Акт от 16.02.2021, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 15/2021
- Подписан
- 16.02.2021
- В сила
- 05.03.2021
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.106 и 106а · Закон за автомобилните превози
- чл.106 и 106а · Закон за автомобилните превози
- чл.106а, ал.1, т.6, б."в", пр.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.107, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.107, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.25, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.29, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.31, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.7, ал.2, т.3 · Закон за автомобилните превози
- чл.7, ал.3 · Закон за автомобилните превози
- § 4а · Закон за автомобилните превози
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 21 гр. Перник, 16.02.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА при секретаря Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 14 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по Жалба вх. № 60/07.01.2021 г. на „***“ ЕООД с ЕИК
****, седалище и адрес на управление: ****, представлявано от М.М. – пълномощник на управителя и едноличен собственик на капитала С.М., чрез адв.
В.К. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3056/11.12.2020 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – П. при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. С.***, с която на основание чл.107, ал.1, вр. чл.106а, ал.1, т.6, б. „в“, пр.1 и ал.2, т.5 от Закона за автомобилните превози е разпоредено временно спиране дейността на „М. *** до доказване на финансова стабилност, но за не повече от три месеца, чрез отнемане на 8 бр. заверени копия от Лиценз № *** за извършване на международен автомобилен превоз на товари.
Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Излага се, че същият е издаден от некомпетентен орган, че не отговаря на изискванията за форма и съдържание, както и че не съдържа минимално изискуемите се реквизити, описание на фактическите и правни основания за издаването му, посочване на правата и задълженията на адресата, посочване на реда и начина за обжалването му. По тези съображения се моли за отмяната му.
Съображенията на жалбоподателя са доразвити в допълнително депозирана Молба вх. № 393/02.02.2021 г. Със същата е направено искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник /ООАА – П./ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. С.***, се явява лично в съдебно заседание.
Счита оспорената заповед за законосъобразна, а жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение.
Административен съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3056/11.12.2020 г., началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – П. при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. С.***, на основание чл.107, ал.1 вр. чл.106а, ал.1, т.1, б. „в“, пр.1 и ал.2, т.5 от Закона за автомобилните превози е наложил на „М. *** принудителна административна мярка - временно спиране на дейността до доказване на финансова стабилност, но за не повече от три месеца, чрез отнемане на 8 бр. заверени копия от Лиценз № *** за извършване на международен автомобилен превоз на товари. Посочил е, че превозвачът „М. *** притежава Лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари № ***, валиден до 01.11.2028 г., както и че финансовата му стабилност е била валидна до 26.10.2020 г., но няма данни след този период същият да е подал документи за доказването й, съгласно изискванията на чл.6, ал.7, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Въз основа на тези данни е обоснован извод, че превозвачът е престанал да отговаря на изискванията на финансова стабилност по смисъла на чл.7, ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози, поради което е налице правното основание по чл.106а, ал.1, т.6, б.“в“, пр.1 от ЗАвтП за прилагане на ПАМ.
По делото, освен Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-3056 от 11.12.2019 г.
/л.6/, ведно с разписка за връчването й /л.7/, са приети:
- Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г., издадена от изпълнителния директор на ИААА – гр. С.*** /л.11/;
- Заповед № 251/29.01.2020 г., издадена от изпълнителния директор на ИААА – гр. С.*** /л.12/;
- Справка за наличие/липса на задължения на лице с БУЛСТАТ/ЕИК **** /л.14/;
- справка от информационната система на ИААА – гр. С.*** за валидност на финансовата стабилност на „М. *** /л.16/;
- Писмо рег. № 11-21-8916/11.12.2020 г. /л.17/.
Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Процесната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.107, ал.1 от Закона за автомобилните превози. Със Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г., изпълнителният директор на ИААА – гр. С.*** е делегирал правомощия на определени длъжностни лица да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.106 и 106а от ЗАвтП. В кръга на изброените са и началниците на областни отдели „Автомобилна администрация“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, каквато длъжност заема издателят на процесната ЗППАМ съгласно Заповед №
251/29.01.2020 г., издадена от изпълнителния директор на ИААА – гр. С.***.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена в писмена форма. Съдържа всички законоизискуеми реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаването й и ясна разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата, начинът и срокът за изпълнението, начин на обжалване – пред какъв орган и в какъв срок. Датирана и подписана.
