Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1340 от 19.11.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1178/2025
Вид
Решение № 1340
Подписан
19.11.2025
Състав
Мария Георгиева, Асен Воденичаров, Валентин Димитров Бойкинов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.42, б."б" · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 1340 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000501178 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 384 от 20.01.2025 год., постановено по гр.д.№ 1362/2022 год. по описа на СГС, I-19 състав, съдът е осъдил З. Н. Ш. да заплати на Н. В. Т., на правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 74 023.16 лева, представляваща сума получена без основание от наследството на М. Г. В., ведно със законната лихва считано от 10.02.2022 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 76 137 лева. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от З. Н. Ш. против Н. В. Т. насрещен иск с правно основание чл.42, б.“б“ от ЗН за прогласяване нищожността на ½ от завещателно разпореждане от 28.04.2021 год. на М. Г. В. в полза на Н. В. Т., като са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ответника З. Н. Ш. в осъдителната част и отхвърлителна по насрещния иск, като се твърди неправилност и незаконосъобразност, без да се сочат конкретни доводи. Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена и съответно да бъде уважен предявения насрещен иск.

Решението е обжалвано и от Н. В. Т., в частта в която искът с правно основание чл.59 от ЗЗД е отхвърлен до пълния размер от 76 137 лева, като излага доводи за неправилност. Твърди, че съдът неправилно е извършил изчисленията на получените от ответницата суми и от там е достигнал до неправилен извод, при които е отхвърлил иска за сумата от 2 113.48 лева. Моли решението да бъде отменено в тази част и исковата претенция да бъде уважена до пълния 1 размер. Претендира разноските по делото.

Въззиваемият ищец Н. Т. оспорва наведените по жалбата на въззивника ответник доводи, като твърди неоснователност и моли за потвърждаване на решението в обжалваните части, докато въззивникът ответник не взема становище по жалбата на ищцовата страна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, като ищеца Н. В. Т. излага в исковата си молба, че със саморъчно завещание от 28.04.2021 г. М. Г. В. му завещала имуществото, описано в същото включително наличните парични средства. С оглед завещанието следвало да бъде предоставена сума в размер на 10 000 лева на З. Н. Ш..

Твърди се, че завещателката починала на ******** г., а завещанието било обявено с протокол от 12.05.2021 г. на нотариус В. И., като на 16.11.2021 г. същото било вписано в Служба по вписванията – София, с оглед завещаните имоти. Поддържа се, че към датата на откриване на наследството, завещателката разполагала с обща сума в размер на 172 274 лева, в различни банки и във различни валути. Твърди се, че въпреки, че наследниците по закон Е. А. и З. Ш. били уведомени за наличието на завещателен акт в полза на ищеца, същите се разпоредили с паричните средства от влоговете на завещателката. Моли съда да осъди ответницата да бъде осъдена да възстанови неправомерно получената сума от 76 137 лева, дължима след приспадане на 10 000 лева, завещана в нейна полза.

Ответницата З. Ш. оспрова исковата претенция, като твърди неоснователност. Отделно от това предявява насрещен иск, като се твърди, че завещателката М. В. е нейна майка, поради което ищцата познавала добре почерковия навик на своята майка. Твърди се, че завещанието не е изготвено от майка й, а лицето, в чиято полза е направено разпореждането е непознато на семейството й. Поради което е мотивиран правен интерес от иска и иска от съда да прогласи нищожността на завещанието.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. В жалбата на ответника не се сочат конкретни пороци на постановения първоинстанционен акт, а по очертания от оплакванията в жалбата на ищцовата страна предмет на въззивен контрол, свеждащ се до правилно изчисление на сумите, получени от ответницата, намира следното:

Установено е по делото, че със саморъчно завещание от 28.04.2021 год. М. Г. В. е завещала недвижимо имущество, лек автомобил и паричните средства на Н. В. Т., като от паричните средства, сума в размер на 10 000 лева следва да се дадат на З. Н. Ш.. Установено е, че завещанието е действително - написано и подписано е саморъчно от завещателката и е датирано, т.е. не страда от твърдените в насрещната искова молба пороци. Същото е обявено на 12.05.2021 г. посредством протокол, съставен от нотариус В. И. и същото е вписано.

