидетелката дали има в близост пешеходна пътека, свидетелката заявява, че не е гледала за това. На въпрос на съда дали до фасадата на блока, до който са спрели, е бил оформен тротоар, свидетелката казва, че по нейно виждане това не е било тротоар, а някакво асфалтирано пътче с неравности, изглеждащо като обособено място за паркиране и няма детайлен спомен дали е на нивото на пътя, а и не си спомня в близост да е имало пешеходна пътека.
Доколкото в случая няма данни и твърдения за приложимост на хипотезата по чл. 171, т. 5, б. „а“ от ЗДвП, следва да се изследват предпоставките за приложението само на чл. 171, т. 5, б.
"б" от ЗДвП, независимо че в констативния протокол са посочени и б.
„а“, и б, „б“ на чл. 171, т. 5 от ЗДвП,
Приложимостта на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП предполага три отделни хипотези, визиращи различни материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В първата хипотеза попадат случаите, в които превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората хипотеза се отнася до случаи, когато паркираното превозното средство създава опасност.
Разпечатката съдържа 44 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84ab79b7-3d29-4c1c-bd81-1c60a54d6902