Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13862 от 11.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 26126/2021
Вид
Решение № 13862
Подписан
11.08.2023
Състав
Петя Тошкова Стоянова Владимирова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13862 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело № 20211110126126 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Предявен е от К. Н. Б. срещу В. А. П. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от 7000 лева, частична претенция от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнати срещу ищцата обвинения с подаване на частна тъжба от ответника, по която е образувано и водено НЧХД № 18969/2016г. по описа на СРС, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът К. Н. Б. твърди, че срещу нея като човек и дългогодишен съдия, е била извършена несправедливост от страна на ответника, който предприел действия, които оставили отпечатък върху целия й живот в личен, професионален и обществен план.

Сочи, че е била обвинена в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, т.3, пр. 1 и т. 4 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК по частна жалба с вх. № 81007/28.10.2016г., подадена от В. А. П., като било образувано НЧХД № 18969/2016г. по описа на СРС. С влязла в сила присъда била призната за невиновна по повдигнатото обвинение. Поддържа, че вследствие на незаконосъобразното, неправилно и несправедливо обвинение, което продължило близо 3 години, претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто й име в обществото, изживяване на отрицателни емоции от предявените й обвинения, от връчването на призовки и съобщения по делото и присъствието й в открити съдебни 1 заседания. Твърди, че е дългогодишен съдия, към момента на подаване на тъжбата и настоящия момент административен ръководител на ОС- Бл., и както в личния, така и в професионалния си живот, се стараела да има законосъобразно поведение, което да изгражда както личния й авторитет на личност и съдия, така и да съдейства за издигане в обществото на престижа на съдебната институция, част от която била повече от 30 години. Поддържа, че освен тежките психически травми, които понесла вследствие на повдигнатото срещу нея неправомерно обвинение, претърпяла и значителни неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми, причинени от полученото психическо разстройство, преживян страх и стрес от неоснователното обвинение, повдигнато от ответника. Още с получаването на призовката за първото заседание, преживяла вътрешен стрес и тормоз, в резултат на което получила високо кръвно налягане, световъртежи и сърцебиене, не можела да спи по нормален начин, което продължило през цялото времетраене на наказателното производство. Сочи, че в резултат на отрицателните емоции от воденото срещу нея производство, се обострило автоимунното й заболяване- хашимото, и се наложило лечение в болнично заведениеВМА. Поддържа, че всяко явяване в съдебната зала в качеството й на подсъдима било съпътствано с притеснение, срам от семейството, приятелите и колегите й, промяна на работната й програмата, загуба на време поради голямо разстояние от постоянната й месторабота до съда в гр. София. Твърди, че влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца- по арг. от чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК, поради което обстоятелството, че ответната страна била извършила деянието не можело да бъде пререшавано и следвало да се приеме за установено. Счита, че в случая била доказана злоупотребата с права от страна на ответната страна, тъй като наказателният съд бил сезиран с тъжба при ясното съзнание на тъжителя, че липсва основание за наказателна отговорност, поради което неговите действия били изцяло противоправни. Намира, че справедливият размер на всички претърпени от нея неимуществени вреди възлиза на 100 000 лева, от които предявява частичен иск за сумата от 7000 лева. Поддържа, че в случая е налице злоупотреба с право, тъй като частният обвинител- П., бил с повече от 15 годишен стаж като съдия по наказателни дела и бил предприел действия напълно недобросъвестно, виновно и само и единствено с цел да урони престижа й и да опетни цялата й кариера на съдия. Сочи, че противоправността на поведението произтичала от недобросъвестността и по-конкретно от обстоятелството, че тъжителят е наясно, че твърдените от него обстоятелства са неверни, но въпреки това ги заявява с цел да навреди другиму или да накърни обществения интерес. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се твърди, че исковата молба е недопустима поради противоречие с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно не било посочено какво конкретно е извършеното 2 действие или бездействие от ответника, представляващо процесния деликт. На следващо място, не била внесена и дължимата държавна такса. Не оспорва, че като ответна реакция на поведение на ищцата в качеството й на съдия и административен ръководител на ОС- Бл., което поведение се изразявало в нападки и негативно квалифициране и оценка на професионалното му име и работа като съдия в НО на РСгр. Бл. и зам.председател на съда, материализирани в писмо-предложение изх. № 137/05.04.2016г., внесено за разглеждане във ВСС с вх. № 11- 06-563/08.04.2016г. и разгледано публично в заседание на 27.04.2016г., бил упражнил конституционното си право на защита чрез подаване на тъжба с вх. № 81007/28.10.2016г., по която било образувано НЧХД № 18969/2016г.; както и че при приключване на наказателния спор съдът бил приел, че ищцата действително е имала посоченото в тъжбата поведение, но същото представлявало нейно мнение и оценка, заради което тъжбата му не била уважена. Поддържа, че подадената от него тъжба представлява упражняване на конституционно признато право на защита съгласно чл. 56, вр. чл. 39, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 и чл. 120 КРБ и този факт не се променял от естеството на резултата при приключване на визирания наказателен процес, вкл. и при неуважаване на такава тъжба. Твърди, че упражненото от него конституционно право на защита не било виновно действие, тъй като целта била да защити професионалното си име и достойнство от нападките и засягащите го безпрецедентни действия на ищцата, а не да й причинява вреди. Сочи, че оценката, че поведението на ищцата срещу него, е необосновано негативно към него и работата му на съдия, се споделяло напълно от колеги, членове на ВСС, журналисти и медии, отразявали това обсъждане. Твърди, че при завеждане на делото бил очаквал защита и вярвал в правотата на тезата си, именно поради което е поддържал тъжбата си на две съдебни инстанции, представяйки множество доказателства и съдебна практика в нейна подкрепа, които останали необсъдени в мотивите на съдилищата. Поддържа, че не били налице никакви вреди за ищцата, още по-малко такива, които да са в пряка и непосредствена последица именно от упражненото от него право на защита чрез завеждане на частна тъжба, респ. не била налице и причинно-следствена връзка между това негово реализирано конституционно право и вреди за ищцата. Твърди, че ищцата не може да черпи права от собственото й негативно спрямо него поведение, с което била провокирала потребността му за защита чрез упражняване на процесуалното и конституционно признато право на тъжба.