Не е спорно, че М. В. е починала на ******** г. и като свои наследници по закон е оставила Е. А. и З. Ш., като последната се е разпоредила с част от паричните влогове, с оглед представеното удостоверение за наследници.

2

Установява се по делото, че на 15.06.2021 г. в клона на „Банка ДСК“ АД на ул.

„Московска“ са се явили Е. А. и З. Ш., които въз основа на удостоверение за наследници на М. В. са наредили закриване на банковите й сметки, както следва: срочен влог за сумата от 13 363.13 евро, срочен влог за сума в размер на 2 252.54 щатски долари, спестовна сметка за сума от 592.23 евро и срочен влог за сума от 17 360.18 лева.

По делото е представено извлечение от сметка в „Райфайзенбанк“ с титуляр М. В., от което е видно, че на 23.06.2021 г. договорът за срочен депозит е прекратен като наличната сума по него възлиза на 10 512.56 лева, изтеглена в брой на същия ден от З. Ш. – сума в размер на 5 429.69 лева и от Е. А. – сума в размер на 5 422.66 лева.

Представено по делото е и банково удостоверение за авоари по сметки на починал титуляр от 20.12.2021 г. на „УниКредит Булбанк“ АД, от което се установя, че към ******** г. В. е разполагала с две депозитни сметки, открити в банката. От представено банково извлечение се установява, че по депозитна сметка на клиент М. В., наличността към ******** г. е била 20 237.95 евро, като на 22.06.2021 г. са извършени два вътрешнобанкови превода, всеки от по 10 116.42 евро като изплащане на наследствен дял. Представено е второ банково извлечение от „УниКредит Булбанк“ АД, от което е видно, че по депозитна сметка на същия клиент наличността към ******** г. е била 20 055.28 лева като на 22.06.2021 г. са извършени два вътрешнобанкови превода, всеки от по 10 027.64 лева като изплащане на наследствен дял.

Въз основа на тези обсъдени доказателства обобщено се установява, че ответницата З. Ш. е изтеглила сума в размер на 5 429.69 лева от сметка на завещателката, открита в Райфайзенбанк; изтеглила е и сума в размер на 10 027.64 лева от „УниКредит Булбанк“ АД, както и сума в размер на 10 116.42 евро в левова равностойност, съобразно фиксирания курс на БНБ, т.е. 19 786 лева; изтеглила е сума в размер на 5 997.24 лева от сметката, открита в „ПИБ“ АД, а от сметките, открити в Банка „ДСК“ АД са изтеглени суми в общ размер на 48 212.28 лева, общо от двете сочени наследници по закон. Неоснователни са доводите на ищеца, че ответницата е получила цялата сума от „Банка ДСК“ АД, тъй като като върху всеки от платежните документи е сторено ръкописно отбелязване, че лицата нямат претенции с разпределението на дяловете, т.е. съдът приема, че сумата е получена по равно от всяка от тях - по 24 106.14 лева.

Аритметичният сбор на тези суми възлиза на 84 023.16 лева. Предвид волята на завещателката, обективирана в саморъчното завещание, в полза на ответницата е следвало да бъде платена сума в размер на 10 000 лева, която сума следва да бъде приспадната от общо дължимата от нея, поради което заявеният иск е основателен и доказан до размера на 74 023.16 лева.

Поради съвпадане на правните изводи на настоящата въззивна инстанция с тези на първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото пред въззивния съд, ответника дължи на ищеца, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски, които съдът определя в размер на 1 000 лева, с оглед 3 правната и фактическа сложност, както и извършените процесуални действия пред въззивния съд.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 384 от 20.01.2025 год., постановено по гр.д.№ 1362/2022 год. по описа на СГС, I-19 състав.

ОСЪЖДА З. Н. Ш. да заплати на Н. В. Т. разноски за пред въззивния съд в размер на 1 000 лева.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4