Определение № 5260 от 20.11.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1781/2025
- Вид
- Определение № 5260
- Подписан
- 20.11.2025
- В сила
- 20.11.2025
- Състав
- Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Други актове по делото
- Определение № 4021 от 29.08.2025 · Даниела Димова Томова, Деница Добрева, Елина Пламенова Карагьозова
- Протоколно определение № 1307 от 28.09.2025 · Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
- Разпореждане № 5929 от 06.10.2025 · Даниела Димова Томова
- Разпореждане № 6235 от 20.10.2025 · Даниела Димова Томова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5260 гр. Варна, 20.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501781 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 29397/14.10.2025 г., подадена от длъжника – молител Д. Т. В., ЕГН 6812271078, чрез пълномощник адвокат П. Н., за изменение на постановено по делото в открито съдебно заседание на 24.09.2025г. прекратително определение в частта за разноските.
Искането се основава на твърдения за прекомерност на присъдените разноски, в частност – изразява несъгласие с определения от съда размер на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна в размер на 300.00 лева, като излага, че същият не отговаря на обема на оказаната правна помощ.
Сочи съдебна практика в подкрепа на позицията си. Отправя искане за съответно изменение на определението в частта за разноските, като бъде намален размера на присъденото в полза на насрещната страна възнаграждение за юрисконсулт.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна, като в срока по чл.
248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор вх. № 32043/06.11.2025 г. от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД, в който е изложено становище за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.
Съдът намира, че молбата е подадена в срок, с оглед на което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на същата, съдът намира следното:
В производството по ч. гр. д. № 2181/2023 г. е издадена заповед № 955/24.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на кредитора „ВиК – Варна“ ООД срещу длъжника Д. Т. В. за следните суми:
8828.67 лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за 1 периода от 06.01.2015 г. до 14.02.2023 г. за обект на потребление по партида с абонаментен номер 1740707, находящ се в *************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 23.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и 3497.62 лева, представляваща обезщетенията за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 05.03.2015 г. до 20.02.2023 г. вкл., както и сумата от 296.53 лева, от които 246.53 лева за платена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
С разпореждане № 13859/12.04.2023 г. съдът, след като е приел, че връчването на длъжника на издадената заповед за изпълнение е редовно, е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя за посочените суми.
По реда на чл. 423 ГПК е постъпило възражение от длъжника, като преписката по делото, ведно с възражението и подаденото от заявителя становище, е изпратена на ВОС по компетентност.
Съобразявайки твърденията на длъжника и направените допустими и относими към предмета на доказване доказателствени искания, въззивният съд е насрочил разглеждането на молбата за възстановяване на срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК в открито съдебно заседание, в което да се съберат поисканите от страна доказателства.
С молба, подадена преди заседанието, длъжникът е заявил, че се отказва от възражението по чл. 423 ГПК, поради което и в проведеното открито съдебно заседание на 24.09.2025 г. производството е прекратено и в тежест на длъжника са възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна в размер на 300.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица, когато са били защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Според посочената разпоредба, заплащането се извършва при съобразяване вида и количеството на извършената дейност, като по отношение на размера препраща към чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
В процесния случай, пред настоящата инстанция насрещната страна – кредиторът „ВиК – Варна“ ООД е осъществил активни действия по защита като е депозирал подробно обоснован отговор по възражението, ангажирал е доказателства, в проведеното открито съдебно заседание е представляван от процесуален представител - юрисконсулт. Представен е и списък по чл. 80 ГПК. Съобразявайки вида на спора, интересът, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, съдът е определил размера на възнаграждението към максималния размер по чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 300.00 лева. Доколкото липсват други поставени от закона императивни изисквания, които да бъдат съобразени от съда при преценка относно размера на 2 юрисконсултското възнаграждение, съдът в рамките на дискреционните си правомощия го е определил в установените от закона граници. Същото съответства на установените в чл. 37 ЗПП критерии и независимо от факта, че производството е приключило в едно съдебно заседание, не е прекомерно. В този смисъл е и константната практика на съдилищата (Определение № 116 от 3.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1403/2019 г., I т. о., ТК, Опр. № 130/31.03.2020 г. по т. д. № 1572/2019 г. на I т. о. на ВКС).
Предвид изложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 29397/14.10.2025 г. на Д. Т. В., чрез адв. П. Н., за изменение на постановено в открито съдебно заседание на 24.09.2025г. по в.ч.гр.д. №1781/2025г. на Окръжен съд-Варна прекратително определение в частта за разноските.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3