Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 28.02.2024, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно гражданско дело 6/2024
Вид
Решение № 27
Подписан
28.02.2024
В сила
28.02.2024
Състав
СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 192а · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
  • чл. 9 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
  • чл. 38, ал. 1 т.2 и т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 т.2 и т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 115 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 142 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 , ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл.155, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • параграф 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • чл. 16 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 186 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 21 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147а · Закон за защита на потребителите
  • чл. 62 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 62, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • § 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
  • чл. 110, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 298 · Търговски закон
  • чл. 318, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. В. 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря К. Г. И. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20241300500006 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№2404/28.07.2023г. /по регистратурата на РС-Б./ на М. Д. Х., ЕГН ********** и Д. Д. Х., ЕГН **********, двамата с адрес: С. чрез адв. Д. С. от АК-В. и заявен съдебен адрес: гр.С. против Решение № 83 от 14.06.2023 г. постановено по гр. д. № 20211310100693 по описа за 2021 година на Районен съд-Б.

С обжалваното решение Районен съд-Б. е приел за установено по предявените от ищеца „Т. С.” ЕАД, ЕИК., седалище и адрес на управление : гр. С., против ответника Д. Д. Х., с адрес: гр. С. ЕГН **********, искове по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и по чл.

86 ЗЗД, че вземането му спрямо ответника съществува за сумите: 4 111.38 лв.

(четири хиляди сто и единадесет лева и тридесет и осем ст.) - незаплатена топлинна енергия за периода месец май 2018 г. - месец април 2020 г., 470.88 лв. (четиристотин и седемдесет лева и осемдесет и осем ст.) - мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. - 10.06.2021 г., ведно със законните лихви върху главницата от 4 111.38 лв., считано от 22.06.2021 г. - датата на 1 подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и 34.22 лв. (тридесет и четири лева и двадесет и две ст.) незаплатена услуга за дялово разпределение за периода месец май 2018 г. месец април 2020 г., както и 6.60 лв. (шест лева и шестдесет ст.) - мораторни лихви за забава за периода 01.07.2018 г. - 10.06.2021 г., ведно със законните лихви върху главницата от 34.22 лв., считано от 22.06.2021 г. - датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото – за исковото и заповедното производства. Решението е постановено при участие на третото лице помагач на ищеца - „Б.“ ООД - С.

С разпореждане №235/28.07.2023г. на Районен съд-Б. постановено по гр.д. №693 по описа за 2021г. на същия съд, съдът е върнал въззивната жалба в частта подадена от М. Д. Х., ЕГН **********. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила на 27.09.2023г.

Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение противоречи на законите на Земята, които са над всички писани закони, без значение от техният ранг.

Посочва, че първоинстанционият съд не е приложил задължителната практика на ВАС и основни принципи в правото, като: преценка за съответствие, съгласно чл. 235 ГПК вр. с чл. 192а от АПК, съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценявал към момента на постановяване на съдебното решение. Законодателят регламентирал действието на съдебното решение, с което се обявявала нищожност или се отменяла законова разпоредба, като незаконосъобразна в 3-ри състава. Районен съд-Белоградчик не бил съобразил т. 42 от Решение от 24.11.2022 г по дело С-289/21 г на Съда на ЕС, както и Решение по адм. дело 13721/17 г на ВАС, шесто отделение и Решение по адм. дело 14350/2019 г на ВАС, 5 чл. състав, с които били отменени, като незаконосъобразни, чл. 61 до чл. 71 от Наредба №16 334 за Т..

Твърди, че Районен съд-Б. неправилно кредитирал СТЕ, поради това, че: изчислената ТЕ за подгряване на топла вода била в противоречие с 2 калоритмичното уравнение / обективен закон/. Посочва, че методика противоречала още на разпоредба на чл. 155 ал. 2 от ЗА, правото на ЕС чл. 9 и чл. 10 от Д 2012/27/ЕС. Съгласно ТР 2/2014 г на ВКС ОСГТК при противоречие между законова и подзаконова разпоредба съставът е длъжен да изследва това противоречие и да не приложи подзаконовата нормативна разпоредба /чл. 15, ал. 3 от ЗНА/. Вещото лице се било произнесло по правни въпроси, които били от компетентност на съда.

