Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 397 от 12.12.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 266/2024
Вид
Решение № 397
Подписан
12.12.2024
В сила
23.01.2025
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Перник, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20241700100266 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.

По съображения изложени в исковата молба, ищецът А. М. М., чрез адвокат Й. Т. от АК – ***, моли да бъде осъдена ответницата Д. Д. К. да отстъпи ползването и да предаде на ищеца владението на недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ – жилище апартамент с площ 135,5 кв. м., изградено в ПИ ***. по КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед № РД-1891/13.10.2008 на Изпълнителния директор на АГКК Перник. Поддържа иска си и в съдебно заседание чрез адвокат Й. Т. и моли да бъде уважен. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответницата Д. Д. К., чрез адвокат З. К., в срок е подала писмен отговор.

С него оспорва искът като неоснователен, като се позовава на погасяване на правото на ползване с изтичането на 5 годишна погасителна давност за периода от 1991г. до *** В съдебно заседание, чрез адвокат З. К., моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

1

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12, чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното :

Съдът намира, че исковата молба е редовна, а искът е процесуално допустим.

С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, със запазено право на ползване № ***, том ***, рег. № ***, дело № 689 / 2008г., на нотариус М.М. на 16. 12. 2008г. ищецът А. М. М. е продал на Е.Г.Г. и съпруга й Д.К.Г. самостоятелен обект с идентификатор ***, масивна двуетажна сграда за търговски и обслужващи дейности, състояща се на първия етаж: от три броя магазинни помещение със самостоятелни серзвизни помещения /складови помещенияи санитарни възли и на втория етаж: четири самостоятелни офис – помещения, едно общо сервизно помещение на етажа, с отделен вход за втория етаж със стълбище от към гаража, със застроена площ на сградата от 133,60кв.м. за сумата от 120000лв., като продавачът А. М. М. си е запазил вещното право на ползване върху недвижимия имот, предмет на покупко – продажбата, безвъзмездно до края на живота си.

Видно от приложената схема № 15-109759-05.02.2024г. на втория етаж от сградата, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелен обект от 06. 01. 2015г., вторият етеж представлява самостоятелен обект с идентификатор № ***, представляващ жилище апартамент с площ от 135,5кв. м. в сграда с идентификатор ***.

Предмет на настоящето дело е именно реваникиране на правото на ползване на този апартамент на носителя на правото на ползване А. М. М..

По делото не се спори, че този апартамент е с административен адрес *** което се установява и от приложената по делото схема на този самостоятелен обект.

Видно от приложеното удостоверение за наследници на купувача Д.К.Г. същият е починал на ***., а неговата съпруга Е.Г.Г. е починала през лятото на ***. – обстоятелство по което също не се спори от страните.

Наследници на починалите Д.К.Г. и на Е.Г.Г., са ответницата Д. Д. К. и нейният брат К. Д.К., който поради тежкото си здравословно състояние е 2 настанен с специализира институция.

Спори се дали ищецът е упражнявал правото си на ползване и то му е било отнето след смъртта на Е.Г. през лятото на ***, или той не е живял въобще е упражнявал правото си на ползване по отнешение процесния недвижим имот /сега апартамент/ и то е погасено.

В тази насока съдът следва да отбележи, че възможността за ангажиране на доказателства е приключила след изтичане на 7 дневния срок по чл. 146, ал.3 от ГПК, от датата на получаване на определение № 578 от 07. 08. 2024г.

След като същото е получено от процесуалния представител на ищеца на 27.

08. 2024г., този срок е изтекъл в края на 03. 09. 2024г. Поради тази причина представените от ищцовата страна: в съдебно заседание на 08. 10. 2024г. и прието в същото съдебно заседание, писмено доказателство Заповед на Директора на ДСП – гр. Перник, както и в съдебно заседание на 12. 11. 2024г. и прието в същото съдебно заседание удостоверение изх. № 5837 от 31. 10.

2024г. на Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. Перник, не следва да се обсъждат като доказателства, тъй като са представени след изтичането на преклузивните срокове за това.