В заповедта са посочени и всички възприети от административния орган релевантни факти и обстоятелства за обосноваване наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б.“в“, пр.1 и ал.2, т.5 от Закона за автомобилните превози. Съгласно тази разпоредба, за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници или товари, когато той е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност или за установяване на територията на Република България – до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца. Съгласно чл.106а, ал.2, т.5 от същия закон, в този случай, налагането на принудителната мярка се извършва чрез отнемане на заверените копия на лиценза на Общността или на удостоверенията към лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България.
В процесния случай е установено, че жалбоподателят „М.
*** притежава Лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари № ***, валиден до 01.11.2028 г. По аргумент от чл.7, ал.2, т.3 от ЗАвтП, финансовата стабилност е задължителна предпоставка за издаване на Лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска регистрация. Изискванията за финансова стабилност са подробно регламентирани в чл.6 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена на основание чл.7, ал.3, чл.25, ал.2, чл.29, ал.2, чл.31, ал.2 и § 4а от ЗАвтП.
Съгласно чл.6, ал.7 от Наредба № 11/31.10.2002 г. притежателите на лиценз на Общността и заверени копия от лиценза, доказват финансова стабилност в следните случаи:
1. при кандидатстване за издаване или продължаване на срока на валидност на лиценз на Общността;
2. при кандидатстване за увеличаване на броя на заверените копия на лиценза на Общността;
3. всяка година: а) в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор; б) преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция.
В чл.6, ал.8 от Наредбата са изброени документите, с които се доказва финансова стабилност: годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор; банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал.5; договор за застраховка, отговарящ на изискванията на ал.6.
Настоящият жалбоподател притежава Лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари с валидност до 01.11.2028 г. Това го задължава да подава документи, доказващи финансова стабилност във всеки един от случаите на чл.6, ал.7, т.2 и т.3 от Наредбата. В конкретния случай е установено, че той не е изпълнил изискването по т.3. Това е видно от приложената по делото Справка от информационната система на ИААА – гр. С.*** за валидност на финансовата стабилност на „М. ***. Според документа валидността на финансовата му стабилност е изтекла на 01.11.2028 г. Процесната ЗППАМ е издадена на 11.12.2020 г., към който момент дружеството-превозвач не е предприело действия по доказване на този показател.
На жалбоподателя изрично е указано, че на основание чл.144 от АПК, във връзка с чл.154, ал.1 от ГПК следва да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата и от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Същият не е представил каквито и да е доказателства.
Предвид установените и надлежно доказани по делото факти, съдът намира, че материалноправните предпоставки от състава на чл.106а, ал.1, т.1, б.“в“, пр.1 и ал.2, т.5 от Закона за автомобилните превози за издаване на процесната заповед по отношение на „М. *** са били налице.
Съдът счита, че в случая е съобразена и целта на закона. Принудителните административни мерки представляват инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Конкретно наложената ПАМ: временно спиране на дейността на превозвача до доказване на финансова стабилност, но за не повече от три месеца, цели привеждане поведението на превозвача със законоустановените правила. Финансовата стабилност е едно от изискванията за издаване Лиценз на общността /чл.3 от Наредба № 11/31.10.2002 г./, въведено за да се гарантира не само нормалното стартиране, но и нормалното функциониране на транспортното предприятие.
С оглед на всичко гореизложено се налага извода, че оспорваната ЗППАМ отговаря на всички изисквания за законосъобразност, поради което жалбата срещу нея е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: ****, представлявано от М.М. – пълномощник на управителя и едноличен собственик на капитала С.М., чрез адв. В.К. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3056/11.12.2020 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – П.*** при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. С.***, с която на основание чл.107, ал.1, вр. чл.106а, ал.1, т.6, б. „в“, пр.1 и ал.2, т.5 от Закона за автомобилните превози е разпоредено временно спиране дейността на „М. *** до доказване на финансова стабилност, но за не повече от три месеца, чрез отнемане на 8 бр. заверени копия от Лиценз № *** за извършване на международен автомобилен превоз на товари.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/