Счита, че неправилно била кредитирана и ССчЕ, като посочва, че: липсва пазарна цена на ТЕ, която се формирала между потребител и доставчик в граници, които посочва, като: долна - себестойност на стоката и горна - определена от КЕВР, а в случая нямало и писмен договор- ЗЗД. Съдът бил игнорирал представено писмо от НАП , от което било видно, че посочените в експертизата фактури ги няма в НАП.

Твърди, че в случая липсва облигационно отношение. От фактическа страна спорът се свеждал до наличие на двустранен, потребителски договор от разстояние, за валидността, на който както във вътрешното ни право/ чл.

298 ТЗ, чл. 147а от ЗЗП/, така и от Правото на ЕС/ чл. 6 и чл. 7 от Д 2011/83/ е предвидена писмена форма на договора с изрично преподписване на общите условия. Излага, че чл. 153, ал. 1 вр с чл. 150 , ал. 2 ЗЕ, въведени с промяна на ЗЕ - 07.07.2012 г и в периода на задължително транспониране на_Д 2011/83/ЕС, противоречат на чл. 6 и чл. 7 от същата.

Излага, че решението било неправилно и по отношение на топлинна енергия отдадена от вътрешната отоплителна инсталация/ ВОИ/, наречена още „Сградна инсталация" , защото в сградата имало две независими една от друга инсталации: за отопление и за гореща вода. Методиката ,уредена в Наредба 16 334/07 г. противоречала на законови разпоредби от по- висок ранг: Закона за енергетиката - чл. 155, ал. 2, Закона за енергийната ефективност - чл. 38, ал. 1 и ал. 4, Закон за защита на потребителите - чл.

147а, Директива 2012/27 - чл. 9, § 3, б. „б“,чл. 10 и Директива 2011/83 - чл. 6 и чл. 7. Излага съображения, че формулата/ 6.1.1./, по която се изчислявала топлината енергия/ТЕ/ отдадена от сградната инсталация/ СИ/ била неотносима към вертикалната двутръбна система.

Посочва, че и технологичните загуби, уредена в ЗЕ пар. 1, т. 64 от ПЗР, следвало да са за сметка на доставчика.

3

Счита, че не следвало да се прилагат следните съдебни решения:

Решение 2/25.05.2017 г. по т.д. 2/2016 г на ВКС, ОСГК, поради постановяването му от некомпетентен състав и при липса на компетентност, водещи до нищожност на същото. По отношение Решение №5 от 22.04.2010 г по к. д 15.2009 г на КС посочва, че е постановено преди Директива 2011/83/ ЕС - която била с императивен характер.

Посочва, че промени в ЗЕ, обнародвани в ДВ ,бр94/2017 г били прогласени за нищожни с Решение 11603/31.07.2019 г по адм. дело 13721/17 г на ВАС, с изключение на 6.1.1 тъй като имало образувано отделно дело 1372/16 г на ВАС, но по аналогия и тази формула следва да бъде прогласена за нищожна при същата хипотеза.

Излага, че за ТЕ за БГВ следва да е отчетена по изправен водомер и реално ползвана, като се ползва калоритмичното уравнение.

Посочва, че цената за топлинна енергия не е определена чрез писмен договор, а в тези случаи в ЗЗД било посочено, че е „обичайната“. В тази насока прави съждения коя е обичайната цена посочвайки алтернативни способи - ползване на ел. бойлер, определената в страните от ЕС и чрез технологичния процес. Правейки самостоятелни изчисления посочва, че обща сума главница и лихва към 10.06.2021 г.за отоплителен сезон м.05.2018г.м.04.2019 г е 154.49. лв. + 30.26 лв = 184.75 лв., като за следващия отоплителен сезон не можело да се определи реално потребление, поради липса на данни.

Посочва, че от потребителя не се дължат суми за технологични загуби, а в случая нямало и договор между страните, като загубите следвало да се понесат от доставчика.

Излага, че след като няма писмен договор ,няма и цена. Посочва, че до 2018 г няма пазарен механизъм за определяне пазарна цена на ТЕ.

Излага, че представените от ищеца съобщенията към фактури не са частен документ, поради липса на издател: име и подпис. В тази връзка посочва, че изготвените по тях СТЕ и ССчЕ са производни и не доказват доставено количество ТЕ.

Изразява несъгласие и с начина на определяне на технологичните разходи в абонатната станция /АбС/, съгласно изготвената СТЕ.

4

Посочва, че услугата дялово разпределение, при хипотезата, че доставчик е „Т. С.”ЕАД, то би следвало да заплаща на ФДР /фирма за дялово разпределение/ извършената услуга. Както било записано в самият им договор, а не да се договарят трето лице потребител да заплаща цената на дяловото разпределение и чрез анекс да увеличават стойността на тази услуга.

В случая разпоредбите в ОУ на „Т. С. „ЕАД/ чл. 22, ал. 2 и чл. 36/ били неравноправни клаузи, поради едностранно прехвърляне на свое законово задължение върху крайният потребител, като след това със заинтересована страна/ ФДР/ чрез анекс увеличават размера на това задължение.

Излага, че единствения уред за търговско измерване в АС е топломерът, който съгласно Закона за измерванията/ ЗИ/ и Наредба за средствата за измерване подлежи на метрологичен контрол на всеки 2 г. За процесния период - м. 05.2018 г до м. 04. 2020 г. от СТЕ било видно, че топломерът е проверен през м.07.2017 г и последваща проверка м.03.2021 г., а не както е нормативно определено м. 07.2019 г. Нямало и данни дали е поставен същият топломер или друг. Прави извод, че след като няма годен уред за търговско измерване след м.07.2019 г. нямало и какво да се разпределя.

Посочва, че изводът на първоинстанционият съд за възникнало по силата на закона облигационното отношение с ищеца бил неправилен. Вместо приложената разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съдът е следвал да приложи разпоредбата на параграф 13. т.1 от ДР на ЗЗП.

Изразява несъгласие и с извода на Районен съд-Б., че по силата на чл.

150, ал. 3 от ЗЕ не било необходимо общите условия да бъдат приети от потребителя. Нормата противоречала на чл. 32 и чл.19 от Конституцията на Р Б. и на над 15 бр.Директиви на ЕС. Нормите на чл. 410 ГПК и чл. 150, ал. 3 от ЗЕ били лобистки и се преследвала комерсиална цел. Не следвало да се прилага и чл. 153 от ЗЕ, тъй като също противоречал на разпоредби на Конституцията на Р. Б. - чл. 17, ал. 3 от; чл. 3 от Директива 93/13/чл. 7 от Директива 2011/83/ЕС/ както и основен принцип в частното право относно договарянето на равноправни субекти- отразен в чл. 8 от ЗЗД .

Посочва, че общото събрание на етажната собственост не е страна по договора, има компетентност само по поддържане на сградата, вкл. и общите части за да функционират съгласно предназначението им. Всички договори с ФДР били прекратени по сила на разпоредбата на пар. 5 от Наредба 16 334/07 5 г.

Прави се възражение, че първоинстанционият съд не бил взел предвид, че нормативната уредба ,регламентираща топлоподаването ЗЕ, Наредба 16334/06.04.2007 г. на МИЕ е в противоречие на Конституцията на РБ чл. 17 и чл. 19; ЗЗК чл. 21 Директива ЕС/32/2006. ЕКЗПЧОС , както и законите на физиката, като най- общо били нарушени 350 законови разпоредби.

Излага, че сумите не трябвало да са само изискуеми, както приел Районен съд-Б. а и ликвидни, за да са дължими. Ликвидност и индивидуализация били налице едва след главния отчет. Вещото лице не било изследвало счетоводната оперативна програма ,ползвана от „Т. С. ЕАД, чрез която се отразява извършваната стопанска дейност.

Прави се възражение за недължимост на юрисконсулското възнаграждение по чл. 78,т. 8 от ГПК, като посочва, че е налице дискриминация в полза на търговски дружества с юрисконсулти спрямо тези, който се представляват от управителите си, които са с юридическо образование. Недължими били и депозитите за СТЕ и ССчЕ в исковото производство.В отговора по 131 от ГПК посочил основанията за недопустимост на така формулираните въпроси към вещите лица. Налице било заобикаляне на закона - чл. 127, ал. 2 ГПК.

Отправя искане за преюдициално запитване до Съда в Л. по поставени въпроси.

Иска се от съда да обезсили обжалваното решение, като недопустимо, а в условие на евентуалност да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове. Прави искане за присъждане на разноски, включително и адвокатски хонорар за първа инстанция, като за настоящата инстанция да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 т.2 и т.3 от ЗА.