Поддържа, че по време на образуваното дело, срещу съдия Б. били заведени и други наказателни дела в същия период от време, в които е имала същото качество, без да се обосновава, доказва и разграничава по някакъв начин с исковата молба преживяванията й под формата на твърдени неимуществени вреди. Отделно от това сочи, че срещу конкретни действия и бездействия на ищцата като административен ръководител и като съдия по дело за несъстоятелност в ОС- гр. Бл., в периода на разглеждане на НЧХД № 18969/2016г., били заведени и редица други жалби, 3 оплаквания и сигнали без негова инициатива и участие, били извършвани проверки, водени били съдебни дела за незаконни нейни заповеди и действия, които били отменяни от ВАС и ставали публично достояние заради обсъждането им на заседания на ВСС и в медиите. Поради което ако ищцата имала преживявания като описаните в исковата молба, то те не били последица от воденото от него наказателно дело, като били налице множество други фактори и източници на подобни преживявания, провокирани от собствени действия и бездействия на ищцата и реакция по тях на държавни органи и институции. Оспорва твърдението за настъпили вреди, като твърди че било обективно невъзможно да е претърпяла вреди за явяванията й в съдебни заседания, защото реално не се била явила в нито едно съдебно заседание. Сочи, че образуването и разглеждането на делото не се отразило на кариерното развитие на съдия Б., която била гласувана от ВСС и назначена за административен ръководител на БлОС за втори управленски мандат, но нейното писмо-предложение дало повод за неговото публично дискредитиране в заседанието по обсъждането му от ВСС и тиражирането по медиите на тази дискусия в негативен за работата и професионалното му име аспект, мотивирало и смяната му като и.д. ръководител на РС- гр. Бл. и впоследствие наложило прекратяване на участието му в процедурата за избор на административен ръководител. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Към делото е изискано и приложено НЧХД № 18969/2016г. по описа на СРС, 111 с-в, от което се установява, че е образувано по частна тъжба вх.№81007/28.10.2016г. подадена от В. А. П. против К. Н. Б. за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т.

2, т.3, пр. 1 и т. 4 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК . Не се спори между страните, а се установява и от представени по делото документи, че към датата на подаване на тъжбата, тъжителят П. е административен ръководител в Районен съд-Бл. (БРС) на длъжност „Заместник на административния ръководител – заместник-председател“, считано от датата на встъпване в длъжност – 01.06.2011г., като считано от 23.11.2015г. е изпълнявал функцията Председател на БРС поради липса на назначен такъв и по аргумент от чл.168, ал.6 ЗСВ – в качеството си на зам.председател и и съдия с найвисоката административна длъжност, за което бил уведомил изрично ВСС. В тъжбата е посочено, че на 05.04.2016г. ИФ.Председателя на Окръжен съд-Бл. (БОС) К. Н. Б., с нарочно свое писмо-предложение изх. № 137/05.04.2016г., внесено за разглеждане във ВСС с вх. № 11- 06-563/08.04.2016г. е сезирала ВСС за определяне на друг ИФ Председател на БРС, а именно В Г.а К от БРС, което писмо е разгледано в рамките на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС, след което е внесено за разглеждане по време на публично заседание на Съдийската Колегия на ВСС на 27.04.2016г.

4

Последното се установява както от приложенията към тъжбата, така и от представеното по настоящето дело писмо-предложение изх. № 137/05.04.2016г., внесено за разглеждане във ВСС с вх. № 11- 06-563/08.04.2016г. От текста на Писмопредложение е видно, че К. Н. Б. – ИФ.Председател на БОС е обърнала внимание на ВСС за ситуацията с липса на валидно взето решение на ВСС за избор на ИФ.Председател на БРС, като е обърнала внимание, че според нея липсва фактическия състав на чл.168, ал.6 от ЗСВ и лицето, което да изпълнява функциите на Председател следва да е назначено от ВСС. Поради изложеното прави конкретно предложение за назначаване на съдия В К. Наред с предложението К. Б. посочва и защо В. П. не е подходящ за поста:

1.Срещу фактическите действия по изпълнение на функциите на председател на РС Бл. от съдия В. П. била подадена жалба от съдия от РС Бл. до ВСС /преписка №94-00-107 от 09.02.2016г./, с искане за разглеждане на етичността на действията му.