Видно от представеното удостоверение изх. № *** от *** на Община Перник, от 01. 03. 2010г. постоянният адрес на А. М. М. е на адрес ***, като от събраните по делото свидетелски показания се установи, че той се намира недалеч от процесния апартамент.

По делото не се спори, че ищецът по собствено желание е живял в друг апартамент, собственост на Д.К.Г. и Е.Г.Г., находящ се на адрес ***, включително и с Е.Г.Г. след смъртта на съпруга й.

От свидетелските показания на В.Л.П. се установява, че той е бил наемател от ищеца на магазинно помещение, на адрес *** на първия етаж, от около 7 години. Същият изрично заяви, че ищецът е живял през това време на адрес *** на първия етаж.

От свидетелските показания на М.К.В.С. и О.Ч.С. /първата снаха, а вторият син на ответницата Д. Д. К./, които съдът възприема, тъй като кореспондират помежду си, както и със свидетелските показания на В.Л.П., се установява, че ищецът е живял на адрес ***; никога не е живял в апартамента на адрес *** нито е проявявал желание да живее там, както и никога не е държал свои вещи там; че семейство М.К.В.С. и О.Ч.С. са направили ремонт 3 на жилището на адрес *** втория етаж и в края на *** са се нанесли да живеят там, като от тогава до настоящия момент те живеят там. Последното обстоятелство кореспондира с направените констатации по личните им карти относно постоянния им адрес, като личната карта на свидетелката е издадена на ***. Освен това ремонтът е приключил през декември *** и те са нанесли там, а официално преотреждането на офисните помещения на втория етаж в жилище – апартамент, със собствен идентификатор е станало след това на 06.

01. 2015г.

Тези кореспондиращи помежду си доказателства, както и тяхната хронологичност, дават основание на съда да направи извод, че ищецът никога не е упражнявал правото си на ползване, поради което то е погасено с изтичането на 5 годишна давност, поради неупражняването му, по смисъла на чл.59, изр.3, предложение второ от ЗС.

Доводите развити в писмената защита на ишеца, че след като той се е съгласил да живее в другия апартамент на адрес ***, собственост на Д.К.Г. и на Е.Г.Г., то с тази уговорка той фактически запазва правото си на ползване по отношение на апартамента, находящ се в *** но се упражнява правото на ползване чрез другиго, не се възприемат от съда по следните съображения :

Такава уговорка не се установи да е съществувала.

Правният спор се определя от твърденията в исковата молба и тези в писмения отговор на исковата молба. В исковата молба не са наведени такива твърдения, а напротив твърди се, че той винаги е живял в процесния апратамент, а една след смъртта на Е.Г. през лятото на ***., когато той се е върнал от селото, в което са живеели заедно с Е. вече не е имал достъп до процесния апратамент.

М.К.В.С. и О.Ч.С., не са били негови наематели на втория етаж, а са близки родственици на собствениците на голата собственост – първоначално Д.К.Г. и Е.Г.Г., след ***. Е.Г.Г. и ответницата Д. Д. К., а след лятото на *** само на Д. Д. К. и нейния брат.

Правото на ползване се реализира чрез фактически действия, които за един апартамент /жилище/ се реализират първо с живеенето в него, с държането на вещи в него, а впоследствие и със заплащането на комсумативи за ползвана електрическа енергия, студена вода, топла вода и т.н. Такива доказателства по делото не се събраха.

4

Следователно искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

Ответницата претендира да й се изплатят направените по делото разноски в размер на 1900лв. за изплатено адвокатско възнаграждение. От представеното с отговора на исковата молба пълномощно/л.27 от делото/ е видно, че Д. Д. К. е упълномощила адвокат З. К. да я представлява по настоящето дело. От него обаче не можа да се установи нито какво е уговореното адвокатско възнаграждение по размер, нито, че то е заплатено.

Следователно искането за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на А. М. М., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Й. Т., с който моли да бъде осъдена ответницата Д. Д. К., с ЕГН **********, с установен адрес по делото: ***, да отстъпи ползването и да предаде на ищеца владението на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, представляващ – жилище апартамент с площ 135,5 кв. м., изградено в ПИ ***. по КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 на Изпълнителния директор на АГКК Перник като неснователен.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________